Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Искрена Димитрова
при участието на прокурора Тони
Томов и секретаря Д. К., като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно
административнонаказателно дело № 1335 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от Я.Д.Я., ЕГН **********,***, срещу Решение №
453/12.03.2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 5068, по
описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-0445-000372/11.10.2019 г. на Началник група към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна, РУ Аксаково.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му
при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. По-конкретно,
касаторът счита, че районният съд не е обсъдил голяма част от изложените
доводи, а е изградил решението си едностранчиво. Счита, че липсва пълно и точно
описание на нарушението, тъй като не са посочени конкретните обстоятелства, при
които е извършено, което представлява съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че не става ясно на
базата на кои факти и обстоятелства съдът е формирал своето вътрешно убеждение
за извършването на нарушението. Навежда доводи, че неправилно е дадена вяра на
показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на процеса и няма
специални знания в областта на автомобилния транспорт, за да може да даде
компетентно мнение за това, което обяснява в писменото сведение от 15.07.2019
година. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него
наказателно постановление, алтернативно – за отмяна на оспореното решение и
връщане на делото на друг състав на ВРС за попълването му с доказателства.
Ответникът в
производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна, в депозирани
чрез процесуален представител писмени бележки изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Възразява
срещу размера на претендираните от касационния жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
19-0445-000372/11.10.2019 г. на Началник група към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна, РУ Аксаково, с което на Я.Д.Я., за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
От
доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното
производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
14.07.2019 г., в гр. Аксаково, по ул. „Странджата“ в посока ул. „Петрова нива“,
Я. управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № В 0948 РН, като по ул. „Странджата“, отворена
за обществено ползване, извършил рязка маневра като преднамерено извел управляваното
от него МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на
сцепление на гумите (дрифт). Действията му били възприети от К.С.Н., който по
това време управлявал служебно МПС по ул. „Петрова нива“, превозвайки пътници –
самолетен екипаж. На кръстовището на ул. „Петрова нива“ и ул. „Странджата“,
вследствие на осъществения дрифт, управляваният от Я.Я. автомобил навлязъл в
лентата за движение на Н., който задействал рязко спирачната система, а водачът
на другия автомобил в последния момент сменил рязко посоката на движение и
продължил да се движи напред, поднасяйки задната част на автомобила. На
следващия ден Н. сигнализирал органите на РУ Аксаково за случилото се,
вследствие на което срещу Я. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който описаните обстоятелства били квалифицирани като
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на Я., който вписал, че
има възражение. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което били възприети фактическите констатации и
правната квалификация от акта и на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето
от ЗДвП на Я. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца.
При така установените
факти, районният съд приема, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно описанието на нарушението, датата и мястото, както и обстоятелствата,
при които е извършено. Съдът счита, че описанието в акта и постановлението на
възприетото от свидетеля поведение, което е било квалифицирано като нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е позволило на привлеченото към отговорност лице да
разбере фактическите твърдения на контролните органи и да упражни правото си на
защита. По приложението на материалния закон районният съд приема за доказано
от субективна и обективна страна, че с действията си Я. е нарушил забраната на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. Предвид това, намира, че правилно отговорността на Я.
е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, в който санкцията е
определена в абсолютен размер. Излага и мотиви за липса на обстоятелства,
характеризиращи нарушението като маловажен случай, като се обосновава със
сериозния риск за останалите участници в движението и за собствения живот и
здраве на нарушителя, посочвайки че приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая не
би постигнало целения предупредителен ефект, а по-скоро би изградило у дееца
чувство за безнаказаност.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са
достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221,
ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към
тях.
Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза.
Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия
състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и на кои от тях съдът дава вяра.
Касационната инстанция споделя изводите на районния съд относно наличието на противоречия
между показанията на свид. Т, който твърди, че автомобилът е поднесъл поради
наличието на пясък на пътното платно, и писменото сведение на касатора, дадено
в хода на административнонаказателното производство, според което причината за извеждането
на управляваното от него МПС извън контрол е поднасяне на чакъл. Правилно съдът
е отбелязал и липсата на заинтересованост у свид. Н., възприел непосредствено
действията на Я., отчитайки липсата на противоречие между отразените в писменото
сведение (дадено преди съставянето на АУАН) възприятия на този свидетел и
свидетелските показания на същия, дадени в хода на въззивното производство.
Не са налице и сочените в касационната жалба процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.
Идентични възражения са изложени и пред районния съд, който ги е обсъдил и
мотивирано е приел, че съдържанието на тези документи, в т.ч. и описанието на
административното нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
С оглед липсата на допуснати от ВРС съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и доколкото фактическата обстановка
по делото е правилно установена в хода на въззивното производство, не са налице
основания по чл. 222, ал. 2, вр чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, за
отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на първостепенния съд,
поради което направеното в касационната жалба искане не може да бъде уважено.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
При този
изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, или 80 лева.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №
453/12.03.2020 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 5068 г., по
описа на съда за 2019 година.
ОСЪЖДА Я.Д.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Варна сумата 80 (Осемдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.