О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с.
НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1201 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по повод молба с вх. № 37807/18.12.2019 г., депозирана от Р.К.В., ЕГН **********
чрез адв. в.т.и адв. К.Б.и молба с вх. № 37810/18.12.2019 г., депозирана от Р.К.В.,
ЕГН ********** чрез адв. Н.И. и лично от адв. Н.И., с които, на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, се иска изменение на постановеното по горепосоченото дело
решение № 1034/21.11.2019 г. в частта за разноските.
В
молбата с вх. № 37807/18.12.2019 г. се навеждат доводи, за това че въззивният
съд незаконосъобразно е ревизирал отговорността за разноски по ч. гр. д. №
13011/2018 г. по описа на РС-Варна, доколкото в полза на адв. ББ.и адв. Т. са
присъдени такива съразмерно с обезсилената част от издадената заповед за
парично изпълнение, въз основа на влязло в сила определение. Моли се за
изменение на решението в частта за разноските, като се осъди въззиваемото
дружество да заплати на адв. Т. и адв. ББ.допълнително по 18.16 лева за всеки
един от тях, доколкото изходът от въззивното произовдство не е по-благоприятен
за търговското дружество.
В
молбата с вх. № 37810/18.12.2019 г. се излага, че въззивният съд не разполага с
правомощието да ревизира отговорността за разноски по гр. д. № 16358/2019 г. на
РС-Варна и ч. гр. д. № 13011/2018 г. на РС-Варна, доколкото срещу постановения
първоинстанционен акт не е подадена въззивна жалба от ищеца-въззиваем или молба
по чл. 248 от ГПК, което води до произнасяне в условията на „свръхпетитум“
касателно съдебните разноски. Оспорват се и разноските присъдени както в полза
на въззивника-ответник, така и тези присъдени в полза на насрещната страна,
като се моли решението да бъде изменено и в двете части. Поддържа се, че
доколкото е предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА, то
единствено платената държавна такса следва да се присъди в полза на въззиника
съразмерно с отхвърлената част от иска, а претендираният адвокатски хонорар
следва да се присъди отново съразмерно в полза лично на адв. И..
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, въззиваемият „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Прилеп“ № 33, не взема становище по подадените молби.
Относно
допустимостта на молбите:
Настоящият
съдебен състав намира, че молителят адв. Н.И., не е легитимиран в лично
качество да отправи искане за изменение на решението в частта за разноските.
Според преобладаващата и трайна съдебна практика адвокатското възнаграждение
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, като по отношение на неговото присъждане се прилага процесуалноправната
норма, обективирана в разпоредбата на чл. 78 и сл. от ГПК. Ето защо
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК, се присъжда по искане на
страната и следва да бъде включено в списъка на разноските, тъй като с оглед
разпоредбите на ГПК, същото е част разноските по делото, а не представлява
самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. В резултат, от което
молбата за изменение на решението в частта за разноските, макар и дължими по
чл. 38, ал. 2 от ГПК, е допустима само по искане на страната в едномесечен срок
от постановяване на решението, респективно правото на обжалването на
определението по чл. 248 от ГПК принадлежи на страната, като то може да се
упражни лично или чрез пълномощник. В посочения смисъл, са постановени
Определение №9 от 07.01.2016г. по ч.т.д.№3590/2015г. на ВКС, II т.о.,
Определение №257 от 23.06.2016г. по ч.гр.д.№2199/2016г. на ВКС, III г.о. и Определение №50 от 23.03.2018г. по
ч.гр.д.№772/2018г. на ВКС II г.о.
Изводът, че легитимирана да иска изменение на решението в частта за разноските
касателно адвокатския хонорар дължим по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, е
единствено страната, а не лично нейният адвокат, макар същият да я е
представлявал при условията на безплатна правна помощ, се подкрепя и от
многобройните съдебни актове постановени от ВКС по подадени жалби лично от
страните или от тях, чрез пълномощници. Така в Определение № 5 от 03.01.2019 г.
по ч. т. д. № 2934/2018 г. на ВКС, II т. о., Определение № 8 от 8.01.2018 г. по
ч. т. д. №2848/2017 г. на ВКС, I т. о., Определение № 26 от 29.01.2018 г. по
гр. д. №495/2017 г. на ВКС, IV г. о. Определение № 27 от 02.02.2018 г. по гр. д.
№ 2273/2017 г. на ВКС, I г. о., Определение № 5 от 03.01.2020 г. по ч. т. д. № 914/2019
г. на ВКС, II т. о. и много други.
Предвид
изложеното молбата на адв. И., депозирана в лично качество, следва да се остави
без разглеждане, като недопустима.
Останалите
молби са подадени в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1,
предл. 2 от ГПК, изхождат от активнолегитимирани лица, имащи правен интерес да
искат изменение на решението в частта за разноските. Изпълнена е и хипотезата
на чл. 80 от ГПК – представени са списъци с разноски от лицата претендиращи
изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Относно
основателността на молбата с вх. № 37810/18.12.2019 г., депозирана от Р.В. чрез
адв. Н.И.:
Отговорността
за разноските
по делото по чл. 78 от ГПК
е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен
характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната
страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е
винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков
процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по
делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по
същество или определението за прекратяване на делото поради недопустимост /Определение
№ 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК и
Определение № 505 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о.,
ТК/. В настоящия случай производството по в. т. д. № 1201 по описа за 2019 г.
на ОС-Варна, ТО е образувано по подадена въззивна жалба от Р.В. чрез адв. Н.И.
против решение № 2019/10.05.2019г., постановено по гр. дело № 16358 по описа за
2018г. на РС-Варна по предявен положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК
от дружеството-оператор против потребителя-длъжник, поради подадено в срок
възражение по чл. 414 от ГПК. След приключване на съдебното дирене и устните
състезания, въззивният съд е постановил своя акт, с който частично е отменил
обжалваното решение с оглед частичната основателност на въззивната жалба, като
е присъдил в полза на „ВиК Варна“ ООД сумата в размер на 443.46 лева –
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, а в полза на Р.В. – 73.49 лева
– разноски отново пред двете инстанции.
Оплакванията в молбата могат да бъдат обособени в няколко групи, както
следва:
На
първо място се твърди, че въззивният съд няма правомощието да ревизира
отговорността за разноски, сторени пред заповедния и първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав счита тези твърдения за несъстоятелни, доколкото
отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора досежно
съществуването на субективното притезателно материално право на парично
вземане. Въззивният съд е уважил частично исковата претенция за разлика от
РС-Варна, който е уважил иска в пълен размер, поради което следва да се пререши
и въпросът за разноските съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска.
На
следващо място се навеждат доводи, за това че въззивният съд в нарушение на чл.
38, ал. 2 от ЗА е присъдил разноските в полза на страната, а не на адвоката
предоставящ безплатната правна помощ. В тази част молбата е основателна и
решението следва да се измени, като в полза на адв. Куньова, подала отговора на
исковата молба и адв. И., който е депозирал въззивната жалба, следва да се
присъдят разноските съразмерно с отхвърлената част от иска, имайки предвид, че
е изпълнена хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 1, т. 2 от ЗА.
На
последно място се излагат съждения, че въззивният съд се е произнесъл в
условията на „свръхпетитум“ относно разноските сторени в първоинстанционното
производство. Като е отменил частта от акта, представляваща определяне на
разноски в цялост, съдът не е засегнал необжалвана част, а само нестабилното
още сборно произнасяне, за да го замести със своето също сборно определяна на
всички разноски по спора към момента на приключването му, на осн. чл. 81 ГПК. Настоящият съдебен състав, счита
че не е надхвърлил правомощията си при ревизиране на размера на общо направените
разноски пред РС-Варна по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, като
изрично се е съобразил със списъка с разноски, представен от „ВиК“ Варна /л.
120/, като основа на претенцията. Разликата в размерите на дължимите разноски
се дължи само на различното съотношение на основателна и неоснователна част –
пряк резултат от произнасянето по същество. Предявеният пред РС-Варна иск по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал .1 от ГПК е в размер на 671.96 лева и именно
тази сума следва да послужи като знаменател при изчисляването на разноските съразмерно
с уважената част от иска - 595.98 лева, които възлизат на 252.87 лева. В
конкретния случай обаче първоинстанционния съд е изчислил размера на дължимите
разноски на базата на гражданското притезание, удостоверено в издадената
заповед № 6486/29.08.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13011/2018 г. на
РС-Варна и доколкото липсва искане за изменение на първоинстанционния съдебен
акт в частта за разноските от страна на ищеца, то настоящият съдебен състав е
обвързан от присъдените в полза на последния съдебно-деловодни разноски, а
именно – 170.70 лева.
В
случая обаче съдът констатира, че при ревизиране отговорността за разноски пред
заповедния съд е допуснал грешка, доколкото общо предявената сума по ч. гр. д.
№ 13011/2018 г. на РС-Варна е в размер на 3244.42 лева и именно тя следва да се
вземе предвид като знаменател, а не предявеното гражданско притезание пред
исковия съд, като тази грешка следва да се отстрани по реда на чл. 248, ал. 1
от ГПК.
Предвид
изложеното на въззиваемият-ищец следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част /595.98 лева/ от иска, които са в общ размер на 280.49 лева,
както следва:
1.)
21.10 лева – разноски сторени в хода на ч. гр. д. 13011/2018 г. по описа на
РС-Варна, включващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и платена
държавна такса, като съдът е съобразил обстоятелството, че размерът на
претенцията на заявителя в хода на заповедното производство е 3244.42 лева;
2.)
170.70 лева – разноските сторени в хода на гр. д. № 16358/2018 г. по описа на
РС-Варна, включващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, депозит
за ССчЕ и държавна такса;
3.)
88.69 лева – разноски сторени в хода на в. т. д. 1201/2019 г. по описа на
ОС-Варна, включващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като
съдът е съобразил обстоятелството, че искът е предявен до 671.96 лева –
необезсилената част от заповедта.
Така
определеният и от въззивния съд размер на разноски за първа инстанция няма да
надхвърли, а ще замести размера, вече присъден от първа инстанция, съразмерно
на необжалвана част от решението.
Размерът на
юрисконсултското възнаграждение е определен от съда поотделно за заповедното,
исковото и въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като същият е съобразен с фактическата и правна сложност на
спора и предприетите от процесуалния представител на търговското дружество
действия в хода на производството.
В полза на въззивника-ответник Р.В. следва да
се присъдят единствено разноските за държавна такса за въззивното производство
съразмерно с отхвърлената част /75.98 лева/ от иска /предявен в общ размер на
671.96 лева/, които са в размер на 5.65 лева.
На
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, в полза на адв. Светослава Куньова следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 33.92
лева – адвокатско възнаграждение за защита интереса на ответника в хода на гр.
д. № 16358/2018 г. по описа на РС-Варна.
На
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, в полза на адв. Н.И. следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 33.92 лева –
адвокатско възнаграждение за защита интереса на ответника в хода на в. т. д. №
1201/2019 г. по описа на ОС-Варна.
Относно
основателността на молбата с вх. № 37807/18.12.2019 г., депозирана от Р.В. чрез
адв. ББ.и адв. Т.:
Молбата
депозирана от Р.В. чрез адв. ББ.и адв. Т. следва да се остави без уважение.
Видно от издадените в полза на двамата адвокати изпълнителни листове, приложени
към корицата на гр. д. № 16358/2018 г. на РС-Варна, съдът е осъдил ВиК
дружеството да заплати поотделно на двамата адвокати по 198.22 лева – съдебни
разноски за процесуално представителство на длъжника Р.В. по заповедното
производство – ч. гр. д. 13011/2018 г. на РС-Варна, изразяващи се в подаване на
възражение против заповедта. В гражданските производства /включително
заповедното/ възнаграждение се дължи само за един адвокат – арг. от чл. 78, ал.
1 от ГПК, а не както е присъдено в конкретния случай в полза на двамата
адвокати поотделно по 198.22 лева – съразмерно с обезсилената част от
заповедта. В конкретния случай въззивният съд е сезиран касателно
необезсилената част от заповедта. За нея разноски длъжникът може да получи
съразмерно с отхвърлената част от иска, но не повече от онези, които вече са
присъдени. Това е така, защото възражението подадено по чл. 414 от ГПК от адв.
ББ.и адв. Т., видно от съдържанието на същото, не е в такъв обем, че
безплатната правна помощ да се характеризира като защита интереса на длъжника и
съдействие в процеса, а единствено е адвокатска услуга, за която съгласно чл.
6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, се
дължи 50.00 лева, която сума вече е присъдена на от адв. ББ.и адв. Т., видно от
изпълнителните титули.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 37810/18.12.2019
г., депозирана от адв. Н.И. в лично качество, като недопустима.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК,
Решение № 1034, постановено на 21.11.2019 г. по в. т. д. № 1201 по описа за
2019 г. на ОС-Варна, ТО, II въззивен съдебен състав, в частта за разноските, както следва:
ВМЕСТО
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК, Р.К.В., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата в
общ размер на 443.46 лева, представляваща сторени
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски и
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация“
Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.В., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата в общ размер на 73.49 лева, представляваща сторени пред
двете инстанции съдебно-деловодни разноски, ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК, Р.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване
и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата в
общ размер на 280.49
лева, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация“
Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер
на 5.65
лева, представляваща платена държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
„Водоснабдяване и
канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Светослава Алекова Куньова, с ЕГН **********,
с адрес: ***, офис партер, сумата в общ размер на 33.92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
правна помощ и съдействие по гр. д. № 16358 по описа за 2018 г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
„Водоснабдяване и
канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***,
офис партер, сумата в общ размер на 33.92
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и
съдействие по в. т. д. № 1201 по описа за 2019 г. на ОС-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 37807/18.12.2019 г., депозирана от Р.К.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, в която е оставена без разглеждане молба с вх. №
37810/18.12.2019 г., депозирана от адв. Н.И. в лично качество, подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен
срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в останала си част, е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.