№ 374
гр. Смолян, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С протоколно Определение № 68/04.07.2022 г. по гр. д. № 58/2022
г. Ч. районен съд е прекратил производството по делото в частта по
предявения от Й. СТ. Т. и В. М. Т. против Н. СП. Ф. иск с правна
квалификация чл. 109 от ЗС.
Това определение се обжалва пред С. окръжен съд от ищците Й.
СТ. Т. и В. М. Т., чрез пълномощник адв. Н.П., с оплаквания, че е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се в частната жалба, че би бил неприложим иск по чл. 109 от
ЗС в случай, че нарушаването на правото на собственост се изразява в
цялостно отнемане на фактическата власт върху имота, каквато хипотеза не е
налице в настоящото производство. Сочи се, че от изложеното в исковата
молба и нейния петитум не може да се приеме, че се твърди цялостно
отнемане на фактическата власт върху имота. Изразява се несъгласие с извода
на районния съд, че се касае за цялостно отнемане на фактическата власт
върху имота.
В частната жалба се прави позоваване на Тълкувателно решение
№ 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и на друга
практика на ВКС.
С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното
определение и делото се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по негаторния иск.
В срок не е депозиран писмен отговор на частната жалба от
ответната страна.
С. окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима
1
като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по
същество съобрази следното:
В исковата молба на Й. и В.Т.и срещу Н. СП. Ф. се твърди, че
ищците са собственици на ¾ ид. ч., а ответникът на ¼ ид. ч. от процесния
имот. На 03.11.2020 г. от ЧСИ Мачкърски е извършен въвод във владение на
ищците, според който ответникът Н.Ф. е осигурил достъп до имота, както и е
предал ключове от собствения на ищците първи жилищен етаж на ищцата.
Твърди се в исковата молба, че след въвода във владение ищците
няма достъп до имота, тъй като ответникът е завързал със синджир и е
заключил с катинар металната врата, осигуряваща достъп до имота. Ищцата
твърди, че имала уговорка с ответника да й остави ключ от катинара на
металната врата и да махне синджира, която уговорка ответникът не
изпълнил, а когато го потърсила той отговорил: „че не знае и да правят
каквото искат“.
При тези твърдения ищците са предявили иск на основание чл.
109 от ЗС да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си
действия, изразяващи се в заключване с катинар на металната врата от ограда
на ПИ с идентификатор 20465.501.497 и в завързване със синджир на
металната врата, с които неоснователни действия ответникът пречи на
ищците да владеят притежавания от тях недвижим имот.
Предявен е и иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС за разпределяне за реално
ползване между съсобствениците на дворното място в ПИ с идентификатор
20465.501.497.
В отговора на исковата молба, изготвен от особения представител
на ответника адв. Ж. Ч., се твърди, че при въвода във владение на 03.11.2020
г. ответникът Ф. доброволно е предал ключовете от жилищния етаж, както и
че са голословни твърденията на ищците, че ответникът е заключил с
катинар, тъй като се намира в чужбина и по никакъв начин не е поставял
въпросния катинар и по никакъв начин не пречи на ищците. Относно иска по
чл. 32 ал. 2 от ЗС се изразява становище, че ответникът по никакъв начин не е
пречил на ищците да ползват реално дворното място съобразно техния дял.
Районният съд е приел, че в случая се касае за цялостно отнемане
на фактическа власт върху имота, поради което за ищците не е налице правен
интерес от предявяване на иск по чл. 109 от ЗС, тъй като той не би породил
търсената от тях правна защита на нарушеното им право на собственост,
поради което същият е процесуално недопустим; ищците следва да търсят
защита на нарушеното си право на собственост с иск по чл. 108 от ЗС,
доколкото в случая е налице не ограничаване реализирането на правото на
собственост, а цялостно отнемане собствеността на ищците върху процесния
недвижим имот.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд.
В исковата молба не са въведени твърдения за отнето владение
върху собствения на ищците недвижим имот. Въведени са твърдения за
2
възпрепятстване на достъпа до имота чрез заключване със синджир и катинар
на металната врата, от която се осъществява достъп до имота и петитума
съдържа искане да се осъди ответника да премахне синджира и катинара на
металната врата. Ищците сочат, че при въвода във владение на 03.11.2020 г.
са получили от ответника ключ от закупения от тях първи жилищен етаж. Не
се твърди от ищците владението върху жилищния етаж или върху тяхната
част от дворното място да е отнето от ответника. Особеният представител на
ответника в отговора на исковата молба твърди, а и в съдебно заседание
заявява, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищците, както и
че не е поставил синджир и катинар на външната врата и не възпрепятства
ищците в ползването на имота им.
При тези становища на страните няма основание да се приеме, че
се касае за цялостно отнемане на фактическата власт върху имота. В случая са
въведени твърдения единствено за възпрепятстване, за затрудняване достъпа
до имота, чрез заключване на металната врата, от която се осъществява
достъпа до дворното място и до жилищната сграда. Не са твърди жилищния
етаж да е заключен от ответника – напротив, ответникът е предал ключа от
първия жилищен етаж на ищците.
В случая въведените от ищците твърдения сочат на ограничаване,
смущаване и пречене ползването на имота по предназначението му от
собственика. Срещу такива неоснователни действия собственикът на имота
може да защити правото си на собственост именно с иска по чл. 109 от ЗС.
Така в Решение № 50/03.07.2020 г. по гр. д. № 2787/2019 г. на І г.о. на ВКС се
приема, че се касае за иск по чл. 109 от ЗС в случаи, когато се иска
ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца както ключ от портата на
оградата на ПИ, така и ключ от самата жилищна сграда.
Предвид гореизложеното незаконосъобразно районният съд е
прекратил производството по делото в частта по отношение иска по чл. 109 от
ЗС, поради което обжалваното определение следва да се отмени и делото да
се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените
искове.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ протоколно Определение № 68/04.07.2022 г. по гр. д.
№ 57/2022 г. на РС – Ч., В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по
делото в частта по предявения от Й. СТ. Т. и В. М. Т. против Н. СП. Ф. иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Ч. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4