Решение по дело №236/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт против Решение №35/02.02.2024г, постановено по АНД №136/23г по описа на РС Казанлък, с което на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №BG29052022/5800/Р8-1042/18.11.2022г и нарушителят Д. А. К. е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С отмененото НП на Д. А. К. е наложена глоба в размер на 1800лв на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП за това, че на 18.05.2022г в 12.55ч по път І-5, км.199 +528, включен в обхвата на платената пътна мрежа е управлявал ППС с рег №[рег. номер] като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. ППС е собственост на ТРАНССТРОЙ 49 ООД.

За да приложи разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 вр с ал.4 от ЗАНН въззивния съд е приел за установени съставомерните фактически обстоятелства по извършване на деянието, които го определят като нарушение на установения ред за управление на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно без да е заплатена пътната такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. По въпроса за авторството се е основал на доказателствата, които установяват, че на посочената дата 18.05.2022г именно К. е управлява ППС с рег. №[рег. номер] по път І-5, км.199+528, а въз основа на субекта на административно наказателна отговорност за извършване състава на чл.179 ал.3а от ЗДвП е счел притежаваното от трето лице право на собственост върху управляваното без заплатена такса ППС за факт, който няма правно значение. В мотивите на въззивното решение е цитиран текста на административно наказателната разпоредба на чл.179 ал.3а от ЗДвП, под която е подведено обвинението за управление на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но без заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и по аргумент от посочения в нормата субект на отговорността – водачът, е изведено правно заключение, че административното наказание „глоба“ е наложено при правилно приложение на чл.179 ал.3а от ЗДвП на лицето, което е управлявало ППС на посочените дата, час и място. Въз основа на изводите за правилна правна квалификация и спазване на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление, съдът е извършил преценка на случая по критериите на чл.28 от ЗАНН и е приел, че вредите са в размер на неплатената пътна такса за посочения в НП км 199 +528 от път І-5 в размер на 0.28лв, които отнесени към размера на глобата от 1800лв сочат на не съразмерност между тежестта на деянието и строгостта на наказанието. Не са обсъдени посочените в НП факти по заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата в размер на 133лв, чието не заплащане, преди движението на притежавано МПС е въздигнато в административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП със субект на административно наказателната отговорност собственика или ползвателя на превозното средство.

С касационната жалба се твърди, че с отмяната на наказателното постановление съдът е приложил неправилно материалния закон, защото на основание чл.189з от ЗДвП, която е специална спрямо общата по чл.28 от ЗАНН, за нарушенията на ЗДвП не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение за отмяна на наказателното постановление и вместо него да се постанови друго за потвърждаването му. Касаторът претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответника Д. А. К. не представя писмен отговор против касационната жалба в срок, считано от нейното връчване. В писмено становище за даване ход на делото в негово и на редовно упълномощения му адвокат отсъствие, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 650лв.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, с чиито мотиви изразява съгласие.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението за отмяна на наказателното постановление е правилно като краен резултат. Съдът следи служебно за правилното приложение на материалния закон, а това означава, че проверката за наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК не зависи, нито се ограничава до посочените в касационната жалба пороци, на които се дължи отговор в мотивите.

В изпълнение на задължението да се обсъдят посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт следва да се даде отговор на правния въпрос за съотношението между чл.189з от ЗДвП и нормата на чл.28 от ЗАНН вр. с правомощието на съда по чл.63 ал.2 от ЗАНН. На основание чл.189з от ЗДвП, нарушителите на ЗДвП не се освобождават от административно наказателна отговорност на основание чл.28 от ЗАНН с отправяне на предупреждение, че при следващо маловажно нарушение от същия вид, извършено в установения от закона срок, ще им бъде наложено административно наказание. Разпоредбите на чл.189з от ЗДвП и на чл.28 от ЗАНН са материално правни, в съотношение на специална към обща, поради което случаите на административни нарушения на ЗДвП не могат да бъдат правно квалифицирани като маловажни, поради признаците посочени в чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Наред с изложеното, не заплащането на таксата по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата засяга реда за държавно управление достатъчно значително, който извод следва от тежестта на деянието, за което в обстоятелствената част на НП е повдигнато обвинение, а именно за не заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, чийто размер, определен по правилата на чл.10б ал.5 от същия закон възлиза на 133 лв – обусловен е от дължината на разстоянието между две точки от платената пътна мрежа, от които крайната е там, където нарушението е констатирано, но и от категорията на ППС, неговите оси, екологичните му характеристики и техническите такива на пътния участък – чл.10б ал.1 от Закона за пътищата. Следователно не правилно въззивния съд е приел, че размера на не платената такса за ползване на пътната мрежа се определя за посочения като място на нарушението точен километър от нея. На основание чл.10б ал.3 от Закона за пътищата тол таксата се заплаща от собственика или от ползвателя на ППС, за да се придобие правото собственото или използвано ППС, за което е платена, да измине определено разстояние между две точки. Бездействието на собственика или на вписания ползвател на ППС да плати дължимата тол такса е деяние, което представлява административно нарушение по силата на чл.179 ал.3б от ЗДвП, за чието извършване носят отговорност субектите на задължението за заплащане на таксата, чието изпълнение поражда правото притежаваното ППС да се движи по платената пътна мрежа. Фактическите обстоятелства, които определят бездействието на собственика/ползвателя като административно нарушение са посочени в чл.10б ал.3 и чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, към които е извършено препращане от чл.179 ал.3б от ЗДвП- преминаване по участък от платената пътна мрежа на ППС от съответната категория, за което не е платена тол таксата. Повдигнатото словно обвинение съдържа всички елементи на административното нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, чийто субект е собственика или вписания ползвател на ППС и следователно неправилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, чийто състав определя административно наказателна отговорност на водача / ползвателя на пътната мрежа по чл.10б ал.4 от Закона за пътищата – ДВ бр.23 в сила от 19.03.21г/ за негово активно поведение – управление на ППС, за което няма платена маршрутна карта или водачът не подава данни към АПИ, които са от значение за определяне на изминатото разстояние и на размера на дължимата такса. Тези фактически обстоятелства – липса на маршрутна карта и не подаване на данни от водача към АПИ, определят активното поведение „управление на ППС“ по участък от платена пътна мрежа като административно нарушение. Нито едно от тези фактически обстоятелства, които са причините за ангажиране на административно наказателна отговорност на ползвателя на пътната мрежа в лицето на водача, не са посочени в обстоятелствената част на НП, поради което и съдът не може да ги цени като доказателства за съставомерност на деяние по чл.179 ал.3а от ЗДвП, за чието извършване няма повдигнато обвинение – в хода на съдебното производство не е допустимо изменение на фактическото обвинение, още по-малко от съда. Неправилната правна квалификация на фактическото обвинение се отстранява служебно от съда с цел прилагане принципа на законност при спазване ограничението на забраната за влошаване положението на жалбоподателя, когато той е наказаното лице, чрез преквалифициране на деянието, за което е повдигнато обвинение под състав на същото еднакво, или по-леко наказуемо административно нарушение, и следващото се изменение на НП относно основанието, вида и размера на наложеното административно наказание. В настоящия случай противоречието между описаното деяние и неговата правна квалификация не може да бъде отстранено, защото наказаното лице не е автор на бездействието да се плати дължимата по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата такса за правото на притежаваното ППС да се движи по участък от платената пътна мрежа, поради което правилното приложение на материалния закон се постига с отмяна на наказателното постановление, какъвто правен резултат е постановен с обжалваното въззивно съдебно решение. Следователно не са налице основания за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Упълномощения адвокат не е представил писмен отговор против касационната жалба, нито съображения по същество до приключване на устните състезания. Изготвено е писмено искане за даване ход на делото и за оставяне в сила на въззивното съдебно решение, което обуславя възнаграждението за настоящата съдебна инстанция да бъде определено в минималния размер от 100лв, съгласно чл. 18 ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – съдействие за изготвяне на писмено изявление без осъществено процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35/02.02.2024г., постановено по АНД №136/23г. по описа на РС Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. А. К. [ЕГН] сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №236/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.