РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330108593 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, вр. чл. 139 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Г.М.М., ЕГН **********, чрез
неговия законен представител П.Г.Ш., ЕГН **********, против М.С.М., ЕГН
**********. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, бил осъден да заплаща
издръжка от 150,00 лева месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищеца са
нараснали. Променили се социално – икономическите условия. На Ш. се правели
удръжки от заплатата за кредит. Трудно посрещала всички разходи и месечни сметки.
Ответникът работел. Имал възможност да заплаща издръжка на сина си. Прави се
искане да бъде увеличена издръжката на 280 лева месечно.
В определения срок не е постъпил писмен отговор. Ответникът не е взел
становище по предявения иск.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представеното по делото Удостоверение за раждане № *** от *** г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г., че Г.М.М. е дете на П.Г.Ш. и
М.С.М..
От представения препис от Решение № 3074/02.08.2018 г., постановено по гр.
дело № 4325/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че бащата е
осъден да заплаща издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в
размер на 150 лева. От приложеното по делото съдебно решение се установява, че
бракът между П.Ш. и М.М. е прекратен, като родителските права по отношение на
детето Г.М. са предоставени за упражняване от майката и е определено местоживеене
на детето при нея. Определен е режим на лични отношения между бащата и детето.
1
От приетото по делото Удостоверение № ***-*** от *** г., издадено от Детска
градина „*** *** ***“ *** ***, се изяснява, че детето Г. М. е завършил задължително
предучилищно образование през учебната 2021/2022 г. с организация на
предучилищното образование – целодневна.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** с изх. № ***/*** г. за
П.Г.Ш. – майка на ищеца, се установява, че считано от *** г. работи по трудово
правоотношение и за периода, за който е изготвена справката – от месец март 2022 г. до
месец септември 2022 г., същата е получавала месечен облагаем доход от около 1200
лева. По делото е представено от ищцовата страна копие от Запорно съобщение изх. №
***/*** г., от което е видно, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
Ш. във връзка с издаден изпълнителен лист срещу М.М. и П.Ш.. Видно е от
представената Служебна бележка с изх. № ***/*** г., издадена от работодателя на П.
Ш., че за месец април 2022 г. същата е получила сумата от 727,94 лева.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – ***, *** *** с изх. № *** от
*** г. за М.С.М. – баща на ищеца, се установява, че получава доходи от трудово
възнаграждение и притежава идеални части от имоти.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
С Решение № 3074/02.08.2018 г., постановено по гр. дело № 4325/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив е определена издръжка в размер на 150 лева за детето.
Решението е влязло в законна сила на 02.08.2018 г. Към момента са изминали над 4
години, като детето живее с майка си, която полага ежедневни грижи за него. Нуждите
са нараснали, тъй като детето е пораснало. Средствата, необходими за посрещане на
базовите му потребнoсти са се увеличили.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент е в размер на 195 лева. Правото да получи издръжка е безусловно,
като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на
претендиращия издръжката. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното
му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на
нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и
културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с
оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има
задължения към други лица.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка
на детето си в по-висок от присъдения вече размер, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка. Изменението на обстоятелствата може да се
отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното
положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква
трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите
на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. При
изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е длъжен да
съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази, както новите, нараснали
2
нужди на детето, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени,
ако родителите живеят заедно.
В настоящия случай, при преценка какъв е подходящият размер на издръжката
за детето, съдът взе предвид неговата възраст и разходите, свързани със закупуване на
дрехи, храна и посещаване на учебно заведение. За изминалия период от време е
налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на почти
*** възраст да бъде издържано с предходно определената издръжка в размер на 150
лева. Относно доходите на родителя, който фактически отглежда детето – майката, се
установи, че към момента на извършване на справката същата работи по трудово
правоотношение и получава доходи от работна заплата. От представените по делото
писмени доказателства се изяснява, че от получаваното от нея трудово възнаграждение
се правят удръжки, в която връзка получава месечно възнаграждение около размера на
минималната работна заплата. От приобщените по делото писмени доказателства се
изяснява, че доходите на бащата са близки до минималната за страната работна
заплата, като от извършената справка се установи, че същият реализира доходи от
трудова дейност.
С оглед на изложеното, като взе предвид възрастта, интересите и нуждите на
детето и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да осигуряват месечна
издръжка в размер на поне 400 лева, която да осигури покриване на базисните
потребности от храна, облекло, добри жилищни условия, образование. Тази сума
следва да се разпредели между двамата родители, като бащата поеме по-голям дял
предвид обстоятелството, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни
грижи за него, а по делото не се установи бащата да полага за сина си непосредствени
грижи. Съдът счита за справедливо и бащата да участва в поемане на финансовата част
по отглеждане на детето. Увеличението в размера на издръжката за детето е със сума,
която според съда, бащата може да си позволи. Присъдената преди време издръжка
вече е недостатъчна като размер, тъй като нуждите на детето са се увеличили. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 280 лева
месечна издръжка за сина си, а останалите средства следва да се поемат от майката.
Съдът счита, че бащата е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер.
Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице
се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма
задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно
средства, за да покриват собствените си нужди. Ето защо, така предявеният иск се
явява основателен.
С оглед изхода на спора и уважаването на иска изцяло, следва направените от
ищцовата страна разноски да се възложат върху ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 187.20
лева, изчислена върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в тази
3
му част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 3074/02.08.2018 г. по гр. дело №
4325/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, месечна издръжка, дължима от
М.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на Г.М.М., ЕГН **********, чрез
неговия законен представител П.Г.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като
УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева на 280 лева /двеста и осемдесет лева/, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.06.2022 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, да заплати на Г.М.М., ЕГН **********,
чрез неговия законен представител П.Г.Ш., ЕГН **********, сумата от 300 лева
/триста лева/ – направени разноски.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 187,20 лева /сто
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса
по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242,
ал. 1 ГПК в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4