№ 6006
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100506907 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 20079838 от 17.02.2023 г., постановено по гр. д. №
4506/2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-и
състав са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу Д. Г. К.
иск с правно основаие чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203
ЗВ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 2507,18 лева, представляваща
стойността на доставена и потребена вода за периода от 13.10.2016 г. до
23.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 357,23 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за период от 13.11.2016 г. до 23.05.2020 г., които
вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 06.10.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 40198 по описа за 2020 г.
на СРС, Второ гражданско отделение, 60-и състав.
Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между
страните, като ищцовото дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да заплати на ответницата сумата от 330,25 лева – направените в заповедното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и на
1
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв.
М. П. дължимото за исковото производство адвокатско възнаграждение в
размер на 430,51 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба с вх. № 25009839/07.03.2023 г. от ищеца
„Софийска вода” АД. В жалбата се сочи, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място се подчертава, че ответникът е
имал качеството на потребител на ВиК услуги, но това не било отчетено от
съда при постановяване на акта. Въззивникът счита още, че неоспорената по
делото комплексна съдебна техническа и съдебно-счетоводна експертиза
доказват исковите суми и неправилно първоинстанционният съдебен състав е
приел, че ищецът не е ангажирал доказателства относно реално извършената
доставка на ВиК услуги до процесния имот, както и количеството на
доставените от него ВиК услуги. С оглед изложеното моли за отмяна на
решението и постановяване на такова, с което да бъдат уважени предявените
от дружеството установителни искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. К. се е възползвала от
правото си да подаде отговор на въззивната жалба. В него се излагат
твърдения, че ищецът съвсем произволно е начислил процесните суми, без да
стъпи на нормативни правила. Въззиваемата възразява срещу твърдението в
жалбата, че щом експертизата сочи потребление, то това е реално
консумираното. В условията на евентуалност моли в случай, че съдът приеме,
че ответницата се явява титуляр на партидата и отговоря за задължения към
дружеството, да счете, че претенциите са погасени по давност – арг. от чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД. С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е неправилно поради следните съображения:
Предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правилно с определението си от 25.10.2022 г. първоинстанционният съд
2
е указал на ищеца, че за уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ трябва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: наличието на валидно възникнали договорни отношения между
него и ответницата за доставка на питейна вода и ползване на ВиК услуги до
процесния имот през исковия период; качеството на ответницата на
потребител на ВиК услуги през исковия период, включително
обстоятелството, че същата е притежавала правото на собственост , респ.
вещното право на ползване върху процесното жилище; количеството на
реално доставената от ответницата вода, нейната цена и размера на
претендираното вземане, както и настъпването на изискуемостта му.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен
състав е приел, че ответницата като собственик на процесния водоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, притежава качеството потребител на
ВиК услуги. Счел е, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи пълно и точно изпълнение на задълженията по съществуващото
между страните облигационно отношение, изразяващо се в предоставяне на
твърдените ВиК услуги и ползването на последните, което не било сторено.
Поради недоказаност на това правнорелевантно обстоятелство съдът е
отхвърлил главния иск, а акцесорния за лихва е отхвърлил поради
обусловеността му от иска за главница.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4) потребителите на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. С така посочената разпоредба са нормативно определени лицата,
с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги.
Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в
утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. С оглед
изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна
облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за
което е доставено претендираното количество вода.
По делото е представена справка за лицето Д. Г. К. от Служба по
вписванията за периода от 01.01.1992 г. до 04.05.2020 г. относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 403211, от която се
установява, че ответницата е придобила самостоятелен обект в сграда,
представляващ апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. **** от
Столична община през 2005 г. Впоследствие била вписана възбрана, която
пред 2019 г. била заличена, като по делото няма данни имотът да е бил
отчужден от ответницата.
Следователно по делото е установено обстоятелството, че ответницата
за процесния период е била собственик на водоснабдения имот, съответно
същата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4. Изводът на районния съд в тази връзка е правилен.
Количеството на доставените в имота за исковия период услуги –
3
доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и
пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното
производство заключение на комплексна техническа и счетоводна експертиза,
което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да се кредитира като пълно и
обосновано. Експертът е достигнал до извод, че процесният имот е
водоснабден и в него дружеството е доставяло ВиК услуги, като обемът им за
процесния период е общо 1147,186 куб. м. От заключението на експертизата
се установява също, че в имота са били монтирани водомери за отчитане на
потреблението, но същите са били с изтекла метрологична годност. По тази
причина ответницата е уведомена с писмо от 04.10.2010 г., в което е посочено,
че в тримесечен срок следва да приведе уредите за търговско измерване в
изправност. По делото е представено това уведомително писмо, съдържанието
и получаването на което от страна на потребителя, не е било оспорено от
ответницата.
Предвид липсата на данни за изпълнение на посоченото предписание от
страна на потребителя, изразходваното количество вода за процесния период е
отчитано на база съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 по 5 куб. м на човек за
нетоплофицирано жилище за двама човека. Впоследствие базата е завишавана
постепенно, като в края на периода е достигнала 12 куб. м.
От заключението по експертизата се установява още, че в
счетоводството на ищеца има открита партида на името на ответницата с
клиентски номер **********. Начислените суми по издадени фактури от
13.10.2016 г. до 15.05.2020 г. за ползвани ВиК услуги са в общ размер на
2507,18 лв. За да достигне до извод за тази сума, вещото лице е съобразило
извършени текущи плащания от страна на ответницата в общ размер от 171,50
лв. Мораторната лихва според иска на ищеца върху главницата, изчислена за
периода от 13.11.2016 г. до 23.05.2020 г. според вещото лице възлиза на 357,23
лв. Експертът е уточнил още, че начислените количества вода в процесните
фактури съответстват на начислените количества по утвърдените от КЕВР
цени.
Тук е мястото да се посочи, че в производството пред първата инстанция
ответницата не е оспорила нито заключението на самата комплексна
експертиза, нито документите, представени от ищеца и въз основа на които е
изготвено заключението на вещото лице, не е правено искане тези документи
да бъдат представени в оригинал, респ. искане за откриване на производство
по чл. 193 и следващите от ГПК. Ето защо според настоящия съдебен състав
количеството на доставените в имота за исковия период услуги, както и
тяхната стойност е установена безспорно по делото и неправилно
първоинстанционният съдебен състав е приел тези обстоятелства за
недоказани.
Във връзка с релевираното от ответника оспорване на обема на
предоставените ВиК услуги и тяхната стойност следва да се добави и
следното:
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 е посочено, че при сгради –
етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител
всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата
разпоредба е предвидено, че доставката, монтажът, проверката, поддържането
4
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради – етажна собственост, се извършват
през 10 години. Нормата на чл. 34а, ал. 5 пък предвижда, че когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка
на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Последната
цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество
предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
В конкретния случай е установено (при липса на оспорване на изводите
на вещото лице по комплексната експертиза и на представеното уведомително
писмо от 04.10.2010 г.), че монтираните в жилището водомери са били извън
установения срок на метрологична проверка, но потребителят не е предприел
нито действия по тяхната подмяна с нови, нито е
организирал метрологична проверка за презаверяването на годността на
собствения му водомер. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение
от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в
имота водомер е бил подложен на проверка, респективно, че е
бил метрологично годен през посочената част от процесния период, то следва
извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на
потребление.
Ето защо наведените от въззиваемата доводи за неправилно определяне
на количеството доставени в имота ВиК услуги и по-конкретно – по
приложението на нормата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, са
неоснователни. Настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество е
имало основание за приложение на правилото на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4,
поради което се налага извод, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ е основателен.
При това положение следва да бъде разгледано своевременно
релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
5
предсрочно изпълнение). Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия (одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.), действали в процесния период,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане.
По аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск. В случая е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, който се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Такова заявление е подадено от ищцовото
дружество на 26.08.2020 г., т.е. задълженията, станали изискуеми преди
26.08.2017 г. биха били погасени по давност.
В заключението по изготвената комплексна експертиза е посочено, че
дължимите суми с падеж след 26.08.2017 г. при съобразяване извършените
плащания за този период са в общ размер 2291,09 лв., от които 2020,62 лв. –
главница и 270,47 лв. – законна лихва за забава. Следва да бъде отчетено обаче
и спирането на всички срокове, в това число и давностните, установено с чл.
3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
отнасящо се за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
При това положение задължението, възникнало за периода от 14.04.2017
г. до 12.05.2017 г. е станало изискуемо на 13.07.2017 г. (при дата на издаване на
фактурата 13.06.2017 г.), при което давността за него би следвало да изтече на
13.07.2020 г. Отчитайки обаче горепосочения период, в рамките на който не
тече давност, моментът на изтичане на давността за дължимата за периода от
14.04.2017 г. до 12.05.2017 г. главница за ВиК услуги се измества на 20.09.2020
г. и същата не е погасена по давност. Всички задължения до този период обаче
са погасени по давност.
Ето защо към дължимата сума за главница, посочена в заключението на
вещото лице, следва да бъде добавена сумата от 65,98 лв., дължима за
периода 14.04.2017 г. – 12.05.2017 г.
При това положение исковата претенция за доставена и потребена вода
за периода 13.10.2016 г. до 23.05.2020 г. е основателна за сумата от 2086,60 лв.
и следва да бъде отхвърлена до пълния предявен размер.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на стойността на потребените ВиК услуги е
възникнало като срочно (чл. 33, ал. 2 от приложимите общи условия), поради
което потребителят е изпаднал в забава с изтичане на определения 30-дневен
срок за плащане. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за акцесорното вземане за
обезщетение за забава е установена по основание, а съгласно заключението на
приетата по делото комплексна експертиза дължимата лихва, начислена върху
вземанията, които не са погасени по давност е в размер на 270,47 лв. С оглед
гореизложеното относно дължимостта на главницата в размер на 65,98 лв. за
периода 14.04.2017 г. до 12.05.2017 г., дължима е и начислената лихва върху
6
тази сума, която се равнява на 19,17 лв. и следва да бъде прибавена към
сумата от 270,47 лв.
При това положение искът за мораторна лихва за периода от 13.11.2016
г. до 23.05.2020 г. е основателен за сумата от 289,64 лв. и следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора отговорността за разноски за исковото и
заповедното производство следва да бъде преразпределена съобразно
уважената част от исковете.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в хода на
първоинстанционното производство: 57,29 лв. – държавна такса за
заповедното производство; 93 лв. – държавна такса за исковото производство;
500 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената
комплексна експертиза. Процесуалният представител на дружеството
претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство. Съгласно чл. 78, ал. 8 в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулст. Според настоящият съдебен състав на ищеца
следва да бъдат присъдени и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото, както и
извършените от процесуалния представител на ищцовото дружество действия.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответницата се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. При това положение ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от 56,28 лв.,
представляваща направените в заповедното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв. М. П. сумата от 73,37 лв., представляваща
дължимото адвокатско възнаграждение за исквото производство за
предоставена безплатно правна защита и съдействие на ответницата.
Следва да бъде разпределена отговорността за разноски и за въззивното
производство.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се
следват разноски съответно на оставената без уважение част от въззивната
жалба. Процесуалният представител на въззиваемата претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). В този случай съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата
страна да го заплати. Доколкото при определяне размер на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г, според настоящия
съдебен състав на адв. П. се следва възнаграждение в размер на 300 лв. Този
размер е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените от адвоката действия (в случая единствено депозиране на отговор на
въззивната жалба).
7
На въззивника следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от въззивната жалба. Претендират се разноски за държавна такса в размер на
75,14 лв. и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя размера на юрисконсултсткото възнаграждение на
100 лв. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и
извършените от юрисконсулта действия (депозиране на въззивна жалба).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20079838/17.02.2023 г., постановено по гр. д. №
4506/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60-и състав И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК искове от „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* срещу Д. Г. К. с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. К. дължи на „Софийска вода“ АД
следните суми: 2086,60 лева – стойността на доставена и потребена вода за
периода от 13.10.2016 г. до 23.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 2507,18 лв.; 289,64 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 13.11.2016 г. до 23.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 357,23 лв., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2020 г.,
издадена по ч. гр. д. № 40198/2020 г. по описа на СРС, 60-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. К. с ЕГН ********** да
заплати на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* сумата от 622,42 лв. –
разноски в хода на заповедното и исковото производство съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Софийска вода“ АД с ЕИК
********* да заплати на Д. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 56,28 лв. –
разноски в заповедното производство съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. М. П. от САК
с личен № ********** сумата от 73,37 лв. – разноски в исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
„Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. М. П. от САК с
личен № ********** сумата от 51,13 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
в хода на въззивното производство съобразно уважената част от въззивната
жалба.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. К. с ЕГН
********** да заплати на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* сумата от
145,29 лв. – разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9