ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14322
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110129630 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, подадена от Р. Н. Б. за
обезпечение на бъдещия й иск срещу Й. К. Г.. Исканата обезпечителна мярка е възбрана
върху недвижим имот: апартамент № 29 в блок 41, ул. „Яеослав Вешин“ № 22, ет. 4, в
сградата на ЖСК „Пампорово“, ж.к. „Иван Вазов“, с площ 44,44 кв.м., с идентификатор
68134.1002.105.3.32, заедно с прилежащите части – мазе № 8 от 4,51 кв.м. и 1,323% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Молителката твърди, че била единствен наследник по закон на своя баща Наум
Йорданов Биков, починал на 11.04.2021г. и след направена справка разбрала, че същият
имал вписано саморъчно завещание от 24.08.2021г. в полза на Й. К. Г., с което завещава на
последната описания по-горе апартамент. Молителката сочи, че през последната година
баща й страдал от деменция и изменение на личността, бил неадекватен и не разбирал
смисъла на действията, които извършвал. Молителката потърсила съдействие на вещо лице
– графолог, което изготвило частна експертиза и достигнало до заключението, че
завещанието не било написано и подписано от Наум Биков. С оглед на това моли съдът да
допусне обезпечение на бъдещия иск.
Съдът като разгледа подадената молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира същата за неоснователна.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен
и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че бъдещият иск, така както е описан в
молбата за допускане на обезпечение, не отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба. В молбата за допускане на обезпечение липсва петитум на бъдещия иск, а от
изложените фактически твърдения не става ясно какъв е неговият характер – дали се касае за
иск за прогласяване нищожността на посоченото саморъчно завещание, тъй като не е
написано и подписано от завещателя, или за иск за неговото унищожаване, тъй като
завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи към датата на неговото съставяне. Дължимата държавна такса от 40 лева по
искането също не е внесена в пълен размер. Установеният в чл. 395, ал. 2 ГПК срок за
произнасяне по съществото на молбата за допускане на обезпечение – в деня на подаването