№ 164
гр. Габрово, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Анг. Петракиева
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно
наказателно дело № 20214210200399 по описа за 2021 година
Жалбоподателят “МЕРТ СПОРТ” ЕООД гр. Казанлък ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „***********” №1, вх.А, ет.6, ап.9,
представлявано от Х.А.М., е обжалвал наказателно постановление №07-001361/16.04.2021
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда”, с което за това че на 16.03.2021 г., в гр.
Габрово, в качеството на работодател допуснал лицето Б. Р. ХР. ЕГН ********** да
предоставя работната си сила, без сключен писмен трудов договор, за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
В съдебно заседание същият се представлява от адвокат Х.М. от ГАК. Молят съда да
отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Изразяват становище, че вмененото нарушение не е извършено, а направените изводи от
АНО са незаконосъобразни. С лицето Б. Р. ХР. бил сключен граждански договор по ЗЗД,
приложен по делото, който е бил за извършване на определена работа и не е прикривал
трудов договор.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следната фактическа обстановка:
На 16.03.2021 г. инспектори в ДИТ извършили проверка по работни места в обект на
контрол магазин "Санта Моника фитнес шоп", находящ се в гр. Габрово, ул. "Николаевска"
№31, стопанисван от жалбоподателя.
При проверката в обекта било установено лицето Б. Р. ХР., който осъществявал
1
трудова дейност като "продавач-консултант" От лицето било изискано да декларира
обстоятелства, свързани с характеристиките на трудовото му правоотношение, при което Х.
собственоръчно декларирал, че работи в "Мерт Спорт" ЕООД от 01.03.2021 г. като
продавач-консултант, с работно място - магазин "Санта Моника фитнес шоп",, с работно
време по график, с почивка в работния ден - 1 час. В точка 4 от декларацията - "сключих
трудов договор", същият отбелязал "не", в т.5 - "получих копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор", Х. също отбелязал "не", а в т.8 от
декларацията "имам сключен граждански договор" е отбелязано "да".
По представена документация на 25.03.2021 г. в ДИТ било установено, че между
"Мерт Спорт" ЕООД гр. Казанлък, в качеството му на "възложител" и Б. Р. ХР. -
"изпълнител" е сключен граждански договор №1/01.03.2021 г., с който между страните е
уговорен за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., в обект - магазин на ул. "Николаевска"
№31, в удобно за лицето време да подреждане на витрина, почистване и при необходимост -
обслужване на клиенти. Уговорено е възнаграждение в размер на 650,00 лева, платими след
приемане на извършената работа.
В резултат на извършената проверка е прието, че дружеството, в качеството на
работодател по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснало лицето
Б.Х. да предоставя работната си сила, без сключен в писмена форма трудов договор.
Съставен бил протокол за извършена проверка от 25.03.2021 г. Проверяващите инспектори
възприели дейността на Х. като трудово правоотношение и констатирали нарушение по
чл.62 ал.1 от КТ. Съставен бил АУАН №07-001361 от 16.04.2021 г., а въз основа на него
било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Н.
Г. и М. Г. К., както и приложените писмени такива: писмо вх.№ 2082/14.05.2021 г.; жалба;
пълномощно; договор за правна защита и съдействие; копие на АУАН №07-001361 от
25.03.2021 г.; копие на НП № 07-001361 от 16.04.2021 г.; копие на протокол за извършена
проверка; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка
с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство на
основание чл.399 от КТ и във връзка с чл.402 ал.1 т.3, чл.402 ал.2 от КТ и чл.39 ал.1 от АПК
и чл.40 ал.1 от АПК и чл.110 ал.4 от ДОПК; копие на обяснение от 16.03.2021 г.; копие на
граждански договор № 1/01.03.2021 г.; копие на обяснение от 25.03.2021 г.; копие на книга
за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/; копие на
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение; копие на
пълномощно; данни от Търговския регистър; копие на идентификационна карта; копие на
възражение от 30.03.2021 г.; копие на заповед № ЧР-008/08.01.2020 г.; копие на длъжността
характеристика;
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
2
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По
делото е представена и приета оправомощителна Заповед № ЧР – 008 от 08.01.2020. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, удостоверяваща материалната компетентност на
АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на
нарушения по КТ. Разпоредбите на чл.416, ал.1 от КТ определят материалната
компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по КТ.
При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено
от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Основният спорен въпрос по делото касае правния характер на договора, сключен
между дружеството жалбоподател и лицето Б.Х.. Според АНО се касае за трудово
правоотношение, прикрито като граждански договор. Според жалбоподателя договорът е
граждански и няма за цел да прикрие трудово правоотношение.
По този спорен въпрос съдът намира следното:
И двата вида договори са допустими по българското законодателство.
Гражданският договор попада в обхвата на облигационното право и се сключва по
реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато трудовият договор е в обхвата
на Трудовото право. Именно от тук идват най- съществените различия между двата типа
договори, защото за гражданския договор не важат разпоредбите в Кодекса на труда.
Сключилите граждански договор лица не могат да се възползват от закрилата, която дава
Кодекса на труда – например обезщетения. Трудовите договори се сключват между
работник и работодател за предоставяне на работна сила, докато гражданските са за
извършване на точно определена дейност и постигане на конкретен резултат.
Чл. 66 от КТ гласи че "Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1.
мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на
трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния
ден или седмица.
На плоскостта на конкретния казус няма основания да се приеме, че гражданският
договор, сключен между "Мерт спорт" ЕООД и Б.Х. прикрива трудов такъв. Основният
довод е, че става въпрос за еднократен акт, за извършване на конкретно определена работа за
непродължителен период от време - 1 месец. В приложения договор липсват повечето от
реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.66 от КТ, характеризиращи един договор като
3
трудов - няма наименование на длъжността и характера на работата, няма посочен размер на
основен и удължен платен годишен отпуск, няма срок за предизвестие за прекратяване,
няма уговорена периодичност на изплащане на възнаграждението, няма
продължителност на работния ден или седмица. Не е фиксирано задължение за спазване на
трудовата дисциплина, както твърди АНО. Това е така, защото при гражданския договор
изпълнителят сам определя работното си време и място, както и продължителността на
работния ден. При него няма йерархична зависимост. Работодателят по трудов договор
може да упражни контрол и да налага дисциплинарно наказание на работника, докато при
гражданския договор това липсва, т.е. ако по граждански договор лицето не изпълни
задачата си той няма да бъде дисциплинарно наказан.
Повод за анализ в конкретния случай дава известното разминаване между
приложения по делото граждански договор и данните, които Б. Р. ХР. е отбелязал
собственоръчно в попълнената декларация на л.24 от делото. Х. е записал длъжност
"продавач-консултант" и работно време по посочен график - от 9,30 до 19,00 часа в
работните дни, от 10,00 до 19,00 в съботни дни и от 11,00 до 16,00 часа в неделните дни.
Отбелязана е и почивка от 1 час. В съдебно заседание, разпитан в качеството на свидетел, Х.
обяснява, че е вписал в декларацията работното време на магазина, в рамките на което той
следва да осъществи дейността по сключения граждански договор. Според този договор той
има право да обслужва клиенти, както се е случило и в деня на проверката.
От съществено значение за съда при решаване на спора по същество е
обстоятелството, че още в момента на проверката, при попълване на декларацията, на място
в търговския обект, Х. е посочил, че работи на граждански договор. Ако такъв е бил
представен в последствие, без да съответства на декларираните обстоятелства, то тогава
действително тезата би звучала неубедително и не би била кредитирана с доверие.
Отново трябва да се акцентира, че и двата вида договори са абсолютно допустими и
че разликите в тях дават възможност да се избере по-подходящия за всеки отделен случай. В
конкретния такъв е възникнала необходимост поради внезапно напуснал служител. За тази
точно определена работа са ангажирали човек, който да я изпълни.
Въз основа на горното съдът намира, че няма убедителни доказателства, които да
мотивират тезата на АНО, че сключеният между дружеството и лицето Б.Х. договор не е
граждански по своята правна природа, а трудов такъв. Съдът намира, че не е доказано
дружеството жалбоподател да е извършило вмененото нарушение.
Административнонаказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана като
издаденото наказателно постановление бъде отменено.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ДИТ Габрово, следва да бъде осъдена да заплати на “МЕРТ
СПОРТ” ЕООД гр. Казанлък, ЕИК ********* направени по делото разноски, във вид на
адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №07-001361/16.04.2021 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда”, с което на “МЕРТ СПОРТ” ЕООД гр.
Казанлък ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.
„***********” №1, вх.А, ет.6, ап.9, представлявано от Х.А.М., за нарушение на чл.62 ал.1
във вр. с чл.1 ал.2 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДИТ Габрово да заплати на “МЕРТ СПОРТ” ЕООД гр. Казанлък ЕИК
********* направени по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение, в размер
на 300,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5