РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря А. Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 831 по
описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба на „Б.“ ООД са изложени
твърдения, че ответницата Л.Б. М. – Х., е съпруга на Г.Х.Х. (управител на ищцовото
дружество, починал в хода на процеса), като
са в изключително лоши отношения и живеят разделени от м.10.2013 г. По силата
на брачно споразумение, сключено в Германия имуществата, които придобиват са
лична собственост на всеки от съпрузите. Ответницата е била прокурист на „Б.”
ООД, дружество, в което собствеността на капитала е разпределена между - Г.Х. Х. и синовете му.
През месец октомври на 2013 г., след проверка на
движението на банковите сметки на „Б.” ООД е установено, че във времето, когато
Л. М. - Х. е била прокурист на дружеството,
е изтеглила от банковите сметки на „Б.” ООД парични суми (на каса) или е превеждала парични суми по своя банкова сметка, ***: *** (съответстваща на лична карта „Виза електрон”, която носи името и се
ползва от ответницата).
Сумите, които са изтеглени от дружествените сметки са
следните: От банкова сметка *** „Б.” ООД в евро в „Първа инвестиционна банка”
с IBAN: ***, в периода 14.06.2013 г. - 15.10.2013 г., общо изтеглени суми: 16 498.46 евро,
равняващи се на 32 268.18 лв.; от банкова сметка *** „Б.” ООД в лева в „Райфайзен банк” АД с IBAN: ***; в
периода 04.01.2013 г. - 11.10.2013 г., общо изтеглени суми: 26
755 лева; от банкова сметка *** „Б.” ООД
в евро в „Райфайзен банк” АД
с IBAN: ***, в периода 01.03.2013 г. -
23.07.2013 г., общо 3 842.30 евро, равняващи се на 7 514.88 лв. Посочените суми не
са послужили за обслужване на търговската дейност на дружеството или за
заплащане на разходите на дружеството, а са били присвоени за собствени нужди
от ответницата, която е освободена с решение на Общото събрание от длъжността й
прокурист в дружеството, което обстоятелство е вписано в търговския регистър. Със споразумение от 25.10.2013 г., се уговорили с ответницата
да заплати сума равняваща се на около 13 800 евро, а именно: сумата от 1 564,08 евро, представляваща
разлика между наличната сума от 207 664,08 евро по банкова сметка ***ицата към 21.10.2013 г. и преведените по
банкова сметка *** Г. Х. сума от 206 100 евро; сумата от 13856,80 евро, представляваща лихва на банката върху сумите по
банкова сметка ***ицата, за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. от които
лихви се приспадат таксите на банката по банковата сметка в размер на 1 620,88
евро; И двете
суми следвало да бъдат преведени на 06.01.2014 г., като това не е сторено и до
сега.
С оглед изложеното, се поддържа в исковата молба, че ответницата дължи на „Б.”
ООД сумата от 66 538.06 лв.
При справка в имотен регистър, ищецът е установил, че
на 08.11.2013 г. ответницата е сключила договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 106, peг. No 10263, том III, дело 449/2013 г. на нотариус М.К., с per. No 200 на НК и район
на действие СРС, вписан като акт 198, том CXXXIII, дело No 43757, вх.рег. No 55820 от 08.11.2013 г. на Агенция по
вписванията, София, с който Л.Б. М. - Х. е дарила на сина
си Б.А.И. апартамент 14, на 4-ти надпартерен етаж (първи терасовиден) етаж, кота + 11,16 м.,
на построената в долуописания УПИ - жилищна сграда - блок „В”, със застроена
площ на жилището 67,38 кв.м., заедно със склад № 7 на партерния етаж на
сградата. Върху ап.14 е учредено безсрочно право на ползване в полза на майката
на ответницата - А.С.М., с нотариален акт 46, том CXXIX по описа на Агенция по вписванията, гр. София за 2008 г. В исковата молба
се твърди, че разпоредителната сделка е изповядани броени дни, след
фактическата раздяла с Г. Х., с цел да не е налице имущество, от което да могат
да бъдат удовлетворени вземанията на „Б.” ООД и Г.Х. Х..
Л. М. - Х. няма друго имущество, от което да могат да бъдат удовлетворени
вземанията на двамата кредитори
Ето защо, ищецът моли да бъде обявен за
недействителен договор за дарение, обективиран в № 106, peг. No 10263, том III, дело 449/2013 г. на нотариус М.К., с per. No 200 на НК и район
на действие СРС, вписан като акт 198, том CXXXIII, дело No 43757, вх.рег. No 55820 от 08.11.2013 г. на Агенция по
вписванията, София, с който Л.Б. М. - Х. е дарила на сина
си Б.А.И. апартамент 14, със застроена площ на жилището 67,38 кв.м., подробно
описан в исковата молба.
Ответниците Б.А.И. и Л.Б.
М., оспорват изцяло исковете, като поддържат, че ищецът няма качеството на „кредитор" - титуляр на паричното вземане
срещу длъжника, като
вземането му е спорно и предмет на друго
производство. Излагат, че липсва и вторият елемент
от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, а именно: вземането да е настъпило
преди извършване на действието (сделката), чиято отмяна се иска. Считат, че не
е налице увреждане. Сочат, че настоящия случай вземането на ищеца
не е установено, нито по основание,
нито по размер,
за да може
да се направи
преценка, дали с извършването на дарственото разпореждане кредиторът е увреден в степен да не
може да удовлетвори
вземането си. Освен това,
към момента на извършване на дарственото
разпореждане двамата ответници не са знаели за
евентуални претенции на кредитори, както и какъв е размерът на техните
претенции, поради което не е налице знание за увреждане.
Ответницата Л.Б. М. сочи, че действително,
всички описани в исковата молба суми са теглени от нея (като прокурист на
дружеството). Тези действия обаче са изпълнени по лично нареждане на управителя
на дружеството - г-н Г. Х., като всяка изтеглена сума още на същата дата е била
внасяна в касата на дружеството, а други средства са били директно
трансферирани по разплащателна банкова сметка ***вните
му разходи, свързани с безкасови плащания.
Сочи, че единствените сметки, от и към
които М. е прехвърляла суми, са били разплащателни сметки с титуляр „Б."
ООД, до които достъп имат всички представляващи дружеството, а именно следните
банкови сметки в Райфайзен банк:
сметка в лева IBAN
***; сметка в евро IBAN ***; сметка в лева IBAN ***; сметка в лева IBAN ***. Цитираната в исковата молба банкова сметка ***: ***метка на „Б." ООД, към която е издадена дебитна карта на Л.
М. - Х.. Спесимен за разпореждане със средства от
банковите сметки на дружеството има управителят на дружеството г-н Г. Х..
Управителят е упълномощил и прокуриста (и негова
съпруга) да се разпорежда със средствата в банковите сметки самостоятелно или
заедно с него.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
С договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 106, peг. No 10263, том III, дело 449/2013 г. на нотариус М.К., с per. No 200 на НК и район на действие СРС, вписан като акт 198,
том CXXXIII, дело No 43757, вх.рег. No 55820 от
08.11.2013 г. на Агенция по вписванията, София, Л.Б. М. - Х. е дарила на сина си Б.А.И. апартамент 14, на 4-ти надпартерен
етаж (първи терасовиден) етаж, кота + 11, 16
м., на построената в долуописания УПИ - жилищна сграда - блок „В”, със
застроена площ на жилището 67,38 кв.м., заедно със склад № 7 на партерния етаж
на сградата.
С влязло в
сила решение от 02.08.2016 г., постановено по гр. д. № 4961/2014 г. на СГС, I ГО, 17 състав, е отхвърлен
предявения от „Б.“ ЕООД срещу Л.Б. М. иск за заплащане на сумата от 66 538.06
лв., изтеглени от банкови сметки на дружеството.
Съгласно
чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
В случая не е налице първата
предпоставка – наличие на вземане (ППВС
№1/29.03.1965г.), спрямо
ответното дружество, тъй като относно вземането на ищеца по настоящето
производство е налице влязло в сила решение на съда, с което искът е отхвърлен,
от което настоящият състав е обвързан, на основание чл. 298, ал. 1 ГПК. Останалите
събрани доказателства, съдът намира, че с оглед извода на съда за липса на качеството
на кредитор на ищеца, не следва да бъдат обсъждани.
Следователно предявеният иск с
правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците не са
претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, с управителите С.Л.Х. и А.С.Х., представлявано от адв. В.С.,***, срещу Л.Б. М., ЕГН **********,*** и Б.А.И., ЕГН **********,***, и двамата ответници
представлявани от адв. Д.С., гр. София, ул. „*******,
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца, на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 106, peг. No 10263, том III, дело 449/2013 г. на нотариус М.К., с per. No 200 на НК и район на действие СРС, вписан като акт 198,
том CXXXIII, дело No 43757, вх.рег. No 55820 от
08.11.2013 г. на Агенция по вписванията, София, с който Л.Б. М. е дарила на сина си Б.А.И.
апартамент 14, на 4-ти надпартерен
етаж (първи терасовиден) етаж, кота + 11,16
м., на построената в долуописания УПИ - жилищна сграда - блок „В”, със
застроена площ на жилището 67,38 кв.м., заедно със склад № 7 на партерния етаж
на сградата, сключен между Л.Б. М. и Б.А.И..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: