№ 123
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал.1 вр. с чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 249, ал.3 вр. с
чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.Г., защитник на подс. Д. Л.. М., срещу
определение от 04.10.2021г. по нохд № 1568/21г. на СРС, н.о.,6-и състав, по чл. 248, ал.1 т.3
от НПК, с което е констатирано отсъствие на допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила в д.п. и е установено без уважение искането на
защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП. Доводите
са за отсъствие на фактически обстоятелства в ОА, които обосновават обвинението по
признака по чл. 211 вр. чл. 209 от НК в частта измамата да е освен в особено големи
размери, и да е особено тежък случай.
Възражение от представител на СРП, както и от конституираните по делото частни
обвинители и граждански ищци, не са постъпили.
Въззивният съд намира че, предявената жалба е в срок, при наличие на правен
интерес, доводите в същата са основателни, а при служебната проверка се констатираха и
други обстоятелства, които съставляват съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правата на обвиняемото лице.
Видно е, с оглед заключителната част на внесения обвинителен акт, че предявено
обвинение е за престъпление по чл.211 вр. чл. 209, ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че
обвиняемата възбудила „заблуждение у различни лица, че ще осъществят круизни
пътувания на различни дестинации с това им причинила имотна вреда в общ размер от
173 744 лева, задължение, което нямала намерение да изпълни, като вредата е в особено
големи размери“.
Правно и фактическо твърдение в ОА, че деянието представлява особено тежък
1
случай, не е налице, нито в обстоятелствена част са отразени фактически обстоятелства,
обосноваващи измамата, в случая по чл. 209, ал.1 НК, да представлява особен тежък
случай.
Последното обстоятелство не е фактологично обезпечено, но и дори и словесно не
е заявено от представителя на СРП, който в разпоредително с.з., по повод възражението на
защитника, е посочил, че нормата на чл. 211 от НК следва да се тълкува.
Първоинстанционният състав в произнасянето си е отразил разбиране, че в чл. 211 от
НК законодателят е отразил три възможни хипотези за съставомерност; повдигнато е
обвинение за „особено големи размери“ и т.к. в дискреционната власт на обвинението е
преценката да се определят рамките на обвинението, е намерил довода за неоснователен.
Въззивният съд намира, че определението на СРС е неправилно, квалифициращият
признак по чл. 211 НК изисква престъплението да е не само в особено големи размери, но
и да представлява особено тежък случай, което произтича от лексическото тълкуване на
нормата, каквото разбиране е трайно закрепено и в съдебната практика, както в цитираното
от защитника решение на ВКС № 292/15г. (1 н.о.), така и в задължителното ППВС
Постановление № 3 от 25-27.VI.1970, с изм., доп. вкл.1987г., при което при избраната правна
квалификация на обвинение по чл.211 вр. с чл. 209 вр. с чл. 26 от НК освен обстоятелства
относно размера на вредите, следва да се обоснове дали и защо случаят е особено тежък по
см. на чл. 93, т.8 от НК. На този етап това не е сторено и е налице противоречие между
цифровата квалификация на извършеното престъпление и нейното фактическо и правно
обосноваване.
В пределите на проверката, извършена от настоящия състав по акта, с който е
сезиран СРС, констатира и следното:
За престъплението, за който е внесен ОА, обв. М. е привлечена с постановление,
предявено й на 13.04.2020г.
Първото деяние, описано в заключителната част на обвинителния акт /ЗЧОА/ , е
очертано с време на извършване 12.12.2017г. в гр. София, М. възбудила заблуждение у Е.Р.
/съсобственик и управител на Л.Т. „ООД /, че съгласно договор от 12.12.17г. ще осъществи
круиз за времето от 26.10.18 до 02.11.2018г. за 35 човека за сумата 44 545 лв. и с това
причинил вреда на Е.Р. в размер от 44 545 лева.
От тази формулировка на обвинителната претенция се прави извод, че М. се
обвинява за осъществено на 12.12.17 въвеждане в заблуждение на Е. Р. и настъпила вреда
за последната на 12.12.17г. в размер от 44 545 лева .
В противоречие с това, в обстоятелствената част такива фактически твърдения не
са налице: не са описани действията, с които се твърди възбуждане на заблуждение от М.
спрямо Р. на 12.12.2017г.; не е посочена дата на разпореждане; не е посочена и дата на
настъпване на вредата. Неясно е и за кого е вредата – очертано е, че
първата сума, е заплатена на М. от Р., а в същото време има твърдения, че отношенията са
между двете фирми - тези на Р. и на М.: „Р. платила на обвиняемата” ;„ толкова дължали по
2
договора на тяхната агенция с нейната агенция по този круиз” ; „ агенцията на Р.,
трябвало да доплати” . Или неясно е дали разпореждането е от Р. като ФЛ или като
представител на ЮЛ. Противоречиво е заявен и броя на хората, за които е платено - 30
човека , а в диспозитива 35.
В обстоятелствената част на обвинителния акт /ОЧОА/ е описано второто плащане,
без посочен размер, осъществено в края на м. юли 2018г. , и е посочено, че е в
резултат искане от М. от м.юли 2018г., в което настоявала, че круизната компания е
настоявала за по- ранен превод на остатъка от сумата, които Р. превела.
Съпоставката на двете части от ОА по този пункт води до извод за пълна липса на
съответствие и единство на твърдени факти и правни изводи за факти, осъществяващи
състав на престъпление.
Какви и кои действия обвинението ще приеме за измамливи е изцяло в
компетентността на прокуратурата, но в ОА следва словесно да са заявени факти за:1.
времето, място на твърдените действия по възбуждане на заблуждение и конкретно лице
спрямо което е въздействано; 2. за време и място и на осъществено имуществено
разпореждане, резултат от измамливото въздействие; 3. факти за време и място на
настъпване на вредата за пострадалото лице, т.к. тогава измамата бива довършена като се
уточни, че е възможно да има фактическо съвпадение на тези три елемента, но е възможно и
да отсъства ; 4. следва да се дадат факти, обосноваващи наличието на предвидената в
състава на престъплението специална цел, с която деецът действа.
В ОЧОА следва да съдържа, достатъчно ясно и точна конкретизация на изявленията
на обвиняемата, които се приемат за измамливи и поради които пострадалите са били
мотивирани да преведат конкретни суми. В случая отсъстват такива твърдения в ОЧОА,
изведени от фактите, установени в д.п., а посоченото в ЗЧОА, „ще осъществи круиз“ е
твърде обобщително и не кореспондира с описваното, ОЧОА, че свидетелите са давали
сумите като депозит за „пакет“, за круизен билет“, за „самолетни билети“ и т.н.
На следващо място, ОА следва да съдържа твърдения в какво и поради какво се
твърди измамност на действия на М.: изначално намерение да не изпълни или
невъзможност за това, в кои факти се проявяват на намеренията на дееца и относно това,
вкл. и че действията на дееца са с цел облага – за себе си или друго лице също следва да
бъде словесно и фактически обезпечено .
По второто деяние, включено състава на продължаваното престъпление измама.
В ЗЧОА е посочено време на извършване – на неустановена дата възбудено
заблуждение у П.С. че ще осъществи круиз, определен по място и време -21.01.19 до 21.01.
2019г., за което последната извършила превод в полза на „К.е.“ , без дата на сумите 442лв.
/30% депозит круизен билет/ + 3 204лв /самолетни билети/, с което причинила вреда на С. в
размер на 3 646 лева.
Видимо е, че в ЗЧОА няма дата - време на извършване - довършване на измамата:
нито на който е да е от елементите - деяние, разпореждане и настъпване вредата. В ОЧОА в
3
има данни за периода на комуникация между двете лица - по време на круиз края на април
2018, но е неясно това ли е момента на възбуждане на измамливите представи ; има данни
за осъществено разпореждане от С. - 03.05.18г. и това, че плащанията са били 30 % от
стойността на круизния билет и стойността на самолетния билет, но е неясно стоят ли в
причинна връзка с действията на обвиняемото лице. В обстоятелствената част напълно
отсъстват твърдения от които да се разбере, защо се приема, че действията на М.
определени като възбуждане на заблуждение, още повече при посоченото, че „Д. направила
резервация на круиза“.
По третото деяние в ЗЧОА е посочено време на извършване – неустановена дата
възбудила заблуждение у П.С., че ще осъществи круиз, определен по място и време -
23.02.19 до 02.03.2019г., при извършен от последната превод в полза на „К.е.“ ООД на
дата 19.10.18г. на сумите 1 313лв + 2 750 лв, / 30 % депозит круизен билет + самолетни
билети/, с което е причинила на С. в размер на 4 063 лева.
Видимо е че в ЗЧОА деянието не е конкретизирано времево / независимо, че в
обстоятелствената част има данни за периода на комуникация- октомври 2018, но не се
твърдят осъществени от обвиняемата действия по възбуждане на заблуждение; няма
посочена дата на причиняване на вредата на С., в резултат на осъществено разпореждане
от 19.10.18г. / съвпада ли с този момент или не/. Отсъстват твърдения в обстоятелствената
част на ОА, от които да се разбере, защо се приема, че действията на М. определени като
възбуждане на заблуждение.
Описаното на стр. 6 азц. 2 в ОЧОА дата на извършване на второто плащане от С.
в размер на 4 393 лева на 23.10.18г. на 3 080 + 1313 лева изглежда като да е във връзка с
описанието по п.3, като в ЗЧОА, но е изведено като самостоятелно фактическо обвинение
по пункт четири. Избор на обвинението е какви обвинения ще формулира, но същите
следва да при ясни фактически твърдения, а тук това не е така, а и подхода е
непоследователен, напр. съпоставка с описанието п. 6 за две дати на осъществени
разпореждания, като конкретизацията от страна обвинението несъмнено следва да се изведе
от установени чрез разследване обстоятелства кога и какви действия е извършила М., които
се определят от обвинението като възбуждане на заблуждение у пострадалото лице. Това по
пункт три и четири отсъства, като даденото описание на описание стр.7 , абз. 1 и 2 от ОА
на предприети от С. действия, не изпълнява изискванията на закона в ОА да намерят
отражение обстоятелства, свързани с фактическия състав на престъплението и неговите
обективните и субективни елементи.
Описаното пето деяние в ЗЧ ОА е посочено време на извършване – неустановена
дата възбудила заблуждение у Д.Т., че ще осъществи круиз , определен по място и време -
08.01.19 до 16.01.2019г., при извършен превод по сметка на „К.е.“ ООД с дата 27.07.18г.
на сумата 5 547 лв., с което се сочи, че е причинена вреда в размер на 5 547 лева .
Видимо е, че деянието не е конкретизирано времево в ЗЧОА, а в обстоятелствената
част има единствено твърдение че Т. „комуникирала” с М., без посочване това ли е и
времето на инкриминираните действия; в ЗЧОА няма дата на причиняване на
4
увреждането в резултат на осъществено разпореждане от 26.07.18г., няма и посочване кое е
пострадалото лице. Отсъстват твърдения в обстоятелствената част на ОА, от които да се
разбере, защо се приема, че действията на М. са определени като възбуждане на
заблуждение. Твърдението за получена резервация от Т. и направеното описание на стр.
стр.9 долу и 10 начало от ОА е за това какво е разбрала Т., а не какво е извършила
обвиняемата, не се очертават действия, сочени в ЗЧОА като възбуждане на заблуждение.
Т.е. в ОЧОА не са конкретизирани факти, свързани с предмета на доказване.
Шесто деяние в заключителната част на ОА, е очертано време на възбуждане на
заблуждение у Ю. Д. - неустановена дата месец януари 2018г., че ще осъществи круиз за
времето от 12.12.18 до 03.01.2019г. по опредЕ. дестинация, като същият превел на
31.01.18г. по сметка на „К.е.“ ООД 3 809 лева , а на 16.05.2018г. 12, 541 лв и с това е
причинена имотна вреда на Д. в размер на 46 350 лв.
В ОЧОА факти за действия по възбуждане в заблуждение от януари 2018г. не са
конкретизирани, не се и твърди, че разпореждането от 31.01.18г. е във връзка с
противоправното мотивиране от страна обвиняемата, а описанието на действията на Д. от
стр.9 след м.ноември 2018г. не покрива изискването за фактически обстоятелства, свързани
с поведението на обвиняемото лице. И тук дефинитивно да се посочи времето на настъпване
на вреда за Д. .
Описаното седмо деяние в заключителната част на ОА, е очертано време на
възбуждане на заблуждение у Ю. Д. на неустановена дата месец януари 2018г. , че ще
осъществи круиз за времето от 07. 12. 19 до 06.01.2020г. по опредЕ. дестинаиция като
превел на 28.08.18г. по сметка на К.е. ООД 65 200 лева и с това е причинена вреда в
разчер на същата сума 65 200 лева.
В обстоятелствената част се навеждат твърдения за разговори на М. и Д. от месец
юли 2018г. , а не януари, в резултат на които е направен превод от последния по сметка на
„К.е.“ и насрещно са му изпратени по имейл резервации от М.. И тук твърдения за
измамливия характер на действията на М. отсъстват; дата на причиняване на вредата на Д.
не е отразена.
Обвинителния акт е съставен в противоречие с изискванията на чл.246 от НПК, в
него не се съдържат фактически обстоятелства относно съставомерни елементи на
престъплението, за което М. е предадена на съд, а отразените обстоятелства съдържат
непреодолими противоречия. Този обвинителен акт, не е годен да постави начало на
съдебното производство и с него се ограничават правата на обвиняемото лице да разбере за
какво е обвинено.
Така изложеното, обосновава извод за неправилност на определението на СРС,
което следва да се отмени, а установените съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правата на обвиняемата, следва да се отстранят там, където са допуснати,
поради което делото следва да се следва да се върне в предходна фаза и на СРП за
отстраняването им, предвид правилата по 249, ал. 4 т.1 вр. ал.2 вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК
и чл. 345, ал.3 , ал.2 във вр. с чл. 314, ал. 1 и ал.2 от НПК.
5
Предвид горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от срещу определение от 04.10.2021г. по нохд №
1568/21г. на СРС, н.о.,6-и състав, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на д.п., като вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № № 1568/21г. на СРС, н.о.,6-и
състав по описа на СРС и
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемата М..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6