Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

19.04.2019 г.

номер ..................                                                                              град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 март

XIII наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 478/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на Община – Плевен, представлявана от ***– Кмет, с административен адрес ***чрез пълномощника си адв. В.П. ***, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № НЯСС-41 от 07.02.2019 г. на Заместник Председател на ДАМТН - София, с което на основание 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на Община – Плевен, представлявана от ***кмет на общината административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. В.П. ***, заявява, че изцяло поддържа жалбата и твърди, че са нарушени процесуалните правила при връчването на НП-то, като моли съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди също така, че НП-то не е връчено срещу подпис на представляващия Община – Плевен – Кмет.

Административно наказващият орган, редовно призован не се представлява. По делото е депозирано становище от юрк. ***в което са изложени доводи и с което се моли съда да отхвърли подадената жалба от Община – Плевен, като неоснователна и недоказана.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги обсъди, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално-допустима, същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  

Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на съда са следните:

С акт за установяване на административно нарушение № 03-73/04.12.2018 г. съставен от инж. С.Д.Д. – на длъжност Инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“- Северозападна България е констатирано, че при извършена проверка на 05.09.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, при извършена проверка на язовир „***“, имот №***в землището на *** общ. Плевен, собственост на Община – Плевен, съгласно Акт за публична общинска собственост №31398/16.04.1999 г., е съставен Констативен протокол (КП) №03-04-50/13.09.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея.

Проверката е извършена в присъствието на свидетеля ***- Началник отдел „ОМП“ - О.П.

Проверката е извършена чрез подробен обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея.

По време на проверката е установено, че въздушният откос в лявата си част има наличие на слагания, свличания, дупки и откоса не е уплътнен и поражда съмнения за качествата и сигурността на насипа, което е отбелязано в констатациите на КП №03-04- 50/13.09.2018 г.

О.П. в качеството си на собственик на язовир „***“, е надлежно уведомена за направените констатации и дадените предписания. Горепосочената фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол (КП) №03-04-50/13.09.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 05.09.2018 г.

На 18.04.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, при извършена проверка на язовир „***“, имот №***в землището на *** о.П. *** съгласно Акт за публична общинска собственост №31398/16.04.1999 г., е съставен Констативен протокол (КП) №03- 04-29/23.04.20187 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на ***- Началник отдел „ОМП“ - О.П.

Проверката е извършена чрез подробен обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея.

По време на проверката е установено, че въздушният откос в лявата си част има наличие на слагания, свличания, дупки и откоса не е уплътнен и поражда съмнения за качествата и сигурността на насипа, което е отбелязано в констатациите на КП №03-04- 29/23.04.20178 г. На база на тези констатации в КП №03-04-29/23.04.2018 г. е дадено предписанието: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение: 31.05.2018 г.

Наказващият орган е приел, че с това си действие наказаният – Община - Плевен, представлявана от Георг Спартански е нарушил чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

В производството бе направено възражение от процесуалният представител на жалбоподателя относно връчването на наказателното постановление на доверителя му.

По отношение на това възражение съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Законодателят е определил срок за обжалване, който е обвързан с момента на връчване на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН категорично задължава административно-наказващият орган да връчи препис от наказателното постановление срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение !!!

Алинея втора на същата разпоредба въвежда изключение, съгласно което, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Законодателят с разпоредбата на чл.84 от ЗАНН е извършил препратка по отношение на въпросите свързани с призоваване и връчване на съобщения към текстовете на НПК !!!

Процесуалният ред на чл.178 и сл. от НПК изключва от кръга на допустимите способи за съобщаване на едно или друго процесуално действие връчването чрез пощенските служители.

Съгласно разпоредбата на чл.178 ал.1 от НПК, връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд,орган на досъдебно производство,община или кметство .

В настоящият случай това  обаче не е направено !!!

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че същото не е получено лично от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като в ал.2 на чл. 58 е регламентирано, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Съдът не е обвързан с констатацията на административно-наказващият орган, че постановлението е надлежно връчено по силата на правната фикция на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, а дължи самостоятелен анализ на фактите, на база на който да прецени дали предпоставките на горепосочената разпоредба са налице или не.

Тук следва да се има предвид, че относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на административно-наказателното производство в съдебната практика няма единно схващане.

Съдът счита, че при връчването на НП следва да се прилагат правилата на НПК, но няма никаква пречка връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може безпротиворечиво да се установи, че административният акт е достигнал до адресата. В този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.

За да може едно връчване било то по реда на НПК, било то по пощата, да се счита за редовно обаче – то следва да бъде извършено съобразно с правилата, които регламентират съответния способ, като доказателствената тежест относно редовното връчване се носи от административно-наказващия орган. Той е този, който следва да представи надлежни доказателства относно редовността на връчването по един от горепосочените два начина.

Ако органът реши да връчи НП-то по реда, описан в НПК същият следва да се съобрази с разпоредбата на чл.180 от НПК, съгласно която - Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени (ал.1) и следващите алинеи.. Същевременно в чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

В случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за връчване на наказателни постановления не е спазена, доколкото напълно неясно по делото  остава, как административно-наказващият орган е приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН в случая, за да я приложи.

С оглед всичко изложено,  то според съда е нередовна процедурата по връчване на наказателното постановление и  следователно следва да се приеме, че действително за същото жалбоподателят е разбрал в един последстващ момент.

На следващо място, от приложеното по делото заверено копие на КП №03-04-50/13.09.2018 г., се установява, че вписаното като присъствало на проверката лице – ***– Началник отдел „ОМП“ - О.П. представител на собственика, е положил подписа си, в изготвения КП като лице присъствало на проверката, но никъде в него не е отразено, че е получил екземпляр от този протокол.

Съдът счита, че за да се счита за връчен един акт на юридическо лице, което съставлява правен субект, но е юридическа фикция, то връчването следва да се осъществи по отношение на неговите представителни органи, които за О.П. са неговия кмет, или упълномощено от последния лице.

Както е посочено и по – горе КП №03-04-50 от 13.09.2018 г., е съставен в отсъствие на Кмета на О.П. Действително последният е бил съставен в присъствието на *** като представител на собственика, но никъде в КП не е налице отбелязване, че на този представител е бил връчен екземпляр от този КП, както и на коя дата е станало това.

Съдът намира, че от описанието на нарушението в обжалваното НП  не става ясно, как Община - Плевен е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление е посочено че на 05.09.2018 г. О.– Плевен е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 за неизпълнение на предписание издадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите

Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1 от ЗВ (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право:

т.3 да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Внимателния прочит на текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите установява, че последният не съдържа правило за поведение, към всички трети лица - адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях.

Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, относно проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях.

Изхождайки от факта, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има право съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ да дава задължителни преписания, съдът намира, че като нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ, която е специално създадена и урежда задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията от своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Следователно, от текста на НП е видно, че нарушената  законова разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ /който създава задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен чл.190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, който не съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на АНО.

Не на последно място, не изпълнението на дадени предписания по Закона за водите е част от състава на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, в която законодателят е приел, че се „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по - тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв., но посочената правна разпоредба нито в АУАН нито в НП е посочена като нарушена от кмета на Община П.

         Поради това не следва и не е нужно да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани единствено и само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Предвид на изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.       Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

         

                                      Р   Е   Ш   И :     

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-41 от 07.02.2019 г. на Заместник Председател на ДАМТН - София, с което на основание 83 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на Община – Плевен, представлявана от ***– Кмет, с административен адрес ***административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в нарушение на процесуалните правила .

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: