Определение по дело №277/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………..…./....... 08.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 03.08.2020 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 277 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

I. По редовността на разменените книжа.

С искова молба, заведена с вх. №6093/21.02.2020г. по описа на Варненски окръжен съд, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №12747/27.05.2020г., от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу Я.Д.Д., ЕГН ********** и Т.Н.Д., ЕГН **********,***, са предявени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите 23 642,38 лева, представляваща ½ част от дължимата главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д.Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда, до окончателното й плащане; 12 297,60 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода от 07.05.2014г. до 21.02.2020г., включително; 6 690,84 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 03.10.2014 г. до 21.02.2020г., включително; както и сумата 120 лева, представляваща неплатени заемни такси, които суми са дължими от ответника Я.Д.Д. в качеството й на законен наследник на починалия кредитополучател Д.Н.Д.,***.12.2013г., съразмерно на наследствения й дял в размер на ½ част, съответно солидарно от ответника Т.Н.Д., в качеството му на поръчител по сключен договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д.,  двамата наследника.

 

Претендира се и присъждане на разноските по делото.

 

Исковете се предявяват по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото по ч.гр.д. №662/2020г. на Варненски районен съд, 41 състав, е отказано издаване на заповед за изпълнение за тези вземания на ищеца - кредитор.

 

След изискване на заповедното дело и поправяне на исковата молба по реда и в срок по чл.129, ал.2 от ГПК с разпореждане №4864/28.05.2020г. съдът е разпоредил преписи от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства, да се връчат на ответниците Я.Д.Д. и Т.Н.Д.,***.

Съобщенията са редовно връчени по смисъла на чл.45, изр.1-во от ГПК на 02.06.2020г.

В двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК всеки един от ответниците, чрез общ пълномощник адвокат Р.Д., е подал писмен отговор на исковата молба – вх. №15571/16.06.2020г. на ответника Т.Д., съответно вх. №15572/16.06.2020г. на ответника Я.Д..

Видно от върнатия по делото отрязък от съобщение ищецът е получил препис от отговорите на 19.06.2020г. В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е депозирал допълнителна искова молба.

Продължаване на размяна на книжа между страните не се налага, делото следва да бъде насрочено за разглеждане н открито съдебно заседание.

 

ІІ. По допустимостта на претенциите

Предявените на 21.02.2020г. в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК искове са допустими. По-подробни съображения за редовността на предявяването на исковете и дължимите за производството по делото държавни такси съдът е изложил в определение №848/12.03.2020г.

 

Същите намират своето правно основание в чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

 

Ищецът е представил доказателство за предварителното внасяне на дължимата за исковото производство държавна такса в размер на 925,71 лева.

 

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, както и предвид факта, че ищецът по делото е търговец (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

 

ІІІ. По доказателствените искания на страните.

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

 

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, с формулирани в исковата молба задачи. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните. Като има предвид становищата на ответниците в подадените от тях отговори на исковата молба, съдът намира, че задачите на експертизата следва да се ограничат само до въпроси три и четири, като същите следва да се прецизират и уточнят.

 

Следва да се приложи изисканото от Варненски районен съд ч.гр.д. №662/2020г. по описа на ВРС, 41 състав.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

 

Настоящото определение следва да се съобщи на страните като им се укаже, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

 

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, срещу Я.Д.Д., ЕГН **********,***, и Т.Н.Д., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите 23 642,38 лева, представляваща ½ част от дължимата главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д.Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда, до окончателното й плащане; 12 297,60 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода от 07.05.2014г. до 21.02.2020г., включително; 6 690,84 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 03.10.2014 г. до 21.02.2020г., включително; както и сумата 120 лева, представляваща неплатени заемни такси, които суми са дължими от ответника Я.Д.Д. в качеството й на законен наследник на починалия кредитополучател Д.Н.Д.,***.12.2013г., съразмерно на наследствения й дял в размер на ½ част, съответно солидарно от ответника Т.Н.Д., в качеството му на поръчител по сключен договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д.,  двамата наследника, за които вземания по ч.гр.д. №662/2020г. на Варненски районен съд, 41 състав, е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение.

 

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

 

Претендира се и осъждане на ответниците да репарират на ищеца направените разноски за производството по делото, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Дължимите за исковото производството държавни такси в общ размер на 925,71 лева са внесени предварително от ищеца.

 

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи,  представени от ищеца с исковата молба.

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. №662/2020г. на Варненски районен съд, 41 състав.

 

ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае с представените по делото писмени доказателства и извърши справка в счетоводствата на ищцовото дружество „БАНКА ДСК” ЕАД, да отговори на следните въпроси:

1. Какъв е размера на дължимите към банката суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.01.2020г.) от длъжника – наследник Я.Д. по пера - главница, договорна лихва, наказателна лихва, заемни такси?

 

2. На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитните задължения от длъжника – наследник Я.Д. и каква е допусната забавата, съгласно погасителния план с посочване на брой дни и брой непогасени вноски?

 

3. Постъпвали ли са погашения по кредита от другия наследник – кога и в какъв размер; как са отнесени плащанията по кредита от страна на банката?

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 250 лева, като

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца „ Банка ДСК” ЕАД да внесе тази сума в 5-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежен документ за внасянето на депозита в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.

 

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Мариана Стефанова Станева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, клас 4. „Съдебно – икономически експертизи”.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

 

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №277 по описа за 2020г. за 08.10.2020г. от 10,00 часа, за която дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

по търг. дело №277/2020г. на Варненски окръжен съд,

търговско отделение

 

1.   Предявени са осъдителни искове на ищеца – кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за вземанията му по договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2013г., сключен с Д.Н.Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., обезпечено със сключен с Т.Н.Д., ЕГН **********, договор за поръчителство от същата дата, срещу един от наследниците на починалия длъжник, получател на процесния банков заем, Я.Д.Д., ЕГН **********, и поръчителя Т.Н.Д., ЕГН **********,***.

 

2.   Правно основание на претенцията – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

 

3.   Твърди се от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2013г. е предоставил на кредитополучателя Д.Н.Д. парична сума в размер на 50 000 лв., като за обезпечение по кредита е било прието поръчителство на ответника Т.Н.Д..

4.   Кредитополучателят е починал на 01.12.2013г. като е оставил наследници Таня Чернева Д. - преживяла съпруга, и Я.Д.Д. - дъщеря.

5.   С молба вх. №17/08.01.2014г. ответницата Таня Д. е заявила желанието си да поеме задължението на починалия й съпруг по кредит №11/21220584, съгласно сключения Договор за кредит от 29.08.2013г., която е била удовлетворена от банката и същата е продължила плащането на вноските по кредита.

6.   Наследницата Я.Д. е приела наследството, оставено от починалия й баща, което явствува и от извършените от нея действия по воденото между страните предходно исково производство по търг. дело №1143/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

7.   До 07.06.2014г. наследниците са извършвали погасителни плащания на задълженията по договора за кредит, макар и с известни закъснения, като последната пълна погасена вноска е за месец юни 2014 г. Вноската с падежна дата 07.06.2014 г. е внесена частично, след което е преустановено плащането на дължимите месечни вноски по кредита.

 

8.   Към датата на предявяване на иска не са погасени 70 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва, както следва: 07.06.2014г. - 618,20 BGN и 60 броя вноски, в размер на 625,29 лева за периода 07.07.2014-07.05.2019г.; 9 броя вноски в размер на 171,41 лева за периода 07.06.2019-.07.02.2020г.

 

9.   Поради допусната забава на плащането на месечната вноска и на основание т.19.1. на раздел VII “Отговорности и санкции”, от Общите условия към договора за кредит, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта.

 

10.                   Отново поради допуснатата забава в плащането на месечните вноски, продължила над 90 дни, и на основание т.19.2. на раздел VII “Отговорности и санкции”, от Общите условия към договора за кредит от 29.08.2013 г., банката е упражнила правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем.

 

11.                   Доколкото волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до наследника на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявяването на иска в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, изискуемостта се твърди като настъпила с поучаването на преписа от исковата молба.

 

12.                   Твърди се, че към 21.02.2020г. дължимите от ответница – наследник Я.Д. суми по кредита са в общ размер на 42 630,82 лева, включващи частта от неплатената главница в размер на 23 642,38 лева, начислените на основание т.8 от договора за кредит за периода от 07.05.2014г. до 21.02.2020г. договорни лихви в общ размер на 12 297,60 лева, дължимата на основание т.19.1 от Общите условия лихвена надбавка за забава в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, чийто общ размер за периода от 03.10.2014 г. до 21.02.2020г. е 6 690,84 лева и заемна такса в размер на 120 лева, дължима съгласно Тарифата на Банка ДСК ЕАД.

 

13.                    Предвид сключения договор за поръчителство от 29.08.2013г., ответникът Т.Н.Д. дължи тези суми солидарно с наследника Я.Д..

 

14.                    Ответникът Я.Д.  – наследник на кредитополучателя, прави изявление за признаване на исковете в частта им, отнасяща се до главицата и начислената такса, като оспорва размера на лихвите (възнаградителни и наказателни).

 

15.                   Ответникът – поръчител Т.Д. оспорва исковете като преклудирани с изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД, като се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост в период, предхождащ 6-месечния преклузивен срок за предявяване на исковете, който факт твърди, че е разгледан и установен в друго исково производство, водено от банката-ищец срещу съпругата на длъжника като негов наследник (Решение №104/14.05.2020г. по в.т.д. №489/2019г. на Варненския апелативен съд).

 

16.                    С оглед становищата на страните следните факти се определят като безспорни между тях:

 

16.1.              Банката - ищец е предоставила банков заем на наследодателя Д.Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., средствата по който заем са усвоени от последния.

16.2.             След откриване на наследството наследниците по закон са приели с конклудентни действия това наследство и са извършвали частични погашения по кредита.

16.3.             Страните не поддържат спор относно размера на дължимата главница.

 

17.                   Според повдигнатия от страните спор следните релевантни факти се определят като подлежащи на доказване:

17.1.             След преустановяване на плащанията по банковия заем банката е упражнила правото си да предизвика предсрочна изискуемост по кредита. Първо упражненото по чл.60, ал.2 от ЗКИ право за предизвикване на предсрочна изискуемост е спрямо съпругата на наследодателя датира от 27.01.2015г.;

17.2.             Въз основа на доказателствената тежест по чл.147 от ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на главно и положително доказване, че предявените срещу поръчителя искове са в рамките на 6-месечния преклузивен срок;

17.3.             С оглед оспорения размер на лихвите ищецът носи главна доказателствена тежест да установи размера на дължимите от наследника - ответник лихви, съобразно неговата наследствена квота в наследствената маса;

17.4.             Всяка от страните следва да докаже твърдението си за момента, в който банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем.

 

 

18.                   За доказване на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства, направил е и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

 

19.                   При условие, че ищецът докаже изгодните за него факти, ответниците, при условията на пълно и главно доказване, дължат да установят наличието на правоотблъскващи, правоунищожаващи или правоизключващи исковата претенция насрещни свои права (в т.ч. и погасяване на дълга чрез плащане).

 

20.                   Доколкото твърдението на ищеца по отношение на момента на обявяване на предсрочната изискуемост е свързано с връчването на преписа от исковата молба, съдът приема, че понастоящем не се налага представяне на допълнителни доказателства за установяване на това твърдение.

 

21.                   Допълнително следва да се укаже на ответника Т.Д., че не сочи и не представя доказателства за установяване на твърдението си, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в предходен момент.

 

22.                   Следва да се укаже допълнително и на ответника Я.Д., че понастоящем нито е навел твърдения за обосноваване на възражението си по отношение на размера на претендираните от ищеца лихви (възнаградителни и наказателни), нито е посочил и представил доказателства за неговото  установяване.

 

23.                    Съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест, досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

                                  Съдия – докладчик по делото:

                                                             /Даниела Томова/