РЕШЕНИЕ
№ …………………/18.02.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1859 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.А.В. чрез адв. В. срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 403,77 лв., представляващи
главница по фактури за начислено количество консумирана ел.енергия по фактури
за обект, находящ се в обл. * област, община *, с. *, ул. „* с клиентски номер *, както следва: сумата от 272,85 лв., представляваща начислено
количество за реално потребено ел. енегия
по фактура № */07.04.2009 г. с период на консумация месец
март 2009 г., прехвърлена със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.; сумата
от 107,30 лв., представляваща начислено количество за реално потребено ел.
енергия по фактура № */05.06.2009 г. с период на консумация месец май 2009 г., прехвърлена
със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.; сумата от 23,62 лв. за реално
потребена ел.енергия за период на консумация от 17.10.2017 г. до 15.11.2017 г.,
за която е издадена фактура №*/13.12.2019г., префактурирана
от фактура № */25.11.2017 г., сторнирана
с кредитно известие № */13.12.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на
ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от него ел. енергия
в недвижим имот, находящ се с. * об. *, обл. *, придобит еднолично от него след смъртта на
наследодателя му А.В. *. На наследодателя му била открита партида с абонатен №* и кл. №*. Излага се, че обектът бил
необитаем повече от 10 години и е с прекъснато ел.захранване от 2011г. Наред с
това, СТИ било мотирано в къщата и не са извършвани ежемесечни отчети на
консумираната ел. енергия. Сочи, че на 31.10.2017 г. ищецът подал заявление за
прехвърляне на партидата на обекта на негово име, при което 02.11.2017 г. бил
осигурен достъп до обекта и съставен КП. При проверката било установено, че СТИ
е извън метрологична годност. Сочи, че ответника претендирал заплащане на суми,
които били погасени по давност за период преди наличие на облигационна връзка
между тях. Ответникът не изпълнил задължението да осъществява ежемесечни
отчети, както и СТИ да се нахождава извън обекта на потребление. Последното не
било и годно средство за измерване, поради което оспорва да са потребени,
начислените количества ел. енергия. Излага се, че предвид незаплащане на
претендираната от ответника сума, префактурирана на името на ищеца, към момента
в обекта нямало ел. захранване. Настоява, че вземането не съществува, поради
погасяване на задължението по давност. По тези съображения моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че
вземанията по фактурите са погасени по давност, поради префактурирани стари
задължения, за които давността е изтекла. Намира, че за процесния период
страните не са били в облигационни отношения, поради което сумата не се дължи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.” АД е
депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за
продажба на ел. енергия, като приетите и одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи
условия са задължителни за потребителя. Излага се, че ищецът не е изпълнил
задължението си да уведоми ответното дружество за промяна в собствеността върху
обекта на потребление, настъпила по
наследствено правоприемство след смъртта на наследадтеля
му А. *, което препятсвало възможността да събере вземането си. Сочи се,
че претендираните от ответника спрямо ищеца суми са предмет на три броя фактури
в общ размер на 403,77лв. Излага се, че по фактура от 07.04.2009 г. е извършено
частично плащане 25.01.2010 г., а по фактура от 05.06.2009г. е извършено
частично плащане на 07.11.2017 г., с което давността за вземането по тях е
прекъсната. Излага се, че на основание чл.35 ОУ ответното дружество е начислило
неустойка в размер на законната лихва, която към 19.03.2020 г. възлизала на
сумата от 378,52лв. Сочи се, че двете фатури от 2009г. касая период на
поребление март и май, когато е действало тримесечно отчитане съобразно ОУ.
Вземането по фактура от 25.11.2017 г. било формирано след извършеното измерване
на СТИ, до което до датата на проверката не бил осигуряван достъп, и отговаря
на реално консумираната ел. енергия в обекта на потребление. Количеството
ел.енергия съставлявала разликата между отчетеното при проверката от 02.11.2017
г. и предходно установените количества, потребени в обекта. Оспорва твърденията
на ищеца, че СТИ е монтирано в нарушение на законоустановените изисквания, като
подчертава, че въпросът за мястото на монтажа е ирелевантен за дължимостта на
вземането по фактурите. Противопоставя се на твърденията за погасяване по
давност на вземането по подробно изложени съображения. Моли се за отхвърляне на
предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която ответникът чрез процесуален
представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Настоява се, че
сумата се дължат, поради качеството на потребител на ищеца, придобито след
смъртта на дядо му през 2011 г. Релевирано е
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца, евентуално намира, че не са налице основания
за присъждане на адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно
по делото, че
страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът
има качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните следните обстоятелствата: че отразените в процесните
фактури количества ел. енергия съставляват реално отчетена ел. енергия по
методиката на „Ч.Е.Б.“ АД; че количествата са остойностени по действащи към
момента на фактурирането цени; че счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД е водено
редовно по отношение на фактурите и че имотът, обект на потребление е собственост на
ищеца.
Не е спорно
между страните, а и от представеното удостоверение за наследници от
31.10.2017г., се установява, че А. * е починал 09.11.2001 г. и оставил
като законен наследник ищеца А. * В..
Видно от констативен протокол № */02.11.2017 г. на посочената дата е извършена подмяна
на СТИ в обекта на потребление. Отбеязно е, че годината на производството на
СТИ и годината на проверка е 2006 г., като същият е демонтиран 2017 г.
В писмо с вх. №*/11.08.2020 г. от „Ч.Р.Б.“ АД е посочено, че монтажът
на електромера е извършен през 2006 г. Представена е справка за консумираната
ел. енергия в обекта на потребление за последните 10 години. Установява се, че
електрозахранването в обекта на потребление е прекъснато на 05.05.2017 г.
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото фактури се установява, че на ищеца са издадени следните фактури, а
именно за сумата от 272,85 лв. за реално потребено ел. енегия по фактура № */07.04.2009 г. с период на консумация месец
март 2009 г., прехвърлена със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.; за
сумата от 107,30 лв. за реално потребено ел. енергия по фактура № */05.06.2009 г. с период на консумация месец май 2009 г.,
прехвърлена със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.; за
сумата от 23,62 лв. за реално потребена ел.енергия за период на консумация от
17.10.2017 г. до 15.11.2017 г., за която е издадена фактура №*/13.12.2019г., префактурирана от фактура № */25.11.2017 г., сторнирана с кредитно известие № */13.12.2019г.
Не е спорно между страните, че
партидата за обект, находящ се в обл. * област, община * е
прехвърлена на ищеца с клиентски номер *, а наследодателят на ищеца А.В. е бил с
партида с клиентски номер *.
По делото
са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел по
делегация чрез извършена съдебна поръчка от РС-Сливница.
От
показанията на свидетеля С.М. се установява, че последната в качеството на
служител на ответното дружество като отчетник измервателни уреди е посетила
обекта на потребление, в който се намирали две къщи в един двор. Сочи, че в
процесната къща не се извършвали проверки, тъй като нямало лице, което да
отключи. Електромерът бил вътре в къщата, като преди няколко месеца бил
изместен извън къщата. Всички електромери били собственост на ЧЕЗ, не
извършвали проверки на обекти с прекъснато захранване. Не е намирала собственик
при посещенията си, както и другите отчетници. Поставяли бележки на вратата за
връзка с отчетниците по телефон.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените условия и
ред е начислена сумата (предмет на иска), като количество електроенергия е
реално доставено на ищеца в твърдения период на потребление.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия. Не е спорно между страните, че отразените в процесните фактури количества ел. енергия съставляват
реално отчетена ел. енергия по методиката на „Ч.Е.Б.“ АД; че количествата са
остойностени по действащи към момента на фактурирането цени; че счетоводството
на „Ч.Е.Б.“ АД е водено редовно по отношение на фактурите и че имотът, обект на потребление е
собственост на ищеца. Предвид
наличието на универсално правоприемство, съдът приема, че през процесния период от м.03.2009г., м. май 2009
г. и от 17.10.2017 г. до 15.11.2017 г. ищецът има качеството на потребител на
ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР ЗЕ и дължи на ответното
дружество заплащане на цената на реално доставената ел. енергия за периода.
Доводите на ищеца, че не дължи заплащане на реално потребена и доставена до
обекта ел.енергия, поради прехвърляне на партидата едва през 2019 г. са
неоснователни, доколкото в качеството си на универсален правоприемник –
наследник по закон, дължи заплащането ѝ.
Спорът в настоящото производство се
концентрира върху въпроса за изтекла ли е
погасителната давност за вземането, предмет на исковата претенция, както и
осъществена реално осъществена доставка в периода от 17.10.2017 г. до
15.11.2017 г.
Съобразно тълкувателно решение № 3/2011г. ОСГТК на ВКС
вземанията за потребена електрическа енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,
съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа.
В случая падежите за заплащане на сумите по процесните
фактури са за потребена и незаплатена ел.ненергия за период на потребеление м.03.2009г.,
м. май 2009 г. и 17.10.2017 г. до 15.11.2017 г., за което са издадени фактури
от 2009 г. и от 2017 г. Респективно падежът за заплащане е 21.04.2009 г.,
23.06.2009 г., 19.12.2017 г., съобразно отразяването в тях. Следователно за
всяко едно от вземанията на ответното дружество за главници, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното заплащане. Съответно за
настъпилите падежи по фактурите от 21.04.2009 г. и 23.06.2009 г., когато е настъпил падежът на
последното от задълженията за процесния период до датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2020г., са изтекли 3 години, поради което и с оглед
липсата на доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи
давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че вземанията на ответника за
доставената електрическа енергия за периода м.03.2009г., м. май 2009 г. са
погасени по давност.
Фактът на префактуриране на
задълженията от ответното дружество на правоприемника – А.В., не променя горния
извод относно момента на изискуемостта на всяко от задълженията. Неоснователни са
възраженията на ответника, че с извършени частични плащания през 2017 г.
давността за вземанията е прекъсната.
Съгласно трайната съдебна практика давността не се прилага
служебно, като последиците ѝ настъпват от момента на нейното изтичане,
като позоваването на давността не е елемент от фактическия ѝ състав, а
процесуално средство за защита. Дори да се приеме, че е извършено частично
плащане след като е изтекла давността за вземането, същото не може да прекъсне
вече изтеклата в полза на страната давност, поради което възражението в тази
насока на ответника се преценява за неоснователно.
Неоснователно се преценява възражението, че поради обективни
обстоятелства давността за вземането не е започнала да тече. Действително от
показанията на свидетеля С.М., които съдът кредитира като обективни и
последователни, се установи, че в обекта на потребление не е осъществявано
измерване на ел. енергията и че собственикът не е осигурявал достъп до имота
си. Това обстоятелство обаче не съставлява пречка пред възможността кредиторът да претендира заплащане на
вземанията си, като неговото бездействие в предвидения от закона срок е довело
до погасяване на възможността да ги получи.
По отношение на вземането за сумата от 23,62лв. за период от
17.10.2017 г. до 01.11.2017 г. съдът намира, че ответникът не установи при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на сумата, поради реално
доставено количество ел.енергия. Установи се от представените от „Ч.Р.Б.“ АД,
че електозахранването е прекъснато на 05.05.2017 г.
Партидата е прехвърлена на 13.12.2019 г. Междувременно, от представения
констативен протокол се установи, че на 02.11.2017 г. е демонтиран СТИ, което е
извън метрологична годност.
Съгласно чл. 44, т. 3 и т. 4 от
Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са
длъжни да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт
по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, както и
да не използват средства за измерване без знак за последваща проверка. Тези
законови текстове са доразвити в Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол /Наредбата/. В разпоредбата на чл. 670,
ал. 3 от Наредбата изрично е посочено, че електромери с оценено съответствие,
използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост
се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие
със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за
съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за
измерване, и подлежат
на последваща проверка.
Предвид
горното съдът намира, че доколкото СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в
изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на последваща проверка през шест години относно метрологичната и
техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед №
А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата
за измерване на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Обн. ДВ
бр. 82 от 05.10.2018 г. Още повече с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ПИКЕЕ е
вменено задължение обслужването
на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и да
включва проверка на същите.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства не се доказа, че ответникът е изпълнил вмененото му задължение и
същият не е положил грижата на добрия добрия търговец относно експлоатацията и
управление на електроразпределителна мрежа, поради което не може да черпи права
от собственото си бездействие.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявените искове се явяват основателни, и следва
да се приеме за установено, че процесните суми не се дължат от ищеца, поради което следва
да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него съдебно-деловодни разноски. От ищеца са представени доказателства за
направени разноски, както следва: 300лв. – адвокатско възнаграждение и 50 лв. –
държавна такса. Възражението за прекомерност на ответната страна срещу заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно, доколкото същото е в
предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения. На ищцовата страна следва да се
присъди сумата в общ размер на 350 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.В., ЕГН **********, с
адрес ***, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД,
ЕИК *, със
седалище адрес на управление *** *“, сумата от 403,77 лв. (четиристотин и три лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща главница по фактури за
начислено количество консумирана ел.енергия по фактури за обект, находящ се в обл. * област, община *, с. * с клиентски номер *, както следва:
- сумата от 272,85 лв. (двеста седемдесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща начислено количество за реално
потребена ел. енергия по фактура № */07.04.2009 г. с период на консумация месец
март 2009 г., прехвърлена със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.;
- сумата от 107,30 лв. (сто и седем лева и тридесет
стотинки), представляваща начислено количество за реално потребена ел. енергия
по фактура № */05.06.2009 г. с период на консумация месец
май 2009 г., прехвърлена със счетоводна операция под № */13.12.2019 г.
- сумата от 23,62 лв. (двадесет и три лева и
шестдесет и две стотинки) за реално потребена ел.енергия за период на
консумация от 17.10.2017 г. до 15.11.2017 г., за която е издадена фактура №*/13.12.2019г., префактурирана от фактура № */25.11.2017 г., сторнирана с кредитно известие № *********/13.12.2019 г., на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *, със седалище адрес на управление *** * да заплати на А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350лв. (триста и петдесет лева), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: