Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15061 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 479636 от 30.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 50788/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 36
състав, е осъдена М.П.П., ЕГН ********** и постоянен адрес ***, ж. к. „********и
В.П.П.- П. ЕГН ********** и постоянен адрес ***, ж. к. ********да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, поравно и разделно следните суми: 363.09
лева - главница, представляваща цена за топлинна услуга, доставяна в периода
м.09.2012 г. до м.01.2013 г. до имот с местонахождение в в гр. София, общ.
Младост, ж. к. „********с абонатен № 260842, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 26.08.2015 г. до окончателно изплащане на сумата и за
сумата от сумата от 91.65 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2012 г. до
10.07.2015 г. С решението са осъдени М.П.П. и В.П.П.- П. да заплатят на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1180, 00 лева, представляваща
разноски в настоящото производство. Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове по отношение на В.П.П.- П., е подадена въззивна жалба от В.П.П.- П., чрез адв. Х.П. – С.-
особен представител, като са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на решението. Въззивникът твърди, че по делото не било доказано,
че В.П.П. не била потребител на топлинна енергия. По делото не били представени
доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или пречки
за абоната което да е възпрепятствала такова отчитане, за да послужело като
основание за служебно начисляване на задължения, като представения по делото
протокол за сключване на договор с „Н.И.“ ООД не били посочени данни за
отопляемата кубатура, брой радиатори, брой разпределители, брой водомери и др.
Посочва се, че на основание чл. 62 от ЗЗП се забранявало доставка на централно
отопление без искане от страна на потребителя, поради което предоставяните
услуги не били поръчвани от потребителя и съответно не следвало да бъдат
заплащани. Неоснователен бил и искът по чл. 86 от ЗЗД. Пред
въззивния съд процесуалният представител на страната посочва, че поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, не
изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд страната не изпраща
представител и не взема становище.
Третото лице помагач „Н.И.“ ООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства. Пред въззивния съд
страната не изпраща представител и не взема становище.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на В.П.П.-
П. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти,
на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на
ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
Настоящата въззивната инстанция намира
постановеното от СРС, 36 състав, решение за валидно, допустимо, като по
отношение на неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата намира следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 19.11.2002 г. сключен между представител на етажната собственост на процесната сграда и „Н.И.“ ООД за монтаж на индивидуални топлинни разпределителни системи и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите на сградата етажна собственост съгласно изискванията на ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 12 от 13.02.2013 г., том I, рег. № 1222, дело № 11 от 2013 г., се установява, че М.П.П. и В.П.
продават
на И.В.Г.собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Младост
-4“, в жилищен блок 472, а именно апартамент № 41. В разглеждания случай по делото се
установява, че ответницита В.П. е притежавала ½ ид. ч. от правото на
собственост от процесния имот, което налага приемането на извод, че през
процесния период ответницата е имала качеството потребители на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните
нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на
топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна
енергия са ответниците по силата право на собственост. По силата на закона (чл.
150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са
задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има
сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че през процесния период ФДР
„Н.“ ЕАД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за
дяловото разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС, като за процесния период ответниците не били осигурили достъп
за отчитане на водомерите в имота. Вещото лице е посочило, че по данни на ФДР в
процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответни не били
монтирани топлоразпределители, в имота имало щранг лира за отопление на банята,
за която се изчислявала служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г., като в имота се ползвала и топла вода и имало и 2
водомера за топла вода. Съгласно експертизата за периода 01.09.2012 г.
-31.01.2013 г. количеството топлинна енергия отдадена на сградна инсталация в
СЕС било изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т.
6.1.1 и т. 6.4.7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Съгласно експертизата общия размер на
задължението на за периода 01.09.2012 г. -31.01.2013 г. за изразходваната
топлинна енергия възлизал на 389.43 лв., като сумите за топлинна енергия за
имота на ответника били начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която
съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма данни
за постъпили плащания за дължимите суми за топлинна енергия.
Настоящият въззивен състав намира, че оплакванията
във въззивната жалба във връзка с обстоятелството, че не били представени
доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители за
неоснователно. От представените от третото лице помагат писмени доказателства,
в т. ч. и от талон за отчет на уреди, както и от приетата по делото СТЕ, която настоящият
състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че
следва изцяло да я кредитира, е установено, че в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и съответни не били монтирани топлоразпределители, в
имота имало щранг лира за отопление на банята, за която се изчислявала служебна
ТЕ отдадена от щранга съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като в имота
се ползвала и топла вода и имало и 2 водомера за топла вода. При извършена
съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещите лица по приетата съдебно техническа експертиза съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна
собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по експертизата съдът приема за установено по делото,
че има технически данни за постъпилата топлинна енергия в сградата, където се
намира отопляемият имот, за което са представени отчетни формуляри, като
правилното разпределение на топлинната енергия от дружеството за дялово
разпределение се потвърждава от експертизата. Същевременно за целия процесен
период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия.
Няма основание да не се приеме експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована
и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още
повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна
енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца
счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита,
че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определено количество, която съгласно техническата експертиза
за периода 01.09.2012 г. -31.01.2013 г. възлиза
на 389.43 лв.
Неоснователно се явява възражението във въззивната
жалба на въззивницaтa, че тъй като основание чл. 62 от ЗЗП се
забранявало доставка на централно отопление без искане от страна на
потребителя, поради което предоставяните услуги не били поръчвани от
потребителя и съответно не следвало да бъдат заплащани. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяване ѝ по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа
за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
(чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). При тази уредба противоречие
между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за
да възникне за него задължение за плащането ѝ. Различен е само субектът,
който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим
на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на
отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно
право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. С оглед на гореизложеното,
доколкото по делото не само, че не са
представени, но не са и навеждани твърдения за решение на етажната собственост
в сградата където е разположено процесното жилище взето при квалифицирано
мнозинство за преустановяване на топлоснабдяването на сградата то не може да
бъде прието, че в случая не е налице искане по смисъла на чл. 62 от ЗЗП.
Неоснователно се явява и възражението във
въззивната жалба за недължимост на претенцията за лихви. След като ответникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, действащи за процесния период 01.09.2012 г. -31.01.2013 г. е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на
гореизложеното претенцията за лихви се явява основателна за сумата от 91.65
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 479636 от 30.08.2018 г., постановено по гр. д. № 50788/2015 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 36 състав, в
обжалвана част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Н.И.“ ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.