№ 75
гр. Варна , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600173 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и
протича по реда на глава 22-ва от НПК.
Образувано е по частен протест на зам. Окръжния прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Варна срещу определението на Окръжен съд гр. Варна по
НОХД № 595/2019г.,с което на 28.04.2021г. в разпоредителното заседание по
делото съдебното производство било прекратено по реда на чл. 248 ал. 5 т. 1
от НПК, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1,
т.3 НПК.
В протеста, подаден в законния срок, се поддържа становище, че
определението е необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът намира, че
обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания на чл. 246 от
НПК и не съдържа противоречия, неясноти и непълноти. В протеста се
твърди, че не е налице и процесуално нарушение при проведеното задочно
производство по отношение на подс.М.А.. Иска се съставът на ВАпС да
отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД
№595/2021г. по описа на ВОС.
Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.
Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението
становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия
състав.
Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите
по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете
протеста за допустим и по същество- основателен.
1
За да постанови определението си за прекратяване на съдебното
производство по посоченото наказателно дело, ВОС е изложил допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и
приел, че актът не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК с оглед
несъответствия между обстоятелствена и диспозитивна част, непълноти и
противоречия. Първоинстанционният съд е изложил конкретни съображения
за взетото решение, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
На първо място съдът е приел, че в обвинителния акт на ВОПр не са
конкретизирани периодите, през които е наказателно отговорен всеки един от
подсъдимите и качеството на субекта отнесено към всеки един от тях.
Видно от обвинителния акт, този извод на съда е незаконосъобразен.
Обвинителния акт е внесен по отношение на двамата подсъдими:М.А. и И.Г.,
като за всеки един от тях, както в обстоятелствената, така и в заключителната
част-диспозитива са конкретизирани отделните периоди на извършените
деяния и качеството на всеки един от подсъдимите за съответния период.
Обвинението на подс.А. се отнася за периода от 16.11.2009г. до
14.04.2010. в гр.Варна, в качеството на пълномощник на „Бас Груп“ЕООД с
издател Управителя на дружеството Михалка Христова и в съучастие с
подс.И.Г., като съизвършител лично и посредствено чрез Михалка Христова и
Александър Асенов.
Обвинението за подс.И.Г. се отнася за периода от 16.11.2009г. до
14.04.2010г. в гр.Варна, в съучастие с подс. А. като съизвършител лично и
посредствено чрез Михалка Христова и Александър Асенов. Действително в
диспозитив не е посочено точното качество на субекта. Видно от
обстоятелствената част на ОА, подсъдимия е участвал фактически в
дейността на дружеството. Същото е достатъчно в контекста на постановките
в Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г.,
ОСНК, докладчик съдията Жанина Начева, а именно, че субект на
престъпление по чл.255 може да бъде както физическото лице,
представляващо по закон данъчно задълженото лице–търговско
дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския
регистър, така и всяко друго физическо лице /пълномощник по силата на
пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго
лице/, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно
задълженото лице – търговец.
По отношение на конкретните действия на подсъдимите по подаване на
СД по ЗДДС, прокурорът е изложил съображения в ОА кой е водил
счетоводството на фирмата, кой е изготвял декларациите и дневниците за
покупки, кой е предоставял фактурите, начина по който декларациите да
подавани в ТД-НАП Варна за отделните периоди. В този смисъл изложените
от съда съображения, че тези обстоятелства не са конкретизирани, което води
2
до невъзможност на обвиняемите да разберат в какво се обвиняват са
незаконосъобразни.
На следващо място за констатираното от съда противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия по
отношение на инкриминирания период и състава на престъпление, за което е
повдигнато обвинение, в частност разминаване между цифрова и словесна
част е също неоснователно. По отношение на инкриминирания период
настоящия състав взе отношение по-горе. Цитираният от съда период,
посочен в ССчЕ, а именно 01.10.2009г.-31.10.2009г. касае цялата дейност на
ДЗЛ, докато в ОА е конкретизиран период на подаване на данъчните
декларации, а именно от 16.11.2009г. до 13.04. 2010г., което е обвързано и с
изпълнителното деяние по чл.255 от НК, а именно подаването на декларация,
респ. потвърждаването на неистина в същата. Що се отнася до
инкриминирания състав на престъпление, същия е конкретизиран прецизно
както в цифровата част- обвинение по чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2 и 7 от НК,
така и в словестна-„избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина в
подадените справки-декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на
чл.125,ал.1 от ЗДДС и приспаднал неследващ се кредит“,т.е.е обхванати са
хипотезите както на т.2, така и на т.7 от чл.255 от НК. Тук следва да се
отбележи, че изпълнителното деяние може да бъде осъществено
едновременно и чрез двете форми, визирани в закона- да избегне
установяването и плащането, от която възможност се е възползвал
представителя на Окръжна прокуратура, а не алтернативно, както е отбелязал
съдът.
По отношение на посочените фактури. Съдът е приел, че липсват
твърдения, относно техния характер- дали са с невярно съдържание или
неистински, както не е индивидуализиран и техния автор.Това твърдение
същото не отговоря на истината. Видно от обвинителния акт фактурите по
конкретните сделки са конкретизирани, като е посочен доставчика, както и
качеството на подсъдимите към този момент. По отношение на
обстоятелството дали същите са с невярно съдържание или неистински, това е
правен извод и държавното обвинение не дължи пояснение, доколкото липсва
обвинение по т.6 на чл.255 от НК.
Обобщения извод на съда, че в обвинителния акт не е отразено
качеството на подсъдимите по отношение на дружеството „Бас Груп“ЕООД,
конкретния период,кой е попълвал /което не е елемент от състава на
престъплението/ и подавал инкриминираните декларации, защо описаните
сделки не могат да обусловят възникването на данъчни задължения е
незаконосъобразен по изложените по-горе съображения. Видно от
обстоятелствената част на ОА, прокурорът е приел, че сделките не са реално
осъществени и причините, поради които е стигнал до този извод.
3
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 19.2.2018 г. на ВКС по н.д.№
6/2017 г., ОСНК, изрично е посочено, че „не е поставено изискване към
прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна
аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието.”
Касае се за правни изводи, които съдът може и следва да направи едва след
като проведе съдебното следствие.
Съдебната фаза на наказателното производство е основна – съдът е
призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната
доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде
правилната материално правна квалификация. В тази си дейност съдът е
свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са
годни, допустими и относими към предмета на доказване, така и каква е
правилната им квалификация. Това решаващият съдебен орган може да стори
единствено и само при постановяване на присъда, а не с определение за
прекратяване на съдебното производство. Именно в този момент
/постановяване на присъда/ съдът е задължен да прецени обосноваността и
съответствието на обвинението с материалния закон.
По отношение на останалите „нарушения“ визирани в определението на
проверявания съд настоящия състав намира, че същите касаят съществото на
спора, поради което лисва основание за произнасяне в производството по
чл.248 от НПК.В ал.4 изрично е регламентирано, че в разпоредителното
заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при
изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на
защита на обвиняемите. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата
пълнота предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна, в
съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР 2/2002г.
на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на
доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита
- обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се
брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи правната
оценка на престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото,
начинът, конкретните параметри на дължимо и предприето поведение от
субекта, притежаващ съответното качество по отношение на дружеството
„“Бас Груп“ЕООД, като данъчно задължен субект. Описаните фактически
обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на
подсъдимите да разберат обвинението и да организират пълноценно защитата
си.
Не може да бъде възприето и оплакването, че липсва конкретност как
4
точно са осъществени инкриминираните деяния. В обвинителния акт са
посочени отделните фиктивни сделки, техния предмет, съконтрахентите по
тях, създадените документи за извършването им /фактури/ и това, че липсват
документи, които да установяват реалното им осъществяване. Вярно е, че
част от тази информация е посочена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но същата е достатъчна, за очертаване на начина на
извършване на престъплението, размера на конкретните данъчни задължения
по данъчни периоди и основанията за тяхното възникване.
Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и
диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза.
В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил
всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае
рамката на обвинението. Дали тези изводи са обосновани от
доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че внесеният
обвинителен акт съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на
доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в него.
По отношение на визираното от проверявания съд процесуално
нарушение, при провеждане на задочно производство за подс. М.А..
Видно от мотивната част на определението, съдът хронологично е
изложил извършените процесуални действия от разследващия орган по
издирването и призоваването на подсъдимия. Безспорен е факта, че първото
обвинение на подс.А. е предявено присъствено /вж постановление за
привличане на обвиняемия на л.20,т.3 от ДП/, с което е взета и МН
„подписка“. В този смисъл А. е бил уведомен за започнато спрямо него
наказателно производство, доколкото същия е бил привлечен лично към
наказателна отговорност и впоследствие търсен за извършване на действия по
разследването. Видно от докладна записка/л.92,том7 от ДП/ по повод
връчването на призовка на подсъдимия А. е отразено, че същия не е открит на
единствения посочен от него адрес.По данни на неговата майка,подсъдимия
от м.март 2017г. се намира в Германия, където работи и не може да посочи
адрес. За да бъде проведено задочно досъдебно производство спрямо
обвиняем, следва да бъде установено по безспорен начин, че е налице
надлежно предявено обвинение присъствено по реда на чл.219,ал.4 от НПК и
едва след това обвиняемия се е укрил. Видно от данните по делото, на
подсъдимия е било предявено присъствено обвинение и същия е бил
информиран за започнатото спрямо него наказателно производство.
Впоследствие същия се е укрил, поради което може да бъде прието за
установено, че подсъдимия е проявил недължимо процесуално поведение,
като се е отклонил от местоживеенето си и по тази причина не е намерен на
5
адреса. При наличие на доказателства за неговото официално информиране за
започнато спрямо него наказателно производство и за насрочване за
определена дата разглеждане на делото в съдебна фаза,респ. неговото лично
явяване, може да се приеме, че подсъдимия е бил уведомен за започнатото
наказателно производство и неговите параметри, като в хода на ДП се е укрил
и доброволно отклонил от участие в процеса. Едно лице придобива
качеството на обвиняем след предявяване на постановлението за
привличането му като обвиняем, с което се конкретизира обвинението и
доказателствата, на които се основава привличането. Допълнителните
действия по привличане на подсъдимия, свързани с прецизиране на
обвинението, но в рамките на същото наказателно производство, не лишават
от правно значение първото привличане и информативното му значение в
контекста на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК. С това процесуално -следствено
действие е манифестирано наказателнопроцесуалното правоотношение
между обвиняемия и държавата, което продължило да се развива във времето,
пораждайки права и задължения за страните по него. За обвиняемия, в
частност, това означава ангажимент да се явява пред съответния орган и да не
променя местоживеенето си, без да го уведоми за това /арг. от чл. 66, ал. 1 от
НПК/. При така установените данни настоящият съдебен състав приема, че А.
е приел неприсъствено разглеждане на делото, тъй като е изразил с
поведението си съзнателен и недвусмислен отказ да участва лично в
наказателния процес чрез укриване от разследващите органи. Видно от
данните по НОХД№595/2019г. подсъдимия А. е бил редовно уведомен за
насроченото съдебно заседание и се е явил лично и със защитник, като в РЗ не
е направил възражения за неприсъствено проведено ДП. Тъй като съдебното
производство заема централно място в процеса, където се събират и
прецизират доказателствата, настоящия състав намира, че правото на
подсъдимия да участие в процеса не е накърнена. Безспорно разпоредбата на
чл. 55 от НПК очертава първостепенно и неотменимо право на обвиняемия
/подсъдим/ да научи в какво се обвинява и на базата на какви фактически
обстоятелства и доказателства. Само по този начин той е в състояние да
участва ефективно в наказателния процес и да се защити при провежданото
съдебно разследване, насочено именно към събиране на доказателства,
подкрепящи и оборващи повдигнатото обвинение.
"ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на
дадено лице за започнато спрямо него наказателно преследване съставлява
юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да
отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират
ефективното упражняване на процесуалните му права.Буквата и духа на
чл.6 от ЕКПЧ не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се
откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за
справедливо гледане на наказателното дело.Този отказ за да се счита за
действителен за преследваните от Конвенцията цели трябва да бъде
установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални
6
гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес"/вж
решение на ВКС№295 от 04.06.2013г., трето н.о. ,н.д.№685/13г.;Решение
№404/03.11.2014г. , трето н.о., н.д.№1162/14г.,Решение №262 от 13.06.2014г.,
трето н.о., н.д.№683/14г. на ВКС и др./.Константната практика на
Европейския съд по правоприлагането на чл.6 от ЕКПЧ установява, че
задочното производство е търпимо само в процесуална ситуация на
категорично демонстрирано нежелание на подсъдимия да се яви по делото и
да се защитава, съответно бягство от правосъдието и констатирани форми на
виновно поведение, насочени към осуетяване на наказателното преследване.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените
действия в първата инстанция следва да продължат с решаване на въпроса по
чл. 248 ал. 1 т. 8 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение по НОХД № 595/2019г., с което на 28.04.2021г.
в разпоредителното заседание по делото съдебното производство било
прекратено по реда на чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК, а делото – върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т.3 НПК и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от
първоинстанционния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7