Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20237150700110
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                           

   427/30.6.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесета и трета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Десислава Ангелова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 110 по описа на съда за 2023 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и е образувано по жалбата на К.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за заличаване на адресна регистрация № 2720/14.12.2022 г. на зам.-кмета на Община Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и несъобразена с целта на закона. Моли се да бъде отменена изцяло, като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник  адв. Г. поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира направените по делото разноски, съгласно приложения списък.

Ответникът по оспорването – Кметът на община Пазарджик, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 2288/17.03.2023 г., в който взема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган и съобразена с материалния и процесуален закон. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Заинтересованата страна Е.Р., чрез адв. Б. моли за отхвърляне на жалбата, като посочва, че поддържа становището на Община Пазарджик, изразено с отговор на жалбата. Претендира направените по делото разноски, съгласно приложения списък.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано с издаване на Заповед № 2213/31.10.2022 г., с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 99б от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), относно постъпило в Община Пазарджик писмено обяснение с вх. № ГРН-3003-41/27.10.2022 г. от длъжностно лице по гражданско състояние в кметство Црънча – Н. Н., Кметът на община Пазарджик е определил състава на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и чл. 99а от ЗГР на извършената адресна регистрация в с. Црънча, община Пазарджик, на ул. „Десета“ № 21 на лицето К.Д.С.. В заповедта е посочено да се сведе до знанието на лицата за сведение и изпълнение, без да се посочва дали става въпрос само за членовете на комисията или и за посоченото лице, чиято адресна регистрация ще се проверява. Служител на РУ на МВР – Пазарджик, включен в състава на комисията, изготвил Докладна записка Рег. № 1818р-29840/07.11.2022 г., в която удостоверил, че на 04.11.2022 г. е посетил адрес в с. Црънча, община Пазарджик на ул. „Десета“ № 21, на който жалбоподателят бил регистриран. По време на проверката е установено, че К.С. живее в имота на посочения адрес. Посочил е, че при регистрацията му в кметството не му е поискан друг документ, като е допълнил, че Е.Р. – негова тъща, доброволно и съзнателно е предоставила имота, за да живеят там със семейството му. При проведена среща с Е.Р., същата е заявила, че в действителност е предоставила имота на семейството на дъщеря си, за да живеят в него.

Назначената със заповедта комисия изготвила протокол на 12.12.2022 г., подписан от всички членове, в който е отразено, че при справка в НБД „Население“ е установено, че жалбоподателят е със заявен постоянен адрес *** от 01.08.2022 г. и настоящ адрес *** от 12.11.2019 г. В протокола е отразено, че към документите за регистрация е приложено копие на документ за собственост на жилището, но липсва декларация за съгласие, подписана от собственика на жилището – Е.Р.. Установено е, че К.С. няма родствена връзка със собственика на имота, но има сключен граждански брак с дъщеря й Т. Р.-С., съгласно Акт за граждански брак № 410/07.1.2006 г. – гр. Пазарджик. Посочено е, че при справка в информационната справочна система на  Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик липсва регистрация на жалбоподателя като собственик и/или ползвател на процесния имот. Установено било от представената докладна записка, че жалбоподателят живее на посочения адрес, като на 17.11.2022 г. с писмо изх. № ГРН-3003-41_002/11.11.2022 г. е уведомен, че към документите за адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес липсва декларация за съгласие, подписана от собственика на жилището – Е.Р.. На 24.11.2022 г. с писмо изх. № ГРН-3003-41_001/11.11.2022 г. последната е уведомена, че ако желае да запази адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, следва в 14-дневен срок от уведомяването да се яви в Кметство Црънча и да подаде необходимата декларация за съгласие, като до изтичане на посочения срок липсва такава. При тези констатации комисията достигнала до решението, че следва да се излезе с предложение до Кмета на община Пазарджик за издаване на Заповед за заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес *** на К.С..

Със Заповед № 2720/14.12.2022 г., издадена от зам.-кмета на община Пазарджик, на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 99б от ЗГР, във връзка с Протокол от 12.12.2022 г. за извършена проверка от комисията, назначена със Заповед № 2213/31.10.2022 г., е наредено следното: да се заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес *** на К.С., регистриран в жилището на Е.Р..

По делото е представен Нотариален акт № 34 от 21.2008 г., том VІ, нот. дело № 921/2008 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд, съгласно който Е.Н.Р., в качеството си на едноличен собственик и управител на „Е.-06“ ЕООД, ЕИК *********, е придобила като купувач недвижим имот в с. Црънча, обл. Пазарджик, за което е отреден парцел VІ-696 с площ 625 кв. м., графично изчислен с площ от 585 кв. м., незастроен, в квартал 72 по плана на с. Црънча, обл. Пазарджик.

На „Е.-06“ ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 34/22.02.2010 г., за строеж на жилищна сграда в парцел VІ-696 с площ 625 кв. м., графично изчислен с площ от 585 кв. м., незастроен, в квартал 72 по плана на с. Црънча, обл. Пазарджик.

Съгласно представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.04.2010 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд, търговското дружество „Е.-06“ ЕООД, ЕИК ********* е дарило на физическото лице Е.Н.Р., следния недвижим имот: УПИ VІ-696 с площ 625 кв. м., графично изчислен с площ от 585 кв. м., незастроен, в квартал 72 по плана на с. Црънча, обл. Пазарджик.

Издадено е Удостоверение № 34/27.03.2013 г. на главния архитект на община – Пазарджик за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда“ с разгъната застроена площ РЗП – 182.60 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ VІ-696, кв. 72 по плана на с. Црънча с възложител Е.Н.Р.. (лист 98)

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Н. Р. – бивш съпруг на заинтересованата страна. В момента живее в с. Црънча. Посочва че, строителството на къщата е започнало 2010 г., през пролетта. Помагал е с каквото може в строителството на къщата, защото тогава са били семейство. Твърди, че по това време е живеел в с. Мокрище и децата са помагали в строежа. В момента живее в тази къща със зет си К., дъщеря си Таня и внука си. Мисли, че къщата е собственост на Е., тъй като тя така е казвала. Когато е започнало строителството, са били семейство и е предполагал, че ще живеят заедно. Строителството приключило някъде 2012-2013 г., като е имало довършителни работи. Пред съда споделя, че не живее фактически заедно с Е. от доста години. Живее в къщата в с. Црънча, откакто е получил заболяване и е постъпил в болница. След което дъщеря му и зет му са го прибрали в къщата в с. Црънча. Мисли, че това се е случило преди около две години. Твърди, че дъщеря му и зет му живеят в къщата от доста години, преди той да отиде там, 1-2-3 години, може и повече.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, Административен съд – Пазарджик прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, заповедта за заличаване на адресна регистрация се издава от кмета на общината, като това му правомощие произтича от цитираната норма и е функция на качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР. Оспорената заповед е подписана на 14.12.2022 г. от зам.-кмета П. П., съгласно Заповед № 2688/12.12.2022 г. Видно от съдържанието на същата, на зам.-кмета са предоставени правомощия на 12.12.2022 г. да изпълнява функциите на Кмет на община Пазарджик, с всички произтичащи от това права и задължения, съгласно действащото законодателство. При тези данни и след съобразяване на относимите норми се налага извод, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в пределите на предоставените му правомощия. На следващо място, оспорената заповед е постановена при спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт, доколкото фактическите основания за постановяването й се съдържат в друг предхождащ документ – протокола от 12.12.2022 г. на комисията по чл. 99 „б“, от ЗГР, към който препраща заповедта, което е допустимо, съгласно указанията, дадени с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

На жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е изпратено уведомление за образувано административно производство, връчено на 17.11.2022 г., видно от приложеното писмо с изх. № ГРН-3003-41_002/11.11.2022 г. В писмото е указано, че за да запази адресната си регистрация, собственикът на жилището следва да представи в кметството на с. Црънча декларация за съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР в 14-дневен срок от получаването му. На същото основание, за образуване на административно производство е изпратено уведомително писмо изх. № ГРН-3003-41_001/11.11.2022 г. до собственика на жилището с указание в 14-дневен срок за подаване на необходимата декларация за съгласие по чл. 92, ал. 3 от ЗГР.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържание, е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.

Производството по чл. 99б от ЗГР е административно по своя характер, като същото приключва с издаването на индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси на гражданите. При липса на специална правна уредба в ЗГР, следва да се прилагат общите правила, регламентирани в АПК. Ето защо при провеждане на производство по чл. 99б от ЗГР следва да бъдат спазени и общите принципи по АПК.

В случая, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства сочат на непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка и то при допуснати съществени процесуални нарушения. При постановяване на обжалваната заповед от фактическа страна административният орган се е позовал на констатациите на назначената от него комисия, отразени в протокол от 12.12.2022 г. Съдържанието на тези констатации обаче сочи, че те касаят единствено проверка на документацията, въз основа на която е извършена адресната регистрация по постоянен и по настоящ адрес на жалбоподателя, като е отразено, че към документите за регистрация е приложено копие на документ за собственост на жилището, но липсва декларация за съгласие, подписана от собственика на жилището Е.Р.. Към протокола на комисията само е приложена докладната записка, съставена от служителя на РУ на МВР – Пазарджик, член на същата комисия, без обаче комисията да е обсъждала въобще констатираните в тази проверка обстоятелства. Административният орган е изискал от Е.Р. писмена декларация по смисъла на чл. 92, ал. 3 от ЗГР, приемайки че тя е единствен собственик на имота, на чийто административен адрес е регистриран жалбоподателят.

Съгласно чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., въз основа на протокола на комисията и при спазване на чл. 35 от АПК, кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на ЗГР. Нормата изрично препраща към уреденото в закона задължение за административния орган да изясни изцяло и всестранно всеки конкретен случай, включително и след като даде възможност на заинтересованите страни да изложат своето становище, и едва след това да пристъпи към постановяване на административен акт. В настоящия случай, административният орган, чрез назначената от него комисия, вместо да изследва дали са били налице предпоставките по чл. 92 от ЗГР за извършване на съответната адресна регистрация, се е задоволил да установи само формалната липса на определен документ, от която липса е извел необоснован извод за липса и на условията за извършване на адресната регистрация. Изводът се явява необоснован поради факта, че за да постанови заповедта административния орган е изискал от Е.Р. декларация по смисъла на чл. 92, ал. 3 от ГДР, приемайки че тя е единствен собственик на имота, на чийто административен адрес е регистриран жалбоподателят.

Безспорно по делото се установи, че с договор за дарение на недвижимия имот, оформен с Нотариален акт от 14.04.2010 г., търговското дружество се е разпоредило чрез дарение в полза на физическото лице Е.Р. със следния имот: УПИ VІ-696 с площ 625 кв. м., графично изчислен с площ от 585 кв. м., незастроен, в квартал 72 по плана на с. Црънча, обл. Пазарджик. От приложения протокол се установява, че на 15.04.2010 г. е открита строителната площадка и е дадена строителна линия и ниво, тоест след като дружеството вече е изгубило качеството на възложител на строителството на жилищната сграда съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Като възложител и съответно собственик на жилищната сграда се идентифицира физическото лице Е.Р., на която в последствие е издадено и Удостоверение № 34/27.03.2013 г. за въвеждане в експлоация на строеж „Жилищна сграда“. Същата се легитимира като собственик построената жилищна сграда в момент, в който е имала сключен граждански брак с лицето Н. С. Р.. Бракът им е бил прекратен с Решение № 1332/16.11.2018 г., постановено по гр. дело № 2016/2018 г. на Районен съд – Пазарджик. С оглед на това, съдът намира, че жилищната сграда, на чиито адрес е заличената адресна регистрация на жалбоподателя, е построена от Е.Р. и от съпруга й Н. Р. към онзи момент, доколкото няма данни в представената административна преписка между съпрузите да е уговорен брачен режим на разделност. Построената жилищна сграда по време на брака, в имот лична собственост на единия съпруг, е в режим на съпружеска имуществена общност. Изводът, който следва от този факт е, че административният орган е следвало да уведоми за започналото административно производство, като изиска писмена декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР и от двамата собственици на жилището, което е в режим на съпружеска имуществена общност. В тази връзка следва да се отбележи, че в представената по делото административна преписка липсват доказателства, че на Н. С. Р., в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от АПК, е било изпратено надлежно уведомление за образуваното административно производството. Същият не е бил уведомен за резултатите от извършената проверка от комисията, предвид което съдът намира, че не са изпълнени изискванията и на чл. 34 и чл. 36 от АПК, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Това е така, защото по този начин последният е бил лишен от признатата и гарантирана от закона възможност да участва в тази фаза на административния процес – да се запознае с констатациите от извършената по реда и на основание чл. 99б от ЗГР проверка; да представи доказателства или да поиска събирането на такива; да направи възражения и т. н.

По изложените съображения, съдът приема жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 410 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от Община Пазарджик, юридическо лице съгласно чл. 14 от ЗМСМА.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за заличаване на адресна регистрация № 2720/14.12.2022 г. на зам.-кмета на община Пазарджик, с която е наредено да се заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес *** на лицето К.Д.С. с ЕГН **********.*** да заплати на К.Д.С., с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

  

                                               СЪДИЯ: (п)