Решение по дело №1153/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260007
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20201520201153
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Кюстендил, 13.01.2021г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

          Кюстендилски районен съд, XII – ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   Председател: Светослав П.

 

          Секретар: Юлиана Стоянова,

Като разгледа докладваното от съдия П. АНД № 1153 по описа за 2020г.

и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1139-000944, издадено на 16.09.2020г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, с което на И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП и на основание  чл.181, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 04.09.2020г. около 14:20ч. жалбоподателят се движел в с. Гюешево по ул. без име – ГКПП Гюешево, управлявайки собствения си лек автомобил „мазда 323“ с рег. №***. Н. бил спрян за проверка от служители на „Гранична полиция“ сред който бил и свид. И.. При проверката било установено, че автомобила не е преминал технически преглед и че водача имал неплатени глоби, което мотивирало проверяващите да извикат за съдействие полицейските служители – свидетелите К. и В.. При извършената проверка извършена от служителите на „сектор пътна полиция“ се установило, че водача е с отнето СУМПС и автомобила не е преминал годишен технически преглед. Свид. К. съставил и предявил на Н. АУАН № 106579 с вменени следните две нарушения по ЗДвП, а именно: т.1 управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС, същото е иззето с НП 20-1139-000299 от 12.03.20г. и влязло в сила на 29.07.2020г. и т.2 МПС не е представено в срок на ГТП до 21.08.2020г., видно от ЗППП.

С АУАН е прието, че Н. е нарушил разпоредбите на чл.150А от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации и правна квалификация на нарушенията описани в АУАН.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 16.09.2020г. и на 18.09.2019г. е депозирана жалбата срещу НП № 20-1139-000944.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно – писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка /справка за нарушител/водач, заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г., АУАН и НП/ и показанията на разпитаните свид. К., И. и В..

Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон.

Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил виновно нарушенията вменени му с процесните АУАН и НП.

В хода на делото не се представиха или събраха доказателства разколебаващи липса на вина в нарушителя или противоречащи на заявеното от свидетелите.

Твърдението в жалбата, че Н. не е имал възможност да обжалва предходното наказателно постановление, с което му е отнето СУМПС е неотносимо към настоящото производство до колкото настоящият съдебен състав не може да ревизира влязло в законна сила НП.

При така установените нарушения, АНО правилно е приложил и материалния закон, като е наложил административно наказание за нарушението на чл.147, ал.1 от Закон за движението по пътищата при спазване на строго фиксирания размер посочен в разпоредбите на чл.181, т.1 от Закон за движението по пътищата и НП в тази част следва да бъде потвърдено. По отношение на административното наказание наложено съгласно чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата, същото е определено в среден размер, но съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното на нарушителя административно наказание е в размер на 200 лева, като не е посочено от АНО, защо именно е достигнато до извод, че това е справедливото административно наказващия орган и на база какви обстоятелства наказващия орган е преценил размера на глоба.

По делото съдът констатира, че на са събрани отегчаващи вината обстоятелства и намира, че за постигане целите на наказанието, същото следва да бъде намалено до неговия минимален размер от 100 лева.

    На основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-1139-000944, издадено на 16.09.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кюстендил, в частта, с която на И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 100 /сто/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1139-000944, издадено на 16.09.2020г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кюстендил, в частта, с която на И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, основание  чл.181, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил  в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

Районен съдия: