№ 28319
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20221110133503 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
11.07.2024 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
11.07.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №33503по описа за
2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от Б. И. Т., чрез
адв.М. М. от АК- гр.., срещу ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. .........,
представлявано от .....- управител, с която се моли от съда да бъде установена със силата на
пресъдено нещо между страните нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№......г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Ищецът твърди, че на 18.03.2022г. сключил Договор за
потребителски кредит №....г. от разстояние с ....., по силата на който последният, в
качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата от 1 500 лв., в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 48,77 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,39 %, като ищецът следвало да върне сумата от 1 848 лв. Сочи се, че
бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №......г., сключен между ищеца и
ответника по делото- ....., при уговорено възнаграждение в размер на 1140 лв. Поддържа, че
договорът за предоставяне на поръчителство с нищожен поради накърняване на добрите
1
нрави и поради заобикаляне на закона. Посочва, че налице имало нарушаване на принципа
за еквивалентност на престациите, както и неравновесие в правата на страните по оспорения
договор. Бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост, доколкото с
договора за предоставяне на гаранция бил натоварен потребителят със задължението за
насрещна престация за парична сума, чийто размер се доближавала до тази на стойността по
кредита. По този начин договорното отношение за кредит се стигало до увеличаване на
общо дължимата сума с над 90 %. С уговорката за заплащане на допълнителна сума
договора за паричен заем се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се
касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.
Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите
нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Твърди се, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставяла реална услуга. Освен това се
твърди, че задължението за сключване на договор за предоставяне на гаранция с
предварително избрано от кредитодателя дружество представлявало условие за подписване
на договора за кредит. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез юрк. П. П, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че при
сключване на договора за кредит ищецът е имал право на избор какво обезпечение да
предостави на кредитодателя измежду посочените в договора варианти. Сочи се, че ищецът
е упражнил този избор, като е сключил процесния договор с ответника. Поддържа се, че
дружеството ответникът е изпълнило задължението си по оспорения договор, като е издало
гаранция за плащане № ............-..... Твърди, че по отношение на процесния договор за
гаранция не намират приложение нормите на ЗПК. Заявява, че ищецът е взел информирано
решение за сключване на оспорения договор. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск за сумата от
1 694 лв., представляваща дължима сума на основание чл. 13 от Договор за предоставяне на
гаранция №......г., като в условията на евентуалност- предявява насрещен осъдителен иск за
сумата от 1694 лв. като платена при начална липса на основание по недействителен Договор
за предоставяне на гаранция №......г. Не оспорва, че на 18.03.2022г. между ..... и Б. И. Т. бил
сключен Договор за потребителски кредит № .... г. от разстояние, по силата на който ....., в
качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата от 1500 лв., в полза на Б. И. Т.-
кредитополучател по кредита, при ГПР в размер на 48,77 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,39 %, срещу задължението потребителят да върне сума в общ размер
на 1848 лв. Твърди, че потребителят е преустановил погасяването на кредита към ....., с оглед
което кредиторът е поискал от ответното дружество, да заплати дължимата сума, в
качеството му на гарант за изпълнение на паричните задължения на кредитополучателя.
Сочи се, че на 18.04.2023г. въз основа на Договор за предоставяне на гаранция №......г. ..... е
заплатило чрез банков превод на ..... претендираната сума от последния в размер на 1694
лв., от които сумата от 1396,48 лв., представляваща главница, и сумата от 297,52 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за вноски №2-12. С оглед изложеното и по силата
чл. 13 от договора за гаранция възникнало задължение за Б. И. Т. да погаси изплатената от
гаранта сума в 7-дневен срок, за което били изпратено уведомление до кредитополучателя на
18.05.2023г. Моли за уважаване на насрещния иск. Претендира присъждане на разноски.
При служебна проверка за редовността на насрещната искова молба съдът
констатира, че по делото не е приложен документ за внесена държавна такса, с оглед което и
на основание чл. 129, ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 ГПК и са дадени указания на ответника в
тази насока, уведомен на 17.06.2024г., които са неизпълнени към момента.
На основание чл.140, ал.1 ГПК и чл. 129 ГПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА насрещната искова молба на ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. ........., представлявано от .....- управител, срещу Б. И. Т., на осн. чл.129, ал.3
от ГПК, като проц. нередовна.
ДОКЛАДВА предявен установителен иск от Б. И. Т. срещу ....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. ........., представлявано от .....- управител, за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №...... г., сключен между страните.
Правната квалификация на исковете е по чл. 26, ал. 1, пр. второ и трето ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на сключването на договор за кредит със соченото в
исковата молба съдържание и сключването на договора на договора за предоставяне на
поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния, за което
УКАЗВА, че не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи
законосъобразността на договора за предоставяне на гаранция.
Не са налице безспорни или служебно известни обстоятелства на страните.
УКАЗВА на ищеца в 1- седмичен срок от съобщението да посочи начина, по който е
сключен и подписан процесния договор между страните, начина на отпускане на заемната
сума и претендирано ли е заплащането й от ответника, за което да представи доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. от 13:50 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца- и от
отговора на исковата молба.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която е върната насрещната
искова претенция, която може да се обжалва пред СГС с частна жалба в 1- седмичен срок от
съобщението.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3