Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./07.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
807 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД срещу С.И.С.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 559,99 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
паричен заем № 3160535 от 02.03.2018 г.,
сключен между **** и С.И.С., като
вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/01.07.2019 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г., сключен между „***” АД и „*** ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата 30,60 лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.03.2018 г. - 31.08.2018 г.; сумата 72,53 лева, обезщетение
за забава върху непогасената главница в периода 01.09.2018 г. – 05.11.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 8758/18.11.2019г. по ч. гр. д. № 18746/2019г. на РС
Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 559,99 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за паричен заем № 3160535 от 27.02.2018 г., сключен между *** и С.И.С., като вземането по договора е прехвърлено на
заявителя с Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „*** и „***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 30,60 лева,
представляваща договорна лихва за периода 16.03.2018 г. - 31.08.2018 г.; сумата
132,26 лева, обезщетение за забава върху непогасената главница в периода
01.09.2018 г. – 02.02.2021
г., на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 27.02.2018 г. между *** и ответника е сключен Договор за паричен заем № ***, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с
Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „*** и „*** ЕООД. С уточнителна молба ищецът е посочил, че в заявлението поради
техническа грешка е посочена 02.03.2018 г. като дата на сключване на Договор за
паричен заем № ***, вместо реалната дата
на сключване на договора, а именно
27.02.2018 г. Твърди се, че по силата на сключения Договор за паричен заем № *** заемодателят се е задължил да отпусне сумата от 1000
лева, а ответникът – да върне сумата от
1096,81 лева, включваща главница и фиксирана договорна лихва в размер 35 %, на
13 двуседмични месечни вноски, всяка в размер от 84,37 лева, считано до
31.08.2018 г. Изложено е, че ответникът
е заплатил сумата от 778,26 лева,
равняваща се на шест седмични вноски и частично заплатена седма вноска в размер
от 18,48 лева, както и част от неустойка за непредоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключване на процесния договор,
като незаплатена е останала сумата от 559,99 лева - главница и 30,60 лева –
договорна лихва. Твърди се, че за процесните суми
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 8758/18.11.2019г. по ч. гр. д.
№ 18746/2019г. на РС Варна, като след подаване от длъжника на възражение по чл.
414 от ГПК и получаване на указания за предявяване на иск относно вземанията, в
законоустановения срок са предявени настоящите
искове.
Направено
е искане за уважаване на предявения установителен
иск, респективно - на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че
ответникът е извършвал плащания по договора и не е уведомяван за просрочия. Посочено е, че извършената цесия с Рамков
договор от 31.01.2017 г. е непротивопоставим на ответника, тъй като претендираното от ищеца вземане е възникнало след този
договор, а именно на 27.02.2018 г., поради което се поддържа, че е обективно
невъзможно да бъде прехвърлено с договор от 2017 г., вземане възникнало през
2018 г., тоест една година след договора за цесия. Оспорва се уведомяването на
ответника за извършената цесия, както и представителната власт на цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Посочва се, че в Приложение № 1 към Рамковия договор липсват данни относно
размера на дължимия остатък от кредита към 01.07.2019 г. и начина, по който
същият е изчислен. Отделно исковете се оспорват по размер.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозира молба от 12.05.2021 г., в която е заявено,
че ищецът поддържа исковете. По същество е направено искане същите да бъдат
уважени.
В съдебно заседание, чрез особения си представител,
ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 18746/2019 г.
на Районен съд - гр. Варна, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. В законоустановения срок, длъжникът е подал възражение по чл.
414 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда срок е предявил иск по чл.
415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Видно от
приложеното по делото заверено от страната копие на договор за предоставяне на
паричен заем № 3160535/27.02.2018 г.
е, че на
ответника е предоставен от страна на „*** кредит в размер на 1000 лева. От своя страна ответникът се е
задължил да върне заетата му сума на 13 седмични погасителни вноски, всяка в
размер от 84,37 лева с последна падежна дата 31.08.2018 г., като общата дължима
стойност на плащанията са в размер на 1096,81 лева, включващ и годишен фиксиран
лихвен процент от 35 %. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 40,24
%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 страните са придали
на същия сила на разписка.
Видно от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. е, **** прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД (сега
ЕООД) вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в
Приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е Приложение № 1/01.07.2019
г. /л. 17 и л. 52/, в което са посочени трите имена на ответника, дата на
сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към 01.07.2019
г., възлизащ в размер 559,99 лева – главница и 30,60 лева – договорна лихва.
Представено по
делото е уведомление за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към
исковата молба.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява
усвояване на заемната сума от 1000 лева. Непогасената главница към момента на
подаване на заявлението е в размер от 559,99 лева, договорната лихва към този
момент за периода от 25.05.2018 г. до 31.08.2018 г. - в размер от 30,60 лева, а
обезщетението за забава в размер на законна лихва към същия момент, за периода
от 01.09.2018 г. до 05.11.2019 г. е в размер на 71,95 лева, а за периода от
01.09.2018 г. до 02.02.2021 г. е в размер на 142,72
лева. Размерът на задълженията на ответника към момента на подаване на
заявлението, след отчитане на извършените от него плащания, но без в
задълженията да се включват вземания извън заетата сума са, както следва:
главница – 311,86 лева, възнаградителна лихва – 6,69
лева, а на мораторната лихва за периода от 01.09.2018
г. до 05.11.2019 г. е в размер на 44,41 лева, а за периода от 01.09.2018 г. до
02.02.2021 г. е в размер на 83,83
лева.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу
която в срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба
споразумение, включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна и мораторна
лихва, както и предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е
усвоена от ответника и за него е възникнало задължение, включително поради
осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет
на исковете, в претендираните размери. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи
възражения.
От обсъдените
по - горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му
на цесионер и „*** в качеството му на цедент,
е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2017г., Приложение № 1/01.07.2019 г., с който вземането по договора за
заем е прехвърлено на цесионера. В приложението, като
дата на сключване на договора е посочена 02.03.2018 г., за която ищецът е
уточнил в исковата молба и уточнителните молби, че се
касае до техническа грешка в информационния масив на дружеството. Тези
твърдения на ищеца се потвърждават от обстоятелството, че в приложението е
изрично посочен номера на сключване на договора, който е идентичен с номера на
представения по делото номер. Идентични са и имената на кредитополучателя,
размера на отпуснатата сума, както и размера на главницата и лихвите претендирани с исковата молба и заповедта за изпълнение. По
делото няма данни за други сключени от ответника договори за кредит, които са
прехвърлени на ищеца. По тези съображения, съдът приема, че действително се
касае за техническа грешка и че с Приложение № 1/01.07.2019 г. са прехвърлени
вземанията по договор за предоставяне на паричен заем № 3160535/27.02.2018 г.,
поради което и неоснователно се явява възражението на ответника, че ищецът не е
активно материалноправно легитимиран.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99 ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого следва да изпълни.
Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси
задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението,
каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде
известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по
т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т. о., Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на
ВКС/. В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че ответника е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
с получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК
следва да бъде съобразено от съда.
Установи се, че
цедираното вземане, произтича от сключен между
ответника и *** договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемополучателя кредит
в размер на 1000 лева. Съобразно изричното удостоверяване, извършено от
ответника с подписване на договора, съдът намира за установено изпълнението на
задължението на ищеца да предостави на заемателя
заетата сума – чл. 3 от Договора.
С оглед така
формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената
договорна лихва на падежните дати по чл. 2 т. 5 от Договора. Установи се
безспорно от заключението на вещото лице, че ответникът не е погасил изцяло
задълженията си по договора. Тези задължения към настоящия момент, след
приспадане на вземанията на кредитора извън заетата сума и възнаградителната
лихва, които не са предмет на настоящото производство, възлизат на сумата от 311,86
лева, представляваща главница по договора и 6,69 лева, представляваща лихва по
договора.
По отношение на
вземането за мораторната лихва се установи, че същото
възлиза за периода от 01.09.2018 г. до 05.11.2019 г. е в размер на 44,41 лева. Мораторната лихва за периода от 01.09.2018 г. до 02.02.2021 г. /след приспадане на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., в който според чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение лихва за забава не се дължи), изчислена чрез www.calculator.bg е в размер на 78,40 лева.
По делото се
установи, че договора за кредит от 02.03.2018 г., на който се основават претендираните с установителния
иск вземания, за които е издадена заповед за изпълнение не съществува, а е била
погрешно генерирана датата на договор за предоставяне на паричен заем №
3160535/27.02.2018 г. в информационните масиви на дружествата цедент и цесионер. Предвид
обстоятелството, че диспозитивът на настоящото
решение следва да бъде еднакъв с издадената заповедта за изпълнение, поради
което в него не може да се впише друга дата на договора различна от тази
посочена в заповедта за изпълнение, предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен.
В условията на
евентуалност, ищецът е предявил осъдителен иск за присъждане на процесните вземания за главница и лихви, като е основал
претенцията си на сключения между „*** и ответника договор за предоставяне на паричен заем № ***/27.02.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Осъдителният иск
е предявен съобразно разясненията дадени в мотивите на т. 11 „б“ от
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност.
Отхвърлянето на
установителния иск налага разглеждането на евентуално
съединения с него осъдителнен иск.
По изложените
по - горе съображения, осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 311,86 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен
заем № 3160535 от 27.02.2018 г., сключен между „*** и С.И.С., като вземането по договора е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „*** и „**“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, сумата 6,69 лева, представляваща договорна
лихва за периода 16.03.2018 г. - 31.08.2018 г.; сумата 78,40 лева, обезщетение
за забава за периода 01.09.2018 г. – 02.02.2021 г.,
като за разликата над тези размери до пълните претендирани
размери – осъдителният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 125 лева, депозит за вещо
лице в размер от 350 лева. В производството ищецът е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
съобразно уважената част от иска в общ размер от 315,75 лева, от които сумата
от 68,46 лева – държавна такса, сумата от 192,20 лева – депозит за вещо лице и
сумата от 54,91 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание ТР № 4/16.06.2014
г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното
производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и
на заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената
част от претенцията в размер на 41,19 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление *** срещу С.И.С., ЕГН ********** с адрес ***,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 559,99 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
паричен заем № 3160535 от 02.03.2018 г., сключен между „*** и С.И.С.,
като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/01.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г., сключен между „*** и „***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата 30,60 лева, представляваща договорна лихва за периода
16.03.2018 г. - 31.08.2018 г.; сумата 72,53 лева, обезщетение за забава върху
непогасената главница в периода 01.09.2018 г. – 05.11.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 8758/18.11.2019г. по ч. гр. д. № 18746/2019г.
на РС Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.И.С.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 311,86 лева /триста и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 3160535 от
27.02.2018 г., сключен между *** и С.И.С., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с
Приложение № 1/01.07.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между *** и „***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 6,69 лева /шест лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 16.03.2018 г. -
31.08.2018 г.; сумата 78,40 лева
/седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.09.2018 г. – 02.02.2021 г. за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 8758/18.11.2019г. по ч. гр. д. №
18746/2019г. на РС Варна, на основание чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважената главница в размер от 311,86 лева до претендирания
от 559,99 лева, за разликата над уважената възнаградителна
лихва в размер от 6,69 лева до претендирания от 30,60
лева и за разликата над уваженото обезщетение за забава в размер от 78,40 лева
до претендираното от 132,26 лева.
ОСЪЖДА, С.И.С.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, сумата от 356,94 лева /триста
петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени в производството съдебно - деловодни разноски, както и сумата от 315,75
лева, представляваща разноски направени в исковото производство и сумата от 41,19 лева, представляваща сторени разноски
по ч. гр. д. № 18746/2019 г. на РС
Варна, на основание чл. 78 ал. 1, вр. 8 от ГПК, вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :