Определение по ЧНД №139/2025 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 74
Дата: 30 октомври 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Катерина Георгиева Дедова
Дело: 20252210200139
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. Котел, 30.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
в присъствието на прокурора Н. Г. Ч.
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Частно наказателно дело №
20252210200139 по описа за 20*****дина

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата по чл. 65, ал. 1 от НПК на адвокат Н. Н.
от АК Сливен – защитник на обвиняемия З. П. Я. – *****, български
гражданин, роден на ********* г. в *********, със средно образование,
*********, осъждан, постоянен адрес *********, *********, ЕГН **********
за изменение на взетата по досъдебно производство № 115/20***** на РУ
Котел спрямо З. П. Я., ЕГН ********** мярка за неотклонение „Домашен
арест“ в по-лека, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение З. П. Я., ЕГН ********** по
Досъдебно производство № 115/20***** по описа на РУ МВР Котел мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано с частна
жалба и частен протест пред ОС Сливен в тридневен срок, за което страните
да се считат уведомени.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВАМ разглеждането на делото
пред ОС Сливен за 06.11.2025 г. от 15,00 ч., за която дата и час РП Сливен,
обвиняемият и неговият защитник да се считат за уведомени.
1
ПРЕПИС от определението след влизането му в сила да се изпрати на
РП Сливен, ОЗ Охрана Сливен, ОД МВР Бургас и на ОС ИН, сектор „Арести“
към Затвор - гр. Сливен.
ДА СЕ предостави досъдебно производство № 115/2025 г. по описа на
РУ Котел на РС Котел за нуждите на ЧНД № 140/2025г.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение рег. № 74/30.10.20***** по ЧНД № 139/20***** по
описа на РС Котел.
Производството е с правно основание чл. 65, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на адв. Н. Н. от АК Сливен, защитник на обв. З.
П. Я. за изменение на взетата спрямо обвиняемия Я. по ДП № 115/20***** по
описа на РУ Котел мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.
В молбата на защитника на обвиняемия се посочва, че с Определение №
60 от 04.07.2025г. по ЧНД 85/2025г. по описа на РС Котел е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“ по отношение на обвиняемия Я.. Посочва се,
че определението по горецитираното ЧНД било протестирано пред ОС
Сливен, който с Определение № 285 от 11.07.2025г. по ВЧНД № 401/2025г. е
оставил в сила взетата мярка за неотклонение „домашен арест“. В молбата се
навеждат твърдения, че вече пет месеца по ДП не са извършвани никакви
процесуални действия с обвиняемия. Твърди се, че последното действие
спрямо обвиняемия е извършвано на 19.08.20*****, а именно датата на
привличане в качеството му на обвиняем. Посочва се, че в продължение на
два месеца по отношение на него не се извършвало разследване. Твърди се, че
мерките за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ се
вземат, за да се обезпечи законосъобразното и срочно приключване на
наказателното производство с предаване на обвиняемия на съд в разумни
срокове. Посочва се, че от събраните до този момент материали по делото не
можело да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил в съучастие с друго неустановено лице/извършител/ деянието, за
което бил привлечен. Излага подробни съображения, защо счита, че към
настоящия момент не са налице всички кумулативни предпоставки по реда на
чл. 63, ал. 1 от НПК. Твърди се, че Я. е съдействал на разследването и това
негово поведение е трайно и продължавало и към настоящия момент. Молят
за отмяна на взетата спрямо Я. мярка за процесуална принуда, а именно
„домашен арест“, като същата да се измени в парична гаранция в размер на
2000 лв. или подписка. Тази позиция се поддържа и в съдебното заседание.
Представителят на РП Сливен намира, че нито едно от обстоятелствата,
които са мотивирали съда при първоначалното вземане на мярката не е
отпаднало. Навежда твърдения, че лицето не е оказвало съдействие при
разследването и моли искането да бъде оставено без уважение.
В изразената по делото позиция обвиняемият Я. моли да му бъде
изменена мярката в по-лека.
Съдът, след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 115/20***** по описа на РУ Котел,
преписка вх. № 2393/20***** по описа на РП Сливен е образувано по реда на
1
чл. 212, ал. 2 от НПК - със съставянето на протокола за първото действие по
разследване - протокол за оглед на местопроизшествие, извършено на
26.04.2025г. от 03:00ч. до 03.40ч.
В хода на разследването, с постановление от 27.04.20***** на
разследващия орган, З. П. Я., ЕГН **********, е привлечен като обвиняем за
това, че на 26.04.20***** на път II-48, км. 57,450 общ. Котел, в качеството си
на помагач, в съучастие с други неустановени лица (извършители), отнел
чужди движими вещи (пари - около 40 000 лв.) от владението на Д. С. А., с
намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила и
заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
С Определение с рег. № 46/29.04.20***** спрямо обвиняемият Я. по
ЧНД № 62/20***** по опис на РС Котел е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по горецитираното ДП.
Съдът констатира, че непосредствено преди постановление на РП
Сливен от 25.06.20***** за удължаване на определения срок за разследване с
2 месеца, считано от 26.06.20***** е имало разпореждане на РП Сливен с рег.
№ 343000-7440/17.06.20*****, като спрямо обвиняемият Я. е разпоредено
същият да се преведе от ОС ИН, сектор Арести към Затвора Сливен в Затвор
Бургас за периода от 24.04.20***** – 26.06.20*****, включително за
извършване на процесуално следствени действия с негово участие по ДП №
434зм811/2024 г. по описа на 02 РУ Бургас, преписка с вх. № 21-354/2024 г. на
РП Бургас. След приключване на необходимите действия с обвиняемия Я.,
същият е разпоредено да се върне в ОС ИН, сектор Арести към Затвора
Сливен.
Справката за съдимост на обвиняемия Я. удостоверява предходно
осъждане, а именно с Присъда № 10/22.01.20***** на РС Бургас, в сила от
07.02.20*****, постановена по НОХД № 4863/2024 г. по описа на РС Бургас за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Обвиняемият Я. към момента е в
изпитателен срок на наложеното му с присъда наказание.
На 11.08.2025г. З. П. Я. е привлечен като обвиняем за това, че на
26.04.2025г. на път II-48 км 57,450, община Котел в качеството си на
извършител, в съучастие с Р. Е. Я. от *********** и друго неустановено лице
в /изрършител/ отнел чужди движими вещи /парична сума в размер на около
40 000 лв./, от владението на Д. С. А., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване.
На 12.05.20***** в качеството на обвиняем по същото досъдебно
производство е привлечен и Р. Е. Я., който към настоящия момент е с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Видно от материалите по ДП в хода на разследването са приобщени
множество писмени, гласни и веществени доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуални следствени действия и фотоалбуми към
тях. Назначени са множество експертизи, заключенията по някои от които са
2
изготвени.
Обв. Я. е на 24 години, със средно образование. Не е женен, но живее на
съпружески начала. Има постоянен адрес в ***********. Работи като
мебелист. Осъждан с влязла в сила на 07.02.2025г. присъда № 10/22.01.2025г.
по НОХД № 4863/2024г. на РС – Бургас за извършено на 02.07.2022г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че не
са налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемият Я.
мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.
За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК са предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години и то е тежко престъпление
по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Предвидените в НПК мерки за неотклонение се вземат спрямо обвиняем
по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение Задържане
под стража се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК
– наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по–тежко
наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В производството по чл. 65 от НПК съдът е длъжен да извърши
преценка на законността на задържането, съобразно ангажираните към
момента доказателства.
От събрания до момента доказателствен материал на досъдебното
производство може да се направи обосновано предположение, за
съпричастност на обв. Я. към разследваната престъпна дейност, за което е
привлечен към наказателна отговорност, т. е. първата предпоставка по чл. 63,
ал. 1 от НК продължава да е налице. Съдът отчита изключително завишената
степен на обществена опасност на деянието, която се определя от
предварителната му подготовка и начина, по който е извършено.
Съдът намира, че целите визирани в чл. 57 от НПК могат да бъдат
изпълнени и с по-ограничената по обем процесуална принуда, а именно с
взетата и към настоящия момент мярка за неотклонение „домашен арест“, по
реда на чл. 62 НПК. Тази мярка ще гарантира пребиваването на обв. Я. на
определения адрес и ненапускането му без разрешение на компетентния
орган, ръководещ наказателното производство. По този начин се осигурява
ограничаването на свободното придвижване на обвиняемия и участието му в
хода и за целите на висящия наказателен процес. Тези обстоятелства
преценени заедно с факта, че процесното деяние е извършено в изпитателния
срок по предходно осъждане на обвиняемия (което осъждане показва, че тази
3
му проява не е изолиран акт), водят съда до извода, че в действителност е
налице опасност същият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът взема предвид и тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на
ВКС, съобразителната част на което е поставен акцент на обстоятелството, че
многократно в практиката ВКС е приел, че при произнасянето си във връзка с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчита
опасностите в чл. 63, ал. 1 от НПК, както и целите отразени в чл. 57 от НПК.
При преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване
на посочените опасности, като прави извод на наличието им въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Мярката за неотклонение в действителност няма за цел предварително
изтърпяване на присъда, а само да попречи на обвиняемото лице да се укрие
или да извърши друго престъпление, както и да го осигури за нуждите на
производството.
В действителност с практиката на Европейският съд по правата на
човека се посочва, че само заради тежестта и съществената укоримост на
конкретното престъпление или въпреки данните за съдебното минало на
обвиненото лице е недопустимо и незаконосъобразно да се продължава
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, ако не се
извършват процесуално-следствени действия, но в настоящия случай от
наличните данни по ДП се установява, че се извършват процесуално-
следствени действия за установяване на други лица, съпричастни към
престъпното деяние и за установяване точния размер на предмета на
деянието. Видно е, че томовете от ДП вече са осем, т.е. извършват се активни
процесуално-следствени действия.
Съдът намира, че тази мярка за неотклонение, е адекватна на степента на
обществена опасност на деянието и на личността на обвиняемия, както и ще
гарантира неговото коректно процесуално поведение и в достатъчна степен
ще обезпечи своевременното приключване на разследването. Видно е, че
срокът не е неразумен по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
В съдебното заседание са изложени твърдения, че лицето има дете, на
което предстои кръщене и честване на рожден ден, но съдът намира, че така
взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия не възпрепятства лицето да
вземе участие в тържество, организирано примерно в домашни условия.
Съдът в действителност, отчитайки всичко гореизложено, намира, че
отговорностите, които обвиняемият има жената, с която живее и детето им, но
намира, че те не могат да неутрализират опасността от укриване или
извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия.
Всичко гореизложено мотивира съда да прецени, че мярката за
неотклонение „домашен арест“ е законосъобразна и целесъобразна, поради
4
което молбата на защитника на обвиняемия следва да се остави без уважение.
Съдът счита, че така определената мярка ще гарантира коректно
процесуално поведение от обвиняемия и в достатъчна степен ще обезпечи
своевременното приключване на разследването.
По тези съображения РС Котел постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни