№ 262
гр. Б. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.240, ал.1 ГПК – за отмяна на постановено неприсъствено
решение.
Образувано е въз основа на молба, подадена от ЕМ. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ул.“О.“ *, с искане за отмяна на Неприсъствено решение №3374/10.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№333/2017 г. по описа на РС-Б..
С неприсъственото решение, чиято отмяна се иска, е постановено разваляне, по иска на А.Д.
Ю.а, ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“О.“ *, с адрес за получаване на съобщения: гр.С.,
ул.“С.“ * (адвокатска кантора), против ЕМ. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.,
ул.“О.“ *, - сключения между страните - от една страна А.Д. Ю.а, с ЕГН: * и починалият й
съпруг (към датата на предявяване на иска) Р.Б. Ю., с ЕГН *, и от друга страна - ЕМ. Р. Б.,
ЕГН **********, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 30.06.2015г. обективиран в Нотариален акт №25, том II, рег.№4286,дело *74 от
2015г. на Нотариус с peг.№ 415, с район на действие Районен съд Б., в обем от правото на
собственост - 9/16 (девет шестнадесет) идеални части, по силата на който ищцата А.Д. Ю.а,
с ЕГН: * и починалият й съпруг (към датата на предявяване на иска) Р.Б. Ю., с ЕГН *, са
прехвърлили на правото на собственост на ЕМ. Р. Б., с ЕГН: **********, на следния
недвижим имот, придобит по време на брака между съпрузите чрез реализирано право на
строеж в законов режим на общност, намиращ се в гр.Б., община Б., област Б., а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.623.233.1.1. намиращ се в гр.Б.,
1
община Б., област Б. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, изменена със Заповед №КД-14-01-1458/19.12.2013 г. на Началника
на СГКК - Б., с адрес на имота град Б., п.к.*, ул.“О.“ /О./ *, етаж едно, брой нива едно,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, самостоятелния обект се
намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.233, и
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма;
под обекта - няма; над обекта - идентификатор 04279.623.233.1.2, който обект по документи
за собственост представлява: самостоятелно жилище на целия първи етаж с площ от 68.00
кв.м. от двуетажната жилищна сграда, състояща се от мазе, два жилищни етажа и таван,
изградена съгласно строително разрешение №51/09.03.1965г. в парцел VII, имот с
планоснимачен номер 4029 в кв. 267 по плана на гр.Б., действал към 1965 г., при съседи на
парцела: улица и Бесим Исмаилов, ведно с мазе с площ от 68.00 кв.м. и с прилежащата на
този обект 1/2 идеална част /една втора идеална част/ от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
В молбата се посочва, че молителката живее и работи от години в Република И.. В началото
на месец август 2020 г. се прибрала в България, като поводът бил, че разбрала за образувано
срещу нея дело за съдебна делба с *091/2019 г. по описа на РС-Б.. След като молителката
разбрала за образуваното срещу нея дело за делба, отишла в РС-Б. за да се запознае с него,
като в материалите на делото видяла, че било приложено като доказателство
неприсъственото решение, постановено по гр.д.№333/17 г. по описа на РС-Б., чиято отмяна
се иска с настоящата молба. Молителката твърди, че след справката в РС-Б., на същия ден –
14.08.2020 г., отишла и в служба „Архив“ на РС-Б. и се запознала и с гр.д.№333/17 г. по
описа на РС-Б., по което дело е постановено и атакуваното неприсъствено решение. Това
било и първият момент, в който разбрала, че срещу нея е водено дело и узнала за
постановеното неприсъствено решение. До този момент молителката не била призовавана за
делото, нито й било връчвано неприсъственото решение. При запознаване с делото
молителката установила, че към датата на образуване на делото и към датата на получаване
на съобщенията по делото, не е била в България, а в И.. В този смисъл, молителката твърди,
че не е получавала каквито и да е книжа по делото – не е получавала исковата молба,
призовката за откритото съдебно заседание и постановеното неприсъствено решение.
Посочва, че в съобщението за връчване на исковата молба било отбелязано, че е връчено на
Е.Р., за когото било отбелязано, че е нейн син, но това не отговаряло на истината, като не
отговаряло на истината, че с него живеят е едно домакинство. Твърди се, че Е.Р. е внук на Д.
Р. ЮЛ., който е ищец по делото за делба, поради което на него не е било възможно да се
връчва препис от исковата молба. Посочва се, че подписът върху призовката за откритото
съдебно заседание не е на молителката, а неприсъственото решение било връчено на Д.Р., с
който се съдели и не живеели в едно домакинство. Твърди, че брат й изобщо не я е уведомил
за делото и за постановеното неприсъствено решение. Молителката поддържа, че нито тя,
2
нито който и да е член на семейството й са получавали съобщения и призовки по делото, в
рамките на което е постановеното неприсъственото решение. В този смисъл поддържа, че е
налице основанието по чл.240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено
решение, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за
съдебното заседание. Отделно от изложеното, в молбата се посочва, че постановеното
неприсъствено решение е и недопустимо, защото било постановено по отношение на
ненадлежни страни в процеса, тъй като майка й (А.Д. Ю.а-ищец по делото) била починала
на 07.06.2017 г., т.е. преди постановяване на неприсъственото решение. С оглед изложеното
се иска отмяна на неприсъственото решение, поради ненадлежно връчване на преписка от
исковата молба и призовките за съдебното заседание.
Постъпило е становище по молбата от ответника Д. Р. ЮЛ., който поддържа, на първо
място, че молбата е процесуално недопустима, тъй като била предявена след изтичането на
едномесечния преклузивен срок по чл.240, ал.1 ГПК. В тази връзка се посочва, че
молителката ЕМ. Р. Б. е узнала за постановеното неприсъствено решение през м.май 2018 г.,
когато й е било съобщено от нейн близък. На следващо място, поддържат се и съображения,
че молбата е и неоснователна, тъй като исковата молба и призовката за съдебното заседание
са връчени по реда на чл.46, ал.2 ГПК. Съобщението било връчено на лице, което живее на
адреса на ЕМ. Р. Б. – гр.Б., ул.“О.“ *, поради което същото било редовно. В контекста на
горното се моли съдът да остави без уважение подадената молба.
Постъпило е становище по молбата и от ответника ИСКР. Р. АНГ., която поддържа, че
молбата за отмяна на неприсъственото решение е основателна. Посочва, че написаното в
молбата отговаря на действителността. Моли за уважаване на молбата.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, молителката Е.Б.,
редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.А., който по
съществото на делото поддържа съображения за основателност на молбата. Посочва, че в
хода на делото се доказало, че е налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба,
призовките за откритото съдебно заседание и неприсъственото решение. Моли за
постановяване на решение, с която да се отмени постановеното неприсъствено решение.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответницата И.А.,
редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.Въкова, която по
съществото на делото поддържа, че молбата за отмяна е основателна. Посочва, че е налице
ненадлежно връчване на Е.Б. на преписа от исковата молба и призовката за откритото
съдебно заседание. Отделно от това, се поддържа, че неприсъственото решение е и
недопустимо, тъй като било постановено срещу ненадлежни страни в процеса, тъй като
ищцата по делото А. Ю.а е починала на 07.06.2017 г. и въпреки този факт делото е
разгледано и решението е постановено с нейно участие и по отношение на нея. Ето защо се
моли за отмяна на неприсъственото решение.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът Д. Р.
3
ЮЛ., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Б.ския окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и
тези пред окръжния съд, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по гр.д.№333/2017 г. по описа на РС-Б. се установява, че производството по
това дело е образувано по искова молба, подадена от А.Д. Ю.а, ЕГН *,с постоянен адрес:
гр.Б., ул.“О.“ *, с адрес за получаване на съобщения: гр.С., ул.“С.“ * (адвокатска кантора),
срещу ЕМ. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“О.“ *, по предявен иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, с който се иска, поради виновно неизпълнение от страна
на ЕМ. Р. Б., ЕГН **********, да се развали в размер на 9/16 идеални части Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.06.2015г.
под формата на Нотариален акт №25,том II ,рег. № 4286, дело *74 от 2015 г. на Нотариус с
peг.№415 с район на действие Районен съд Б., с който на ЕМ. Р. Б., ищцата и починалият й
съпруг към датата на предявяване на иска - Р.Б. Ю., ЕГН *, са прехвърлили на правото на
собственост на следния недвижим имот, придобит по време на брака между съпрузите чрез
реализирано право на строеж в законов режим на общност, намиращ се в гр.Б., община Б.,
област Б., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.623.233.1.1,
намиращ се в гр.Б., община Б., област Б. по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия картография и кадастър, изменена със Заповед №КД-14-01-
1458/19.12.2013 г. на Началника на СГКК - Б., с адрес на имота град Б., п.к.*, ул.“О.“ /О./ *,
етаж едно, брой нива едно, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
самостоятелния обект се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.623.233, прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма; под обекта-няма; над обекта - идентификатор 04279.623.233.1.2, който
обект по документи за собственост представлява: самостоятелно жилище на целия първи
етаж с площ от 68.00 кв.м. от двуетажната жилищна сграда, състояща се от мазе,два
жилищни етажа и таван,изградена съгласно строително разрешение №51/09.03.1965г. в
парцел VII, имот с планоснимачен номер 4029 в кв.267 по плана на гр.Б., действал към 1965
г. при съседи на парцела: улица и Бесим Исмаилов, ведно с мазе с площ от 68.00кв.м. и с
прилежащата на този обект 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, срещу задължението на ЕМ. Р. Б. да поеме издръжката и гледането
на майка си А.Д. Ю.а и баща си Р.Б. Ю., като им осигури нормален и спокоен живот,
какъвто са водили досега докато са живи.
От съобщението за връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответника ЕМ.
Р. Б. (л.35 от първоинстанционното дело) се установява, че същото е връчено на Е.Р., за
когото е отбелязано, че е син на ЕМ. Р. Б., както и че е „пълнолетен, в едно домакинство“.
С определение №7737 от 16.09.2017 г. по гр.д.№333/2017 г. по описа на РС-Б., съдът е
4
насрочил открито съдебно заседание за 24.10.2017 г., което, видно от протокола за
провеждането му, е било отложено за 11.12.2017 г., поради нередовно призоваване на
ответницата ЕМ. Р. Б..
В изпратена призовката до ответницата Б. за насроченото открито съдебно заседание за
11.12.2017 г. (л.47 от първоинстанционното дело) е записано, че същата е връчена лично на
ЕМ. Р. Б.. Вписването, че връчването е лично е направено в графа „връчител“, за което е
положен подпис.
От протокола за проведеното о.с.з. на 11.12.2017 г., се установява, че ответницата Б. не се е
явила, не е и представлявана, като съдебното заседание, по молба на ищцата, е било
отложено за 31.01.2018 г., за която дата и час районният съд е посочил, че страните са
уведомени по реда на чл.56, ал.2 ГПК.
В съдебното заседание, проведено на 31.01.2018 г., ответницата Е.Б., също така не се е явила
и не е била представлявана. В това съдебно заседание, ищецът поискал съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, като съдът е приел, че са налице предпоставките за
това и е обявил на страните, че на основание чл.238 и чл.239 ГПК ще се произнесе с
неприсъствено решение. С постановеното по делото Неприсъствено решение
№3374/10.04.2018 г., постановено по гр.д.№333/2017 г. по описа на РС-Б., съдът е уважил
предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
В съобщението за връчване на неприсъственото решение на ответницата ЕМ. Р. Б. (л.62 от
първоинстанционното дело) е отбелязано, че същото е връчено на Д.Ю., за когото е
отбелязано, че е брат на ответницата и че е „в едно домакинство“ с нея.
Според извършената в рамките на въззивното дело съдебно-почеркова експертиза,
изпълнена от вещото лице Атанас Димитров Г., трите изследвани подписа – съответно на
реда „получател“ от разписка към съобщение (05.06.2017 г.), на реда „връчител“ преди
думата лично в разписка към призовка за страна от 14.11.2017 г. (л.47 от
първоинстанционното дело) и на реда „получател“ от разписка за получен препис от
Решение №3374/25.04.2018 г., не са изписани от ЕМ. Р. Б..
От представеното в рамките на въззивното дело Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх.№65/01.06.2021 г., издадено от Община Б., се установява, че Е.Б.Р., ЕГН *, е внук
на Д. Р. ЮЛ., ЕГН **********, а ЕМ. Р. Б., ЕГН **********, е сестра на последния.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Производството по чл.240, ал.1 ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е
извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява
правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за
накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото
5
(арг. от чл.9 и чл.10 от ГПК), вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и
осигуряване на тяхното участие в процеса.
Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна.
Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства
за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1)
страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2) при невъзможност
да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3) невъзможност да се
яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с
преклузивен едномесечен срок, като в чл.240, ал.1 от ГПК е посочен изрично и началният
момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение.
Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в
ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото
на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл.240, ал.1 от ГПК
трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението
срок по чл.240, ал.1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на
неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на
решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата
– за допустима. В хипотезата на чл.240, ал.1 от ГПК законодателят не придава на узнаването
на решението правно релевантно значение (за разлика от отмяната на влязло в сила решение
при предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК). В тази хипотеза на производство по чл.240,
ал.1 от ГПК течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на
решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на
неприсъствено решение“ не е равнозначно на „узнаване на решението“ (определение
№550/12.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010 г., II ТО).
В конкретния случай молителката твърди, че неприсъственото решение по гр.д.№333/17 г.
по описа на РС-Б., не й е връчено надлежно по предвидения в процесуалния закон ред и
конкретно – че брат й Д.Р., на когото решението е връчено, не е в едно домакинство с нея,
че не я е уведомил за неприсъственото решение и че със същият водят и други дела. По тези
причини се твърди, че връчването на неприсъственото решение е ненадлежно. С оглед така
изложеното, съдът намира, че въпросът за надлежното връчване на неприсъственото
решение е по съществото на спора, поради което този въпрос е от значение не за
допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. В този смисъл съдът счита,
6
че молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.240, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице
и е процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:
С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителката се позовава на
хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба
и на призовките за съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице редовно връчване на преписа от исковата
молба по реда на чл.46, ал.2 ГПК. В тази насока следва да се посочи, че нормата на чл.45 от
ГПК повелява връчването да се извършва лично или на представител (има се предвид
законен или упълномощен по делото такъв). Чл.46 от ГПК дава възможност за връчване и
чрез друго лице, но при определени предпоставки – това лице трябва да е съгласно да
приеме съобщението (ал.1), трябва да има съответно качество – да е пълнолетен от
домашните или да живее на адреса, да е работник, служител или работодател на адресата
(ал.2). Освен това получателят следва да се задължи да предаде призовката на адресата (ал.2,
изр.второ). Следователно наличието на всички тези кумулативно посочени предпоставки,
може да обоснове извод за надлежно връчване на съобщението до адресата и чрез друго
лице. В настоящия случай, в съобщението за връчване на препис от исковата молба на
ответницата Е.Б. (л.35 от първоинстанционното дело) е отбелязано, че исковата молба и
приложенията са връчени на Е.Р., за когото е отбелязано, че е син на ответницата, както и че
е „пълнолетен, в едно домакинство“. По делото се установи обаче, че посоченото лице не е
син на Е.Б., а е внук на брата на ответницата – Д. Р. ЮЛ., поради което съдът намира, че Е.Р.
не е в едно домакинство с ответницата, за какъвто се е представил при връчване на преписа
от исковата молба. Очевидно е, че между адресата Е.Б. и получателя на съобщението Е.Р.,
не съществува визираната в съобщението родствена връзка, което изключа качеството му на
пълнолетен от домашните по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК. Отделно от това, съдът намира, че
връчването на преписа от исковата молба е нередовно и на още едно основание. В
съобщението за връчването не е вписано, че получателят поема задължението да предаде
съобщението на адресата. Поемането на подобно задължение е самостоятелно изискване
към редовността на връчването чрез друго, различно от адресата лице, съгласно чл.46, ал.2,
изр. второ от ГПК. Липсата му в случая обуславя нередовност на връчването на исковата
молба и на посоченото основание. От същата нередовност – невписване на задължението на
получателя да предаде съобщението на адресата, страда и връчването на преписа от
неприсъственото решение (вж. съобщението на л.62 от делото). Видно е от съобщението за
връчването му, че същото е връчено на Д.Ю., за когото е отбелязано, че е брат на Е.Р., „в
едно домакинство“. В съобщението обаче не е вписано, че получателят поема задължение за
предаде съобщението на адресата, което обуславя нередовност на връчването.
На следващо място, съдът намира, че не е редовно връчена и призовката за насрочване на
първото по делото заседание (л.47 от първоинстанционното дело). В призовката е
отбелязано, че е връчена лично на адресата, но това не се установява по делото. От
заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписа,
7
положен в споменатата призовка, за лично получаване на призовката, не е изписан от Е.Б..
Ето защо, съдът намира, че тя не е била редовно призована за насроченото първо открито
съдебно заседание по делото.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира молбата за отмяна на неприсъственото
решение за основателна. Налице са отменителните основания по чл.240, ал.1, т.1 ГПК –
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за първото открито
съдебно заседание по делото. В производството по чл.240, ал.1 ГПК, касаещо
първоинстанционно неприсъствено решение, въззивният съд преценява само основанията за
отмяна по чл.240, ал.1, т.1-3 ГПК и не прилага правилата за въззивното производство по
глава ХХ. От тук следва, изложените в молбата твърдения, че неприсъственото решение е
недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна в процеса, посочени в молбата, са
ирелевантни за настоящото производство, тъй като касаят недопустимост на решението,
поради което настоящият съдебен състав не ги обсъжда.
По изложените съображения съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена като се отмени постановеното неприсъствено решение и делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, от стадия на връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея. При повторното разглеждане на делото следва да се
съобрази, че като страна по делото на мястото на починалата А.Д. Ю.а, починала на
07.06.2017 г. (преди постановяване на неприсъственото решение от 10.04.2018 г.) са
конституирани наследниците й Д. Р. ЮЛ. и ИСКР. Р. АНГ., които следва да участват по
делото, при повторното му разглеждане, на мястото на починалата А.Д. Ю.а (чл.227 ГПК).
На страната на ответника не е настъпила промяна, поради което като ответник следва да
участва ЕМ. Р. Б..
Настоящата инстанция не функционира по правилата на глава ХХ и настоящият съдебен акт
не съставлява въззивно решение, постановено съобразно чл.270 - 272 ГПК, поради което и
не подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХХII.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани от молителя.
Водим от горните съображения, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Неприсъствено решение №3374/10.04.2018 г., постановено по гр.д.№333/2017 г.
по описа на РС-Б..
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав с участието на двете страни по
делото, при съобразяване на настъпилото правоприемство на страната на ищцата, което да
8
продължи от стадия на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по
чл.131, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9