П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

НОМЕР ……                                      03.10.2019 г.                             Град КАЗАНЛЪК

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД                                              V-ти наказателен състав

На трети октомври                                                две хиляди и деветнадесета година                                                        

В открито заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ

                                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.Г.

                                                                                                   Д.Р.

                                                              

СЕКРЕТАР: РАДИАНА ГРОЗЕВА

ПРОКУРОР: ХРИСТО ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев НОХ дело № 883 по описа за 2019 година

        

П Р И С Ъ Д И:

 

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.Я. – роден на *** г. в гр. Казанлък, бълг. гражданин, живущ *** баня, неграмотен,  неженен, осъждан, безработен, ЕГН  - ********** за ВИНОВЕН в това, че през м. януари 2019 г. в с. Г., общ. П. Б, е отнел чужди движими вещи всичко на обща стойност 195,00 лв. от владението на М.И.С. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7,  вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

 

На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК КУМУЛИРА наложеното наказание с наказанието, наложено по НОХД № 469/ 2019 г. На РС – Казанлък и му определя едно общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което да се изтърпи при ОБЩ  режим.

 

На осн. чл. 68, ал. 1 от НК ПОСТАНОВЯВА подс. С.А.Я. да изтърпи ОТДЕЛНО наказанието, наложено по НОХД № 732/ 2017 г. на РС – Казанлък, в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА изтърпяното до момента наказание.

 

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.А.Я. да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора дължимите по делото разноски в размер на 67,60 лв.

 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския Окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

        

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                     2.  

М О Т И В И

към присъда № 48 от 03.10.19 г.

по НОХД № 883/19 г.

 

 

            Производството е по реда на чл. 370 и сл. от НПК.

            Обвинението срещу подс. С.А.Я. е по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че през месец януари 2019 г. в с. Г., общ. П., обл .С. е отнел чужди движими вещи – фотоапарат марка „SAMSUNG“, модел ST30 на стойност 40 лева; преносим компютър марка „ACER“, модел „ASPIRE ONE“, 12 инча със зарядно към него на стойност 90 лева; таблет неустановена марка 7 инча на стойност 60 лева и мобилен телефон марка „SAMSUNG“ на стойност 5.00 лева, всичко на обща стойност 195.00 лева от владението на М.И.С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.

            Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

            Защитникът му – адв. М. К. – в с.з. пледира за налагане на минимално наказание.

            Представителят на РП Казанлък в .з. поддържа обвинението.

            Граждански иск не е предявен.

            На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Преди година и половина дъщерята на св. М.С. отишла да работи и живее в Германия заедно със семейството си. От тогава св. С. наглеждала и стопанисвала къщата на дъщеря си в с.  Г., общ. П., ул. „Я.“ № *.

На 19.03.2019 г. св. М.С. отишла до къщата на дъщеря си и установила, че от същата липсват следните вещи: фотоапарат марка „SAMSUNG“, модел ST30, преносим компютър (лаптоп) марка „ACER“, модел „ASPIRE ОNE“ 12 инча със зарядно към него, таблет 7 инча неустановена марка и мобилен телефон марка „SAMSUNG“ (неработещ). За последно св. С. е била в къщата на дъщеря си преди около два месеца.

От проведените ОИМ бил установен извършителят на кражбата, а именно подс. С.А.Я., който през м. януари 2019 г. (на неустановена точно дата) е извършил кражба на горните вещи от къщата, стопанисвана от св. М.С..

След отнемането на вещите, през м. януари 2019 г. подс. Я. отишъл до домът на свидетелите А. Б. и Е. Б.  (син и баща) в с. Г., общ. П., и им предложил да им продаде за 20 лева преносимия компютър марка „ACER“, модел „ASPIRE ОNE“ 12 инча със зарядно към него, и св. А. Б. го купил. На въпроса от къде го има, подсъдимият обяснил, че му бил подарък от негов приятел. С протокол за доброволно предаване св. А. Б. е предал преносимия компютър ведно със зарядното устройство. С протокол за доброволно предаване, подс. Я. е предал отнетия от него фотоапарат марка „SAMSUNG“, модел ST30, който заедно с преносимия компютър и зарядното устройство са били предадени с разписка на св. М.С..

            Видно от заключението на назначената по ДП съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи е 195.00 лв.

            Описаната фактическа обстановка от показанията на свидетелите М. С., А. Б. и Е. Б., експертното заключение на съдебнооценъчната експертиза, протоколите за доброволно предаване и разписка, които кореспондират на самопризнаието на подсъдимия.

            Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Я. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

            Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части като е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и осъществил своя трайна фактическа власт като е имал възможност да се разпореди с тях както намери за добре – част от вещите са били продадени на др. лица. Касае се за довършено престъпление.

            Деянието е било извършено от подсъдимия след като той вече е бил осъждан за прест. по чл. 194, ал. 1 от НК и не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, т.е. било е извършено повторно по см. на чл. 28, ал. 1 от НК.

            Размерът на щетите и обстоятелството, че деянието е извършено по време на изтърпяване на наказание по предишно осъждане не дава възможност на съда да приеме, че случаят е маловажен по см. на чл. 93, т. 9 от НК.

            От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на извършване на деянието е действал с пряк умисъл.

            Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им..

            Подсъдимият е знаел и съзнавал, че отнема чужди движими вещи, за което няма съгласие от собственика.

            Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът приема, че подс. Я. следва да бъде признат за виновен и наказан.

            При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение, невисоката стойност на отнетите вещи и обстоятелството, че частично вещите са били възстановени.

            Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат недобрите характеристични данни и обремененото съдебно минало.

            На подс. Я. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но над предвидения минимум в закона, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

            С оглед направеното самопризнание на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното наказание следва да се намали с 1/3 до размер една година лишаване от свобода.

            По делото не се установиха многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителна причина подсъдимият да извърши деянието, поради което разпоредбите на чл. 55 и чл. 58а, ал. 4 от НК са неприложими.

            Деянието е било извършено в съвкупност с деянието по НОХД № 469/19 г. на РС Казанлък, затова съгл. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим.

            Съгласно чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият следва да изтърпи отделно, наложеното наказание по НОХД № 732/17 г. на РС Казанлък в размер на четири месеца лишаване от свобода при общ режим предвид чл. 57, т. 2, б. „в“ (арг. противното) и т. 3 от ЗИНЗС.

            На осн. чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода следва да се приспадне.

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертиза в размер на 67,60 лв. следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                              Районен съдия,