№ ___/22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на съдебен секретар М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 127/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на О.А.Х., ЕГН ********** против
Наказателно постановление /НП/ № 10-0324-000245/24.04.2020 г., издадено от
Началника на група при РУ Провадия към ОДМВР Варна, с което на основание чл.
175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месец и отнемане на 8 контролни точки, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липса на субективна
страна на деянието и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната
жалба и моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител и не изразява становище.
Районна прокуратура Варна, ТО-Провадия не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2020 г. служители на РУ Провадия - свидетелите Р.К.З.
и М. Х. А.в, работели по контрола на движението на път ІІІ-208 до Минерални
бани-гр.Провадия и забелязали, че от централната част на града, към тях приближава
лек автомобил „Опел Зафира“-черен на цвят на който липсвал предния
регистрационен номер. Това наложило, същият да бъде спрян. При извършената
проверка била установ4ена самоличността на водача. Автомобила имал заден
регистрационен номер, поставен на съответното място, а предният регистрационен
номер се намирал вътре автомобила, поставен на предното табло, но не се
забелязвал от пред. Това наложило, на водача да бъде съставен АУАН.
С помощта на полицейските служители, регистрационната
табела била поставена на съответното място.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.З..
В хода на делото до разпит бе допусната св. Ю. М. Х.,
съпруга на въззивника, която заявява, че пи движение на автомобила им в района
на църквата в гр.Провадия, предната регистрационна табела паднала, за което им
сигнализирал водача на друг автомобил. Тъй като нямали инструменти, водача
поставил номера на предното табло, докато се придвижат до място, където да го
монтират, но преди това били спрени от актосъставителя З., който им съставил
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН на 24.04.2020 г. било
издадено обжалваното НП, в което било вписано, че О.А.Х. като водач на лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№***, негова собственост на 02.03.2020г., около
12,15 часа в община Провадия, на път трети клас №208-до минерални
бани-Провадия, посока гр.Айтос, управлява автомобила, като регистрационната
табела с регистрационния номер, която стои отпред на автомобила, не е поставена
на определеното за това място-табелата е вътре в
автомобила. Административнонаказващия орган е приел, че с описаното Х.
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 175, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 6 месец и са му били отнети 8 контролни точки.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Р.З. и на свидетелия Ю. Х., както и от
присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства. Показанията
на всички свидетели следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, потвърждаващи се от останалите събрани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно
ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както
и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, и че предната
регистрационна табела на същия не е била поставена на определеното за това
место. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
съгласно която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или
само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното
средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури
тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от
завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е местото,
визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10, ал. 5 от
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Не съществува законова възможност водача сам да
избере местоположението, на което да постави регистрационната табела.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият
състав намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл.
175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50
до 200 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението на чл.
28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, за отстраняване на същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен
случай”. При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото
то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата
на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва
да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с
понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не
може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не
обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната
колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е
приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол,
следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е
приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и
като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на регулираните
от Закона за движение по пътищата обществени
отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. „б“ ЗАНН, в маловажни случаи,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите
на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е материалния закон и
е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което се явява и
самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №
10-0324-000245/24.04.2020 г., издадено от Началника на група при РУ Провадия
към ОДМВР Варна, с което на О.А.Х., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месец и отнемане на 8 контролни точки, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда
на АПК, чрез Провадийски районен съд пред Административен съд Варна, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..