№ 161
гр. С., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500908 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. К. с ЕГН ********** от с.Л.
против решение № 75 от 09.06.2022г. по гр.д.№ 1078/21г. на РС-Ботевград в
частта,с която е уважен иска на „Т. С.“ ЕАД и е признато за установено,че
К. дължи сумата 122.72 лв. незаплатена топлинна енергия за сградната
инсталация за периода от м.ноември до м.април 2019г.,доставена за
топлоснабден имот в гр.С., ж.к.Н. -3,бл.311,вх.В, ет.6, ап.62,ведно със
законната лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. до
07.12.2020г. в размер на 27.78 лв.;сумата 21.15 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2017г.до 30.04.2019г.ведно със сумата
4.25 лв. законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2017г. до
07.12.2020г.;сумата ведно със законната лихва върху горните
главници,считано от 16.12.20-20г. до окончателното плащане и ответницата е
осъдена да заплати на ищеца 75 лв. по заповедното производство и 150 лв. по
исковото производство.Релевират се оплаквания за нищожност и
недопустимост на решението.Нарушени били Закона на Нютон-Рахман,
Втория закон на термодинамиката,калоритмично уравнение за подгряване на
1 куб.м въздух с 1 градус и калоритмично уравнение за подгряване на 1 куб.м
вода с 1 градус.Развиват се съображения от областта на класическата
физика.От правна страна твърди,че няма договорни отношения с ФДР „Т.С.“
ЕООД.Методиката за изчисляване на топлинната енергия за подгряване била
неправилна,което опорочило съдебно-техническата експертиза.Последната не
била съобразена с горепосочените природни закони. Съдът неправилно
1
приложил разпоредбите на чл.153, ал.1 вр.чл.150, ал.2 ЗЕ,тъй като
противоречали на Директива 2011/83/ЕС-чл.6 и чл.7.Съдът следвало да
приложи директно Директивата.Реално Д 2011/83 не Била транспонирана в
Закона за енергетиката.Методиката ,уредена в Наредба 16334/07
противоречала на чл.155,ал.2 от ЗЕ,чл.38,ал.1 и ал.4 от ЗЕФ и чл.147а от
ЗЗП.Експертизата се базирала само на частни документи,изходящи от
ищеца.Параграф 1 т.42 от ДР на ЗЕ/отм./ и чл.153, ал.1 ЗЕ противоречал на
параграф 1 от ЗЗП.Неправилно съдът приел,че по силата на чл.150, ал.3 от ЗЕ
не е нужно общите условия да бъдат приети от потребителя.Тази разпоредба
противоречала на чл.32,чл.19 от КРБ, чл.8 и чл.14 от ЕКЗПЧОС,,регламент
2006-2004 ЕО ведно с 15 директиви.Разпоредбите противоречали на
основните принципи на гражданското право и на римското право и били
лобистки.Общите условия не били задължителни и потребителят трябвало
изрично да заяви,че ги приема,тъй като мълчанието е равносилно на липса на
волеизявление. Съдът не отчел конкуренцията на енергийния
пазар.Неправилно приел,че ОСЕС има правомощие да сключва сделки от
името на собствениците.Съдебно-счетоводната експертиза също се базирала
само на частни документи и на „съобщения към фактури“ които нямат
издател и подпис.Юрисконсултско възнаграждение изобщо не се дължало и
нямало доказателства,че дружеството е направило разходи относно
юрисконсулта.Възнаграждения за вещи лица също не се дължали,тъй като
задачите на експертизите били некоректни.Претендира адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,т.2 ГПК.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
Гр.д.№ 1078/2021г. е образувано от РС-Ботевград във връзка със
заповедно производство по ч.гр..№ 501/2021г. на БРС,по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .По делото не се спори,че ответницата е
собственичка на горепосочения апартамент и че на 22.10.2015г. е установено
демонтиране на отоплителните тела и лирата на банята, нямало спор,че
апартаментът е необитаем от 2015г.Начислените суми били определени на
база потребление през предходна година поради неосигурен достъп до имота
за отчитане и не постъпило възражение.Не били извършени никакви
плащания от собственика на имота за процесния период,установено със ССче.
Начислена е сума 122.72 лв. за отопление на сградната инсталация за периода
от ноември 2017г. до април 2019г., 1976.42 лв. за БГВ за периода от май
2017г.-април 2019г.,сумата 21.15 лв. за дялово разпределение.Съдът е
приложил чл.41 ,ал.1 от ОУ съгласно който клиент, отказал се от ползване на
топлинна енергия и неосигурил достъп до имота си след покана,дължи
плащане на топлинна енергия ,но за не повече от една година.Тъй като
ищецът не представил доказателства за уведомление и
протокол,удостоверяващ липсата на достъп,съдът е отхвърлил иска за
2
разликата до предявения размер от 2099.11лв. и за законната лихва до
предявения размер 340.15 лв.;в тази част решението е влязло в сила.Относно
претенцията за суми,произхождащи от дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата-етажна собственост, съдът е приложил чл.139, ал.1 от ЗЕ и
чл.142, ал.2 от ЗЕ, и чл.153 от ЗЕ и 149, ал.1 от ЗЕ. Съдебно-техническата
експертиза е установила,че към абонатната станция, обслужваща процесната
сграда е подавана топлинна енергия.Етажната собственост е присъединена
към топлопреносната мрежа и всички собственици трябва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия-
според експертизата в този пункт сумата възлиза на 21.15 лв.Съдът е
приложил материалния закон-цитираните по-горе разпоредби- съобразно
точния им смисъл и константната съдебна практика.Всъщност въззивникът не
твърди обратното, а поддържа,че съдът изобщо е следвало да игнорира тези
разпоредби като противоречащи на Конституцията и Правото на Европейския
съюз.Преобладаващо е становището в теорията и практиката,че по конкретни
казуси съдът не може да осъществява директно контрол за конституционо -
съобразност на приложимите правни норми,тъй като това би рефлектирало
върху правната сигурност и равенството пред закона. Отделен въпрос е,че ако
се установи по надлежния ред,че страната е претърпяла вреди вследствие на
нарушение на ПЕС,тя има право на обезщетение.В конкретния казус всяко
отклонение от съдебната практика би довело до несправедливо третиране на
потребителите като цяло.От фактическа страна съдът е изяснил всички
релевантни факти с помощта на вещи лица,тъй като се искат специални
знания в нехуманитарна област,за които съдът няма компетентност;още по-
малко съдът може да прецени доколко утвърдените методики са
целесъобразни и издържани от научно-техническа гледна точка.Що се отнася
до счетоводните документи,на които е базирана съдебно-счетоводната
експертиза, те отговарят на еднакви стандарти както спрямо уважената,така и
спрямо отхвърлената претенция,която е почти 15 пъти по-висока по
размер.Ето защо решението е обосновано и съобразено с принципа за закрила
на потребителя.Не са допуснати процесуални нарушения.Правилно са
присъдени разноски съобразно уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 09.06.2022г. по гр.д.№ 1078 на РС-
Ботевград, с което е признато за установено на осн.чл.422, ал.1 от ГПК ,че К.
И. К. с ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД главница 122.72
лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за сградна инсталация за
периода от ноември 2017г. до април 2019г.,ведно със законната лихва върху
сумата в размер на 27.78 л. за периода от 15.09.2018г. до
07.12.2020г.;главница от 21.15 лв.,представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. ,ведно със сумата
4.25 лв. законна лихва за забава за периода от 31.12.2017г. до
07.12.2020г.,ведно със законната лихва върху горните суми-главници,считано
3
от 16.12.2019г. до окончателното изплащане, и е осъдил К. И. К. да заплати на
ищеца разноски-150 лв. по исковото производство и 75 лв. по заповедното
производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН ********** с адрес с.Л.,ул.“Г.Р.“ № 3,да
заплати на „Т. С.“ ЕАД , ЕИК *** ,гр.С.,ул.“Я.“ 23 Б, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4