РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Кюстендил, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20241520101949 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.
Образувано е по искова молба с вх. № 9216/05.08.2024 г., подадена от
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от изп. директор З. Б., чрез
юрк. И. Н., против С. И. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането на дружеството за сумите по издадената по ч. гр. д. №
1366/2024 г. по описа на КРС заповед за изпълнение на парично задължение.
Претендират се и сторените разноски в двете производства.
В исковата молба, се твърди, че на 30.11.2022 г. бил подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, на осн. чл.99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *********, по силата на
който вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№**********/10.06.2020 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и С. И. В. било
прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. От своя страна „Иновативни финанси“
ООД прехвърлил процесното вземане в полза на ищцовото дружество по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на осн. чл. 99 от
ЗЗД от 17.11.2023 г. Сочи се, че договорът за потребителски кредит съдържал
клауза, която давала право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица, а длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
1
извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-
ТБИ-ИФ/********** от дата 16.07.2024 г., изпратено до длъжника с известие
за доставяне от ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на
цедента.
Сочи се, че на 10.06.2020г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството
му на заемодател и С. И. В., в качеството й на заемател бил сключен договор
за потребителски кредит № **********, като били спазени разпоредбите на
ЗЗД и ЗПК, а размерът на предоставения кредит бил – 3 397, 86 лева.
Кредиторът превел кредитните средства по Договор за закупуване на стока
или услуга по банкова сметка на трето лице- продавач или доставчик на стока,
избран от потребителя, на основание фактура или протокол за приемане на
закупена стока. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по
договора парична стойност. Съгласно сключения договор, при забава на
плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до датата на подаване на
заявлението.
Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че С. И. В., ЕГН **********, в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
**********/10.06.2020 г. дължи на ищцовото дружество, следните суми,
присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 1366/2024 г. по описа на КРС, а именно: 3 397, 86 лв., представляващи
главница по Договор за потребителски кредит; 2 034, 46 лв., договорна
/възнаградителна/ лихв, начислена за периода от 15.10.2020 г. до 15.01.2024 г.;
314, 04 лв., лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 16.10.2020
г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
02.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените в настоящото и в заповедното производство, разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК , ответникът е представил отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основателност и
размер. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства, въз основа
на който се основава исковата претенция, в т.ч. и наличието на валидно
сключен договор за потребителски кредит. Оспорена е и валидността на
договорът за продажба и прехвърляне на вземания, като се твърди, че същият
е сключен в противоречие и заобикаляне на закона. Оспорва се уведомлението
за извършена цесия да е съобщено на ответницата съобразно правилото на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Направено е възражения за погасяване на исковата претенция
по давност. Посочва се, в договора липсват елементи от същественото му
съдържание – не е посочен общият размер на отпуснатия кредит, лихвен
процент, ГПР, дължими такси, размер на минимална месечна вноска и др.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален
представител, моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Ищцовото дружество не
2
изпраща представител, поддържа иска с нарочна молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е назначена и приета, като компетентно и обективно
изготвена, съдебно-почеркова експертиза /л. 110 - л. 139/ от вещото лице В. С.,
съгласно заключението по която, подписът и ръкописно изписаните имена „С.
В.“ положени в Договор за потребителски кредит №********** от 10.06.2020
г., между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК: ********* и С. И. В.,
ЕГН:**********, както и в декларация от 10.06.2020 г., че В. е получила
стоката от продавача, не са изпълнени от ответницата, а от някого другиго.
По делото са представени медицински и социални доклади, видно от
които ответницата има заболяване „детска церебрална парализа“ и при В.,
вследствие на специфичното развитие на болестта, е констатирана определено
ниво на интелектуална обремененост.
Останалите събрани по делото доказателства, включително изготвената
от вещото лице М. В. /л. 73 - л. 77/ съдебно-счетоводна експертиза, не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от
ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.
414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
длъжника при условията на чл. 46, ал. 1 от ГПК, срещу която същият е подал
възражение в срок, а заявителят е предявил установителните искове в
указания му едномесечен срок. В този смисъл исковете са допустими.
По основателността:
На първо място, за да бъдат уважени като основателни предявените
установителни искове е необходимо да бъде доказано съществуването на
валидна облигационна връзка между цедента по първата цесия / от 30.11.2022
г./ - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК: *********, и ответницата по процесния
Договор за потребителски кредит №********** от 10.06.2020 г.
3
Доказателствената тежест за това е възложена на ищеца с доклада по делото.
От възраженията на ответника, че не е сключвал цитирания договор и
изготвеното заключение по назначената съдебно-почеркова експертиза, което
съдът кредитира изцяло и според което подписът и изписаните имена под
„потребител“ в договора и декларация от 10.06.2020 г. не са изпълнени от
ответника, съдът достига до единствения възможен верен извод, а именно, че
представеният като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№********** от 10.06.2020 г. не е действително сключен с ответницата. В
случая изначално липсва валидно волеизявление, по силата на което
ответникът, сочен като заемател, да е обвързан от договорните клаузи.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк.
дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС недействителни са сделките, които
съдържат недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните
правно действие. Разпоредбите, уреждащи недействителността са
императивни и са установени в публичен интерес, тяхното предназначение е
да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под страх от
недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се
съобразяват с повелителните правни норми. При така констатираната
изначална недействителност за ответника не са възникнали никакви
задължения по процесния договор за заем, както за главницата, така и за
заплащане на претендираните договорна и мораторна лихви.
В този случай валидността на цесионните правоотношения и
съобщенията на длъжника за извършените цесии са неотносими към
същността на спора, тъй като се установи, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК:
*********, няма качеството кредитор по процесния договор.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че ищцовото дружество не е
провело пълно и главно доказване относно съществуването на сключен между
ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД валиден договор за заем при описаните
условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за
връщане на претендираната сума, респ. за плащане на акцесорните вземания
за лихви по договора.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, направените от
ответника разноски в настоящото и в заповедното производство му се дължат
от ищеца – арг. и от т. 12 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело №4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото ответникът претендира и е
представил доказателства единствено за сторени в исковото производство
такива, то те следва да му бъдат възстановени от насрещната страна в пълен
размер. Представен е договор за правна защита /л. 142 от делото/, сключен
между ответника и процесуалния му представител адв. А., в който е отразено
възнаграждение в размер на 800, 00 лв., за която сума следва ищецът да бъде
осъден. Наред с това, ответницата е била освободена от разноски за съдебно
4
почерковата експертиза, за което от бюджета на съда е изплатено на вещото
лице сума в размер на 800 лв. Тази сума ще бъде възложена на ищеца за
изплащане по сметка на КРС.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от изп. директор З. Б. искове да се признае за установено, че
С. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. ****, в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
**********/10.06.2020 г. дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
следните суми, присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1366/2024 г. по описа на КРС: 3 397, 86 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит; 2 034, 46 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 15.10.2020 г. до
15.01.2024 г.; 314, 04 лв., лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 02.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изп.
директор З. Б., да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер
на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски в исковото
производство – изплатени на вещото лице В. С. от бюджета на съда.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изп.
директор З. Б., да плати С. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сума в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски в исковото
производство.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5
6