Р Е Ш Е Н И Е
374/19.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Мл. прокурор:
Кр. Ипократова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 802 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19 от Закона за
гражданската регистрация.
Производството
по делото е образувано по повод предявена от Г.В.Д. с ЕГН ********** ***6 чрез
адв. Н.Д.от ШАК, съдебен адрес ***, молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР
за допускане промяна на фамилното ѝ име от “Д.” на “Х.”, основана на
твърдения за наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна, а именно
че лицето след сключен граждански брак в чужбина желае да приеме фамилното име
на съпруга си.
В
съдебно заседание молителката не се явява лично, за нея се явява адв. Н.Д.от ШАК, която поддържа предявената молба и моли същата
да бъде уважена.
За заинтересованата
страна Община Шумен, редовно призована, не се явява представител и не се изразява
становище по молбата.
Представителят
на ШРП намира молбата за допустима и основателна.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителката
е родена на *** г. в гр.Разград, като в акта за раждане № 585/07.09.1961г. била
записана с имената Г.В. Г.. След
сключване на граждански брак придобила фамилното име на съпруга си Д., като
след прекратяване запазила фамилията си. На 16.08.2018г. молителката сключила
граждански брак с М.Д.Х., като бракът бил регистриран и в Община Шумен, видно
от издадено удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт № 0004 от 10.01.2019г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние
към Община Шумен. Бракът бил сключен в Ейре, Ирландия, като при сключването му имената на жената не
били променени, съгласно законодателството на държавата. По делото са
представени доказателства, че молителката използва имената на съпруга си, видно
от представения легализиран превод на акт за смърт на Д. Х., издаден на
основание Наредба за регистрация на раждане и смърт (Северна Ирландия) от
1976г. Разминаването на фамилиите на
съпрузите представлявало значително неудобство за молителката, като това
пораждало и правния интерес от водене на производството.
В хода на
делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свид. П.Х.И.–
племенница на молителката и свид. Д. В. Г. – сестра на молителката, чийто
показания съдът кредитира, като кореспондиращи с доказателствата по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Основателността
на молбата по чл.19, ал.1 от ЗГР се предпоставя от наличието на поне един от
фактическите състави на текста – името да е опозоряващо, усмиващо, обществено
неудобно или пък важни обстоятелства да налагат исканата промяна. В настоящия
случай сме пред втората хипотеза – налице са важни обстоятелства. В закона не
са посочени, кои обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да е
налице основание за допускане на промяна на името, като тези обстоятелства се
преценяват за всеки конкретен случай отделно. В настоящия случай важните
обстоятелства произтичат от това, че след сключването на граждански брак в
чужбина е налице разминаване на фамилните имена на съпрузите. Разликата във
фамилното име на съпругата от това на нейния съпруг, не позволява пред
обществото да бъде ясно афиширана една брачна връзка (дори и след като мъжа е
починал), като пречката за приемането на фамилията от жената е
законодателството на държавата, в която е сключен брака. В тази връзка
молителката среща значителни затруднения в обществото, пред което иначе
брачната връзка е известна. Допускането на промяната на фамилното име на
молителката не влиза в противоречие и с общите разпоредби на ЗГР, където е
посочен начина на формиране на българското име, съобразно установените ни
традиции и съобразно правилата за неговото формиране. По въпроса за фамилното
име на съпрузите чл.14, ал.2 от ЗГР препраща към чл.11 от СК. Поради това,
съдът намира, че независимо от пола на молителката, същата може да приеме
фамилното име на съпруга, като не е задължително добавеното име да е с
окончание – ова. Гореизложеното води до извода, че молбата е основателна и
следва да се уважи.
Водим от
горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на Г.В.Д. с ЕГН ********** ***6 на
основание чл.19, ал.1 от ЗГР като ДОПУСКА
промяната му от “Д.” на “Х.”.
На
основание чл.537, ал.1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по гражданското състояние при
Община Шумен, да отбележи допусната
промяна на името, чрез извършване на отбелязване на промяната в акта за раждане
на молителката и в регистрите на населението.
Препис от
решението да се изпрати в Бюро Съдимост при Шуменски районен съд, на основание
чл.112 от Правилник за администрацията в
съдилищата.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: