РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330105160 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Д.,
ЕГН **********, срещу „Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********, за признаване
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със ***. и неговата отмяна, за
възстановяване ищецът на заеманата преди уволнението длъжност – „****“ и за
заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа в размер на 8039,98 лева
за периода 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.04.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е постъпил на работа в ответното дружество на 14.11.2018 г.
на основание сключен между страните трудов договор № ****г., като е заемал
длъжност „****“ в куриерския офис в гр. П. На 01.02.2022 г. бил повикан от **** на
офис П., който му връчил предизвестие № *** г. за прекратяване на трудовия договор
след изтичане на предвидения в чл. 326 КТ срок. За основание на уволнението била
посочена единствено разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, като не били посочени
причините за съставяне на предизвестието. Твърди, че предизвестието не било
подписано от управителя, представляващ ответното дружество, както било отбелязано
на мястото за работодател и за връчител в документа, доколкото управителят не
присъствал на срещата с ищеца. Посочва, че със заповед № *** г. трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 07.02.2022 г., без спазване на
предизвестието от страна на работодателя, като за основание освен разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ, било посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е
„обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“, без да били изложени
каквито и да е факти, установяващи състава на тази хипотеза. Твърди, че на 04.02.2022
г. бил направен опит заповедта да му бъде връчена в ксерокопие, на което бил положен
1
подписа единствено счетоводителя, изготвил заповедта. Ищецът отказал получаването
на така оформената заповед, поради което на 07.04.2022 г. му била връчена същата
тази заповед, на която вече имало мокър печат на дружеството и подписа на
управителя, представляващ дружеството работодател, изписан със син химикал. Счита
уволнението за незаконосъобразно, доколкото връчените документи не били
подписани от ****на дружеството или от лице, упълномощено от управителя с правото
да прекратява трудови правоотношения. Възразява, че в предизвестието работодателят
не посочил конкретна обективна причина за невъзможността за изпълнение на
трудовия договор, както и, че законовата хипотеза не била изписана словесно, което
затруднявало защитата на ищеца и не можело да се установи действителното
основание за прекратяване на договора, както и дали към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение действително е съществувала обективна причина, която
правела невъзможно изпълнението на договора. По същия начин липсвало посочване
на конкретна причина и във връчената на ищеца заповед, с която е прекратено
трудовото правоотношение, поради което счита, че това е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта като незаконна. Твърди, че уволнението е незаконно и доколкото
за ищеца не е съществувала и не е била налице причина, явяваща се пречка за
съществуване на договора, към момента на неговото прекратяване. Посочва, че
вследствие на уволнението е останал без доходи, като понастоящем бил регистриран в
Бюрото по труда, поради което предявява претенция за парично обезщетение за
периода, през който е останал без работа, но за не повече от шест месеца, като се
позовава на чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. За изпълнението на
длъжността „****“ ищецът получавал брутно трудово възнаграждение в размер на
1574 лева. Посочва, че на основание чл. 220, ал. 1 КТ получил от работодателя сумата
от 1574 лева за обезщетение за неспазено предизвестие, като в случай на отмяна на
уволнението основанието за това плащане щяло да отпадне, поради което с настоящата
искова молба претендира обезщетение за пет месечни БТВ, вместо за шест. С оглед
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Възразява, че исковата молба е депозирана след давностния срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ. Твърди, че преди уволнението ищецът сам заявил на работодателя, че няма
да може да изпълнява трудовите си функции, поради което поискал да му бъде
издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
Това била причината за уволнението и за издаването на процесната заповед, за което
работодателят бил подведен от ищеца. На следващо място, оспорва иска по чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и по размер. Месечното БТВ на ищеца не било в
размер на 1574 лева, а в размер на минималната работна заплата към деня на
уволнението – 650 лева, като от обезщетението следвало да се приспаднат дължимите
от работника задължителни удръжки за ДОО, ДЗПО, ЗО и данък по ЗДДФЛ. Предвид
изложеното, моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на ищеца за
2
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението, е
обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
По делото не се спори между страните, че е възникнало трудово
правоотношение по повод сключен трудов договор № *****г., като ищецът е заемал
длъжност „****“, както и че трудовото правоотношение било прекратено със заповед
№ **** на посоченото в нея правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от
07.02.2022 г., която заповед била връчена на ищеца на 07.02.2022 г..
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното
потестативно право на уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя
законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън
волята на страните по договора ( в тази връзка- Решение № 634/19.10.2010 по дело №
1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о; Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV-
то г. о. ).
На първо място следва да се посочи, че нито в предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, нито в заповедта е посочена конкретна причина, обуславяща
обективната невъзможност за изпълнението му. Единствено е цитирана нормата на чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ и дословно какво гласи съдържанието й (поради което е на практика
непроверима конкретната причина, поради която се прекратява трудовият договор на
това основание ). Работодателят не е поднесъл каквато и да било информация, чрез
която работникът би могъл да добие представа за конкретната обективна причина,
поради която трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичането на
срока на предизвестието. Отделно от това, в рамките на настоящото производство не
се изясни и да е налице обективна причина, препятстваща възможността ищеца да
упражнява трудовите си функции. Предвид всичко гореизложено, то уволнението на
ищеца, осъществено с процесната заповед следва да бъде отменено.
От приетата по делото ССчЕ се изяснява, че последно полученото от ищеца
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на сума в размер от
1602.33 лв. Съобразно това, вещото лице е изчислило, че претендираното от ищеца
обезщетение за времето, през което е останала без работа за процесния период е в
размер от 8039,98 лв. ( т. 2 от заключителната част на експертизата и до която сума е
допуснато увеличение на иска на основание чл.214 ГПК).
Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената ССчЕ, като счита
същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.
От представения и приет по делото заверен образец от трудовата книжка на
ищеца се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение с
ответника, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността на
тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
изложеното, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал.
Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то
основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
3
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след
уволнението – в конкретния случай, че за процения период и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Вещото лице е
изчислило, че претендираното от ищеца обезщетение за времето, през което е останала
без работа за процесния период е в размер от 8039,98 лв, за която сума следва да бъде
уважен иска. Разпоредбата на 225, ал. 1 КТ изисква да бъде заплатено брутното
възнаграждение, поради което е неоснователно възражението на ответника, че следва
да бъдат приспаднати дължимите данъци.
Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва
да бъде уважени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се
поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар в размер от 2423,69лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 421,58 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл.
344 ал.1 т.2 КТ и 321,58 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ
). В хода на производството са сторени и разноски в размер от 150 лв. за изготвянето на
ССчЕ, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на В. Б. Д., ЕГН **********, извършено със
***** на „Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328 ал. 1т.12 КТ, считано
от 07.02.2022 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Б. Д., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност *****“ при "Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Б. Д., ЕГН **********, сума в размер на 8039,98 лева, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за
периода 07.02.2022 г. - 07.08.2022., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 7.04.2022г/ до окончателното
й погашение.
ОСЪЖДА Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.
Б. Д., ЕГН ********** сума в размер на 2423,69лева, представляваща сторени разноски
в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА "Геники Тахидромики“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в
4
полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив
сума в размер от 571,58 лева, представляваща държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5