№ 4212
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110158252 по описа за 2022 година
Ищецът И. К. твърди, че е наследник, въз основа общо завещателно разпореждане със
саморъчно завещание, обявено на 15.4.2022г., на починалата на 28.2.2022г. ***. Твърди, че
при извършена справка в БНБ се установило, че *** е титуляр по депозитна сметка
BG70UNCR76302175610719, открита на 15.3.2004г., Твърди, че неофициално от банката го
уведомили за наличност по сметката от 1590 щатски долара. Поискал изплащане на сумата
по банков път, но му било отказано, след което подал жалба, отхвърлена от ответника.
Изпратил покана за доброволно плащане, но плащане не последвало. Счита, че
завещателното разпореждане е общо, поради което и банката следва да му заплати сумата.
Поради изложеното, предявява осъдителен иск против *** за сумата 1590 щ.д., ведно със
законната лихва от предявяване на иска.
Ответникът не оспорва качеството на наследник по завещание на ищеца, но оспорва
основанието сумата да се претендира. Сочи, че договорът, сключен с наследодателя, е
договор за паричен влог. Счита, че „цялото движимо и недвижимо имущество“ не се отнася
до влошени в банка пари, защото вземането, представляващо пари, може да е предмет на
завещание и завет, но волята на завещателя следва да бъде изразена ясно, като влогът е
право на влогодателя да получи пари. Счита, че в завещанието не е ясно изразена волята на
завещателя ищецът да получи паричното вземане, поради което и счита, че ищецът е
заветник по отношение движимите и недвижими вещи, но не и универсален наследник.
Доколкото не му е представено удостоверение за наследници, прави искане за издаване на
удостоверение в тази връзка, за да знае на кого следва да плати, с оглед мотивите по
настоящото дело, и конституиране на трети лица – помагачи на негова страна, на
наследниците по закон на починалата, което не е конкретизирано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл-140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 22.11.2020г. *** ЕГН
1
********** е съставила саморъчно завещание, в което е вписано: „завещавам цялото
движимо и недвижимо имущество на И. П. К.“, което завещание е депозирано при нотариус
и обявено с протокол на 15.4.2022г., че *** е починала на 28.2.2022г., както и че *** е
титуляр по депозитна сметка BG70UNCR76302175610719, открита на 15.3.2004г., при
ответната банка, както и че към м.8.2022г. наличността на банковата сметка възлиза на 1590
щатски долара. Тази наличност се установява от представеното извлечение от сметка. От
представеното удостоверение е видно, че починалата няма преки наследници по закон.
По иска с правно основание чл. 421 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, при
договор за паричен влог, банката дължи на влогодателя вложената парична сума в същата
валута, както и уговорената лихва. Следователно, влогодателят има вземане към банката в
същата валута, в която са вложените при банката средства. Спорът между страните се
корени в различното разбиране на завещателното разпореждане на *** в полза на ищеца, и,
от там – дали ищецът има качеството на правоимащо да получи вложената сума лице, като
нейн наследник. Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се
квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл. 16 ЗН и се състои в
обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет
цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава
качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с
отделен имот от това имущество. По въпроса как следва да се установи вида на едно
завещание - дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС. Така в
решения, постановени по чл. 290 ГПК, се приема, че волята на завещателя подлежи на
установяване при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите,
отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. Действителната воля на завещателя трябва да бъде
изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка и всяка
една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед целта на завещанието,
обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и
останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на
завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. Дори при съдържащото се в
текста на завещанието изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се
приеме, че същото представлява завет. При наличие на спор относно характера на
завещателното разпореждане, когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята
на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета
на завещанието. В този смисъл са решение № 24/2015 г. по гр. д. № 3526/2014 г., ВКС, II г.
о. и решение № 268/2012 г. по гр. д. № 410/2011 г., ВКС, I г. о.
В изпълнение на горното, СРС намира, че от използваните от завещателя изрази
„Правя следните разпореждания с имуществото ми, което притежавам. Завещавам цялото
движимо и недвижимо имущество на И. П. К.”, се налага извод, че завещателното
разпореждане е общо, а не частно, като разпореждането е с цялото имущество, а не само с
движимото и недвижимото. Завещателят е посочил, че прави разпореждане с имуществото,
което притежава, а посочването на движимо и недвижимо, не налага различен извод. Такъв
2
извод би следвал, ако завещателят беше посочил по негативен начин, например „с цялото
имущество, което притежавам, с изключение на влогове в банки” или друг подобен извод.
Житейски необосновано е да се изисква от един човек, без юридическо образование, да бъде
прецизен в използвания израз, а още по – малко да разбира договора за банков влог като
вземане, а не като имущество.
С оглед изложеното, искът е основателен изцяло.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, ответникът следва да заплати всички сторени от ищеца
разноски, които възлизат на сумата от 427,20 лева, от които 127,20 лева държавна такса и
300 лева адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на И. П. К. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1590 щатски долара , съставляваща
наличност по банкова сметка BG70UNCR76302175610719, с титуляр *** ЕГН **********,
починала на 28.2.2022г., чийто универсален правоприемник – наследник, по силата на
универсално саморъчно завещание от 22.11.2020г., обявено с протокол от 15.4.2022г. на
нотариус ***, е ищецът И. К.; заедно със законна лихва от предявяване на иска –
27.10.2022г. до плащането, както и сторените разноски от 427,20лева.
СУМАТА е платима доброволно по банкова сметка BG03STSA93001526880916.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3