Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 689 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 950 000 лв.
В исковата молба на В.Д.Ю., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Д.С.Ю. се твърди, че на 27.11.2016 г., на пътния участък между селата Мало Конаре и Пищигово, обл. Пазарджик е
осъществено ПТП от неправоспособния водач на лек автомобил „Опел Корса” с рег.
№ *******– Р.П.Д.. След ПТП-то ищецът бил откаран по спешност в МБАЛ – гр.
Пазарджик в безсъзнание, в иЗ.лючително тежко общо състояние, с фрактури по
цялото тяло, тежка черепно-мозъчна травма с кръвоизлив в мозъка и опасност за
живота. Било настанено в ОАИЛ в състояние на кома, а пет месеца след ПТП-то
лекарите се борели да спасят живота му като надеждите за възстановяването му
били минимални и свързани със скъпоструващо лечение в чужбина. при с. Радко
Димитриево, на кръстовище с път III-371 за с.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Корса”, да му заплати сумата от 950 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК не е заявен.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Р.П.Д.,
редовно уведомен, не изразява становище по иска.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Йорданова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица с изх. № 1006р-13427
на ОД на МВР – Пазарджик, от който се установява, че на 27.11.2016 г., около
19.00 часа, на път III-8003, км 5+850 се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Опел
Корса” с рег. № *******– Р.П.Д., управлявал автомобила без СУМПС. Като причина
за ПТП е посочено, че водачът на лекия автомобил е загубил контрол над
автомобила, отклонява се вляво, напуска пътното платно и се преобръща в
крайпътен скат. Посочено е, че от ПТП-то е пострадал В. Д.Ю., с диагноза – политравма.
Представено по делото е и одобрено споразумение по нохд 2143/2018 г. на РС
– Пазарджик, от което се установява, че Р.П.Д. се е признал за виновен, в това,
че на 27.11.2016 г. , на път „Паз-8003”, км 5+550, при управление на лек автомобил
„Опел Корса” с рег. № *******като е нарушил правилата за движение по ЗДвП,
визирани в чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 е причинил тежка телесна повреда на В.Д.Ю.,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. П.И.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП от техническа и професионална гледна точка при липсата на
данни за технически неизправности са субективните действия на водача на лекия
автомобил с органите на управление довели до напускане на пътното платно вляво
спрямо посоката му на движение. Вещото лице е посочило, че намерените следи и
находки показват, че автомобила след излизането му от пътното платно е блъснал
и отрязал дърво, при което е паднала предната му броня, заоравал е с картера в
земните неравности и се е преобръщал през дясната си страна като няма данни,
въз основа на които да се определят преобръщанията на автомобила.
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена
от вещите лица д-р П.С.П. и д-р К.А.С.. В заключението на същата вещите лица са
обосновали извод, че В.Ю. е получил тежка по степен черепно-мозъчна травма,
състояща се от обширни травматични контузионно-кръвоизливни огнища в десен
слепоочен дял, базалните ганглии, в десен челен дял – гирус цингули, обширни
травматични контузионно-кръвоизливни огнища в левия челен мозъчен дял,
базалните ганглии, ляв тилен мозъчен дял, травматичен субдурален кръвоизлив в
лява теменно-тилна област на черепа, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузионно-кръвоизливни огнища в мазолестото тяло на мозъка,
травматичен кръвоизлив в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, продължително
безсъзнателно състояние/кома, счупване в облястта на дясна гривнена става. Вещите
лица са посочили, че коматозното състояние е продължило до месец октомври 2017
г. /10-11 месеца/. Посочено е, че при кома проводните пътища на сетивността са
потиснати и пациентите реагират само на силни болеви дразнители като след
възстановяване на съзнанието ищеца е търпял интензивни болеви усещания в
началния период на рехабилитацията. Посочено е, че продължава да търпи болки и
понастоящем при ежедневните физикални процедури поради наличния спастицитет в
десните крайници. Обоснован е извод за проведено комплексно болнично лечение
включващо постелен режим, активно неврологично наблюдение и медикаменти,
многократни изследвания. Вещите лица са посочили, че след тежка черепно-мозъчна
травма възстановителния период е продължителен в рамките на 3-4 години като при
проведения преглед са констатирали, че ищецът е в стабилизирано, увредено общо
състояние, в съзнание като в неврологичния му статус е налице травматична
енцефалопатия с десностранна средна по тежест хемипареза, десностранна пареза
на лицевия нерв от централен тип, моторна афазия /почти липсващ говор/,
спастично повишен мускулен тонус в десни крайници, патологични рефлекси от
групата на БабИ.ки, нестабилна походка. Посочено в заключението е, че е
необходимо електрофизиологично проследяване за предотвратяване поява на
епилептиформени припадъци като са задължителни ежедневните рехабилитационни
процедури , а за говорните нарушения е наложително провеждане на консултация с
логопед. Посочено в заключението е, че дългосрочната прогноза по отношение на
пълно възстановяване е песимистична като множествените и обширни травматични
промени мозъка са необратими. Вещите
лица са посочили, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Посочено е,
че при наличието на поставен предпазен колан, уврежданията при ищеца са щели да
бъда други, но за вида и тежестта им може само да се предполага.
В съдебно заседание от 12.03.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Д.Н.И., а в съдебно заседание от 04.02.2019 г. са снети
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от законния представител на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 05.01.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед одобреното
споразумение на наказателния съд, което е задължително за настоящия такъв,
предвид нормата на чл. 300 от ГПК, както и от изводите на вещото лице по
допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връЗ.а между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото комплексната съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни. Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
му иЗ.лючително тежки травматични увреждания, които са довели до значителни
като интензитет и продължителни във времево отношение болки и страдания и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа му на живот, изключителната
продължителност на възстановителния период / 3-4 години/ респ. песимистичната
прогноза за възстановяване, съобразно изводите на СМЕ, справедливо би било да се присъди сума от 500 000 лв.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира
за неоснователно, предвид липсата на данни по делото /видно от изводите на
комплексната СМЕ респ. изявленията по чл. 176 от ГПК/, от които да се обоснове
извод, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 06.04.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 04.02.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. С оглед заявената цена на иска, уважената част от него,
фактическата и правна сложност на делото респ. минималните адвокатски
възнаграждения, установени в Наредба 1/2004 г. на процесуалния представител на
ищеца се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА в размер
на 10 805, 26 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 402, 63
лв. – разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 20 157, 89 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебна експертиза.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.Д.Ю., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Д.С. М., със съдебен адрес:***,
офис 508 – адв. И.Д. сумата от 500 000
/петстотин хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 27.11.2016 г. на път III-8003, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2017 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 950 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 20 157,
89 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на
адв. И.Д., с адрес: ***, офис 508 – адв. И.Д. сумата от 10 805, 26 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Д.Ю., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Д.С. М., със съдебен адрес:***, офис 508 – адв. И.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 402, 63 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Р.П.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: