ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. Кърджали , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Деян Г. Събев
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500139 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по депозирана чрез
процесуален представител от „С.“ ЕООД, гр. С. частна жалба, с която се иска да бъде
отменено Определение № 176/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 97/2020 г. на М. районен
съд, с което е оставено без уважение направеното в първоинстанционното производство
искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело
Решение №48/24.02.2021 г., в частта му за разноските. Жалбодателят намира атакуваното
определение за неправилно. Излага съображения, че макар че първоинстанционният съд
оставил без уважение като неоснователно направено искане, изложил мотиви и за
недопустимост на същото поради просрочието му, без да прецени, че същото е депозирано в
съда чрез куриерска фирма за чиито услуги се прилагала разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК.
Изтъква също, че съвсем бланкетно и без мотиви съдът приел искането за неоснователно,
без да съобрази своевременно направеното от него възражение за прекомерност с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Моли настоящата инстанция до отмени обжалваното
определение, като намали размера на присъдените в полза на ответника разноски от 2 000
лв. на минималния, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер от 1 340 лв.
В дадения надлежен срок, от ответника по частната жалба „Д.“ ООД, гр.М., е
постъпил отговор, в който същият изразява становище за неоснователността й. Излага
съображения и за това, че ищцовата страна няма право да иска изменение на постановеното
решение в частта му за разноските, защото не е представила списък на разноските по чл.80
от ГПК. Излага съображения и за наличие на фактическата и правна сложност на делото,
като акцентира и на проведените шест съдебни заседания. Претендира присъждане на
разноски за настоящото въззивно производство.
По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:
М. районен съд е постановил по свое гр.д.№ 97/2020г. Решение № 48/24.02.2021г., с
което е отхвърлил предявения от „С.“ ЕООД, гр. С. против „Д.“ ООД, гр.М., установителен
иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на
сумата от 27 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по тристранно споразумение
от 28.02.2017 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявление -16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 240/17.10.2019 г. по ч.гр.д. №
1
550/2019 г. на Районен съд – М.. С решението първоинстанционният съд е осъдил ищцовото
дружество да заплати на ответното дружество направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Така постановеното, подлежащо на обжалване решение, е било връчено на ищеца на
18.03.2021 г. С молба с вх.№260744/02.04.2021г., подадена на 01.04.2021 г. чрез куриерска
фирма „С.“, е депозирано в съда от ищцовото дружество „С.“ ЕООД, гр. С. искане с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на така постановеното решение в частта му за така
присъдените на ответното дружество разноски, с доводи, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
отсъствие на фактическа и правна сложност на делото, дължимите се разноски следвало да
бъдат намалени от 2 000 лв. до минимално предписания за предявения иск размер от 1 340
лв.
С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 176/19.04.2021
г., М. районен съд е оставил без уважение така направеното от ищеца искане с правно
основание чл.248 от ГПК, при изложени мотиви и за недопустимост, и за неоснователност
на сезиращото го искане. Определението е връчено на страната на 02.06.2021 г., а стоящата
в основата на това въззивно производство жалба е депозирана отново чрез куриерска фирма
„С.“ в срок на 16.06.2021 г.
Като анализира изложеното, К. окръжен съд намери депозираната частна жалба с
правно основание чл.248, ал.3, предл. последно от ГПК, за допустима. А разгледана по
същество същата се явява неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 и ал.3 от
ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските, като по направеното искане съдът в
закрито заседание постановява определение.
С постановеното в закрито съдебно заседание обжалвано определение,
първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ищцовото дружество
искане с вх.№260744/02.04.2021г. с правно основание чл.248 от ГПК. Действително, както е
посочено и в жалбата, съдът е изложил при условията на алтернативност и доводи за
недопустимост на така направеното искане приемайки, че същото е просрочено. Настоящата
инстанция определено намира този довод за неправилен, но и невлияещ на валидността на
обжалвания съдебен акт, тъй като съгласно чл.62, ал.2, предл.1 от ГПК, като депозирано чрез
пощенска услуга на 01.04.2021г., то се явява депозирано в срок, т.е. решаващият съд се е
произнесъл по допустимо искане. За да постанови обжалвано определение по съществото
му, съдът е приел наличие на фактическа и правна сложност на делото, обуславяща и
неоснователност на направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответното дружество. Настоящата инстанция намира така направения
извод за правилен. Определено иде реч за специален установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, обусловен от приключването на друго по своя характер заповедно
производство, а в казуса характеризиращ се и с иницииране и провеждане и на
самостоятелно производство за оспорване истинността на основополагащото писмено
доказателство - Тристранното споразумение от 28.02.2017 г. Нещо повече, настоящият съд
намира за необходимо да посочи и това, че изхождайки от конкретиката на спора и
развитието на делото в шест съдебни заседания / в този аспект е направен и изричен довод в
отговора на жалбата/, следва в производството да се приложи освен цитираната разпоредба
на чл.7, ал.2, т.4, така също и разпоредбата на ал.9 на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният размер
на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малък от 1 740 лв., а не както
неправилно е посочил ищецът от 1 340 лв. А обстоятелството, че и ищецът е намерил делото
като такова със завишена фактическа и правна сложност, говори и фактът, че същият
първоначално е определил и е получил възнаграждение за неговото водене, съгласно
приложен на л.72 списък на разноските, в размер, надвишаващ посочения от него минимум.
Казано в обобщение, обжалваното определение се явява правилно, а депозираната
частна жалба неоснователна. И при този изход на делото обаче, по направеното от
ответника по жалбата искане за присъждане на разноски, следва изрично да се посочи, че
наложилата се съдебна практика приема, че производството по чл.248 от ГПК не съставлява
2
по своя характер самостоятелно производство, поради което за него не се следва присъждане
на разноски извън присъдените с постановеното по делото решение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от „С.“
ЕООД, гр. С. частна жалба с вх.№ 260993/17.06.2021 г./п.к. 16.06.2021г./ против
Определение № 176/19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 97/2020 г. по описа на М. районен
съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3