Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
11,07,18г..
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 854/18 по
описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Л.Д.
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1006-005317/24.01.2018
г.на началник група към ОД МВР Пазарджик,
с което на жалбоподателя са наложени:
1) ЧЛ.179 АЛ.З Т.4 от ЗДвП - Глоба в размер на 300 лв.
2) ЧЛ.185 от ЗДвП - Глоба в размер на 20 лв.
С жалбата се заявява материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято цялостна отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 26,12,17г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил КИА СОУЛ с ДКН *********по Автомагистрала А-1. Когато преминавал през км. 73 на магистралата,
попадащ в Община Септември , бил спрян за проверка от св. Т. . Той извършил
проверка на водача и на автомобила и установил, че за последния не е заплатена
винетна такса и не е представен на тодишен технически преглед. Против водача
бил съставен АУАН по чл. 139, ал.5 от ЗДвП ипо чл. 147, ал.1 от ЗДвП , който му бил
надлежно предявен и с връчен препис срещу подпис.
Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП.-
Против него се възразява с
жалбата единствено относно възприетите фактически положения. Липсват възражения
в процесуален аспект, но процесуалната изправност се обсъди с оглед обхвата на
съдебния контрол. при тази проверка не се установиха допуснати нарушения на
развилото се пред администрацията производство, стартирало и приключило
съответно с констативния и санкционния акт , които са процесуално изправни.
Вмененото нарушение по т.1 е, че водачът
управлява МПС по път от републиканската пътна мрежа, за което въобще не е била платена винетна
такса. Нормата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП препраща към ЗП, но тази препратка
касае не самото задължение за заплащане на винетна такса, при движение по път
от републиканската пътна мрежа(което се поражда от нормата на чл. 139, ал.5 ЗДвП!), а диференцира различните по размер такси в зависимост от възприетите
критерии. Тоест - в разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП се съдържа ясно
изискване към водача - при движение по път от републиканската пътна мрежа да е
заплатена винетна такса. След като в случая се вменява нарушение, че въобще не
е платена такса, то размерът й е
ирелевантен. Той би имал значение, ако се вменява нарушение, изразено в неплащане
на дължимата по размер такса за съответния автомобил . В случая се вменява
изцяло бездействие по изискуемо парично задължение, поради което размерът му,
уточнен в чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП - която норма , в конкретната хипотеза, дори
се сочи в и акта, и в НП, е ирелевантен към кръга обстоятелствата по извършване
на нарушението.
Достатъчно ясно и детайлно е описано и
нарушението по т.2 и за него е налице съответствие с посочената като виновно
нарушена норма по чл. 147, ал.1 от ЗдвП.
Няма на какво основание да се отчита
нарушено право на защита, тъй като то се гарантира с излагане на всички
обстоятелства, които покриват елементите от състава на вменяваното
административно нарушение.
Нарушението и по двете точки в акта и НП се оспорва по същество, като само за това по т.1 се излагат конкретни
възражения в тази посока. Неоснователно
се претендира, че на пътя, на който се движел жалбоподателя нямало знак
Д25,който предписва задължение за заплащане на винетна такса при движение по този
път. Твърдението тривиално за тези казуси. В случая движението се е
осъществявало по автомагистрала и както спомена и актосъставителя и како е дори
ноторно известно на всеки изход на път
за АМ има поставен пътен знак Д 25, който предписва задължение за заплащане на
винетна такса при движение по този пат.
Дължимостта на такава за
движението по процесния път произтича от характеристиката му на път,у който е
част от републиканската пътна мрежа , което обстоятелство предвид характера на
пътя не се нуждае от изрично установявяне.
Наложената за това нарушение
санкция е въз основа на чл. 179, ал.3 т.4 от ЗДвП и преценката за приложението
й е обусловена от вида, респ. техническите характеристики на превозното
средство. И именно, тъй като тази преценка се прави едва от наказващият орган (
а не от контролния) , той я е направил в постановения от него санкционен акт
- на база определени характеристики на
превозното средство, визирани достатъчно ясно в този акт. Възприетият размер на
наложената глоба е твърд и не подлежи на корекции.
Напълно доказано, предвид
показанията на актосъставителя, е нарушението и по т.2 - за бездействие от
страна на водача по отношение на задължението за представяне на управляваното
превозно средство на годишен технически преглед. Липсвал е върху предното
панорамно стъкло стикер, удостоверяващ изпълнение на това изискване и водачът
не е представил доказателства за изпълнение на това си задължение. Правилно е прието, че неизпълнението на това
задължение е нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е на
основание субсидиарния текст по чл. 185 от ЗДвп и дори и да е неправилно
посочен, това не засяга законосъобразността на санкционния акт, тъй като
основанието, на което се налага наказанието не е сред задължителните реквизити
по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, дори и да е допусната неточност, това
не засяга правото на защита, гарантирано оп ясното и пълно описание на
нарушението и правилната му правна квалификация. Иначе, правилно е твърдението,
че санкционната норма е несъответна, тъй като за нарушението по т.2 тя е по чл.
181, т.1 ЗДвП, но пък тя предвижда глоба в по-висок размер , който е и твърд 50
лв. в този смисъл, допуснатата неточност в санкционната част на НП по т.2 от
същото не е засегнала правото на защита ,а дори е и в интерес на жалбоподателя,
тъй като е довело до по-леко наказание.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
17-1006-005317/24.01.2018 г.на началник група
към ОД МВР Пазарджик, с което на Л.Л.Д. ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** са
наложени:
1) ЧЛ.179 АЛ.З Т.4 от ЗДвП - Глоба в размер на 300 лв.
2) ЧЛ.185 от ЗДвП - Глоба в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: