РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Плевен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430106858 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Й.В.В., чрез юрк. Ц.В. против В. И. В. ЕГН
**********, ***, с правно основание: чл. 415 от ГПК, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, с цена на иска за главница: 561, 32 лв., цена на иска за лихва:
51, 92 лв., обща цена на исковете: 613,24 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да
признаете за установено по отношение на В. И. В., ЕГН **********, адрес:
***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна
енергия в имота, ***, в размер от:
1. Главница - 561,32 лв. за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно с
2. Мораторна лихва - 51, 92 лв. - за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4417/2022 г. по
описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
1
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Вземането произтича
от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия .
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен иск за
установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ в ***
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник *** от дата 13-
14.12.2007 г. и във вестник *** бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1,
в-ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против
издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е по същество е неоснователен и недоказан, както по
2
основание, така и по размер. Аргументите за това са следните:
По делото липсват доказателства, че В. В. има качество на собственик
или титуляр на ограничено право на собственост за процесния имот. По
делото не е представен документ за собственост или друг валиден документ
от които да е видно, че имотът, сочен в представените фактури е
действително собственост на ответницата и че действително ответникът е
бил ползвател на топлинна енергия през процесния период на посочения
адрес и имот. Представената с ИМ справка от Дирекция „ПМДТ“ към ***, с
изх. № МДТ-4036/04.12.2020 г., Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и искането
за вписване на възбрана от ЧСИ до службата по Вписванията не
представляват документ за собственост.
По делото липсват доказателства, че между ответника и „Топлофикация
Плевен“ ЕАД има сключен валиден договор за доставяне и потребление на
топлинна енергия за посочения в исковата молба период и имот. Страните по
делото трябва да са в облигационно правоотношение, за да се търси
отговорността на ответника, като в процесния случай тази предпоставка не е
налице. Не са представени доказателства по делото, че ответникът е подавал
молба до „Топлофикация Плевен” ЕАД за откриване на партида.
Безспорно качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено
реално отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, както и
стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово
разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. Не са
представени доказателства, че за процесния период в имота е потребявана
3
енергия за отопление. Видно от приложените към настоящото дело
съобщения за уведомяване, че търсеното лице: В. В. не е намерено, т.е. дали
ответницата фактически ползва този имот не е установено. Съгласно чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, следва
да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление.
По делото липсват доказателства и/или протокол от проведено Общо
събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в *** ***, от
които да се установи, че е било взето решение: 1. да се премине към
индивидуално разпределение на топлинната енергия / топлинно
счетоводство /; 2. услугата се възложи на съответното юридическо лице и 3.
Да се индивидуализират точно обектите, в който ще се извършва:
индивидуално отчитане на разходите за отопление на показанията на
индивидуалните топлинни разпределители.
По делото липсват доказателства, че е подписан договор между
Етажната собственост/***: в който да са посочени кои блокове и/или входове
касае/ и съответно юридическо лице, относно индивидуално отчитане на
разходите за отопление на показанията на индивидуалните топлинни
разпределители, в *** ***, за срок, касаещ исковата претенция.
Ищцовото дружество твърди, че доставената и консумирана топлинна
енергия в имота, представляващ самостоятелен обект в сграда с
административен адрес: ***, ***, ***, не е била заплатена в установените
срокове. Не са налице доказателства за извършени такива плащания от
ответника в процеса.
С оглед горното не е доказана по безспорен начин дължимостта на
главницата, поради което неоснователен се явява искът в частта му за
признаване дължимост на мораторна и законната лихва, за посочения в
исковата молба период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че да постанови решение, с
което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, с
произтичащите от това законови последици.
При този изход на процеса, разноските се възлагат върху ищеца.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Й.В.В., чрез
юрк. Ц.В. против В. И. В., ЕГН **********, ***, с правно основание: чл.
415 от ГПК, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска за главница:
561, 32 лв., цена на иска за лихва: 51, 92 лв., обща цена на исковете: 613,24
лв, за признаване за установено по отношение на В. И. В., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана
топлинна енергия в имота, ***, в размер от:
1. Главница - 561,32 лв. за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно с
2. Мораторна лихва - 51, 92 лв. - за периода 03.01.2020 г. до 04.08.2022 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4417/2022 г. по
описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5