Решение по дело №281/2018 на Районен съд - Харманли

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  27.09.2018 год.

 

Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на  тринадесети септември  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на гл.XXV - "Бързо производство"от ГПК  на основание чл. 310, т.6 ГПК 

Производството е образувано по предявени  от Т.Т.П., с ЕГН **********,*** против Р.Т.Т., ЕГН **********,***,  обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и по чл.149 от СК.

В исковата молба се твърди, че ищецът с ответника Р.Т.Т., нямали сключен граждански брак, но са живели на съпружески начала от 2003г. до м.април 2009г. По време на съвместното им съжителство, се родил сина им –А. Т. Т., роден на ***г***. До началото на 2009г., ответницата полагала грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а ищецът работил в "ТЕЦ 1", като общ работник и осигурявал необходимата му финансова издръжка. През пролетта на 2009г., ответницата, напуснала жилището, където живеели страните в с.Българин, общ.Харманли и заминала при родителите си в с.Трояново, общ.Стара Загора. Детето останало при ищеца. От този момент, ответницата, престана да се интересува от детето, да поддържа каквито и да е контакти, както и да полага елементарни грижи и да осигурява издръжка необходима за съществуването му. До настоящия момент, ищецът отглеждал детето А. Т. Т., със собствените си доходи, с помощта на баща си, а в последствие с жената, с която бил във фактическо  съжителство, която  полагала грижи за отглеждането на детето, когато ищецът бил на работа. Ответницата се дезинтересирала от детето, нито го търсела нито се обаждала по телефона, не проявява никакъв интерес към него и не предоставя никакви средства за издръжката му. От друга страна, освен за детето, А.Т. Т., ищецът полагал грижи и за двете си малолетни деца – Д. Т. Т.,роден на ***г. и Г. Т. Т., роден на ***г., които живеели, заедно с майка си С. Т. К., в дома на ищеца. Ищецът полагал грижи и за издръжката и за другия си син, Д. Т. Т., роден  на   ***г., който не живеел  при него, а при майка си в с.Браница, общ.Харманли. За последните две години ответницата, по банков път  изпратила,  сумата от 100 евро. Преди този период, ищецът не получавал никакви средства за издръжка. Към настоящия момент, ищецът извършвал услуги като боядисвал МПС и с доходите от тази дейност издържал  децата си. С оглед изложеното и на основание чл.143 и чл.149 от СК, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Р.Т.Т. ***, да заплаща месечна издръжка на ищеца, като  законен представител на малолетното дете А. Т. Т., роден на  ***г***, в размер на 200 лв. /двеста/ лева, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната  лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за прекратяването и.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по предявения иск от назначеният особен представител на ответника, адв. Т.Д. *** .Същата не оспорва предявените искове и счита същите за допустими и основателни.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане от ***г***, малолетния А. Т. Т. с ЕГН ********** е роден на ***г., като негова майка е Р.Т.Т., ЕГН ********** и негов баща е Т.Т.П., с ЕГН **********, за което е съставен Акт за раждане № 0191 от 22.10.2007г. на община Харманли.

От Служебна бележка №16 от 06.03.2018г. се установява, че детето А. Т. Т. е завършило четвърти клас през учебната 201/2017 г. и посещава учебните занятия редовно.

От справка на Агенция по вписвания  с изх.  № 5827  от 17.07.2018г. е видно, че Р.Т.Т., ЕГН ********** няма регистрирани вписвания, като справката е извършена за такива в цялата страна.

От  писмо с вх. № 5809 от 17.07.2018 г. от ТД на НАП, офис гр. Хасково е видно, че Р.Т.Т., ЕГН ********** няма  регистрирани трудови договори.

Представен е социален доклад по делото от Д „СП”- Харманли, в който е посочено, че бащата и детето  А. Т. Т. ***, в къща на два етажа, като семейството живее на втория етаж, като в дома имало всички необходими условия за отглеждане на детето. Според доклада между  бащата Т.Т.П., с ЕГН ********** и детето  А. Т. Т. има изградена силна емоционална връзка.

Ангажирани са и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Ж. З. Ж., която твърди, че от 2009г. Т.Т.П.  и Р.Т.Т. не живеят заедно. От 2009г., откакто били разделени, детето А. Т.  живеело при баща си,  Т.П.,***.  Майката на децата Р.Т. не полагала грижи за детето  и не предоставяла финансови средства за дрехи, не е правила подаръци на детето,като разходите за отглеждането на децата единствено осигурявал бащата Т.П.. Същият  работил като автомонтьор и поправял коли, като реализирал доходи от 700-800 лева на месец.Свидетелката сочи, че майката  не се е интересува от детето и  не пращала пари, а и свид. Ж.  не я е виждала в с. Българин. В тази насока са и твърденията на свид. А. И.М., който сочи, че след като са се разделили с ищеца, Р.Т. е заминала за Кипър и напълно се е дезинтересирала от детето А.Т..Същата веднъж е изпратила 100 евро на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация   чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК,  които са процесуално допустими.

Съгласно чл. 143, ал. 2  СК "родителите дължат издръжка на своите своите ненавършили пълнолетие  деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си" (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл. 142, ал. 1  СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но размерът на издръжката на едно дете не може да бъде по-нисък от ¼ от  минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2  СК), която от 01.01.2018г. е в размер на 510,00 лева. Следователно минималният размер на издръжката е 127,50  лева. Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142, ал. 1  СК - 2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2  СК - 2009 г., така - ППВС № 5/1970 г., т.ІV).

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живея, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Следователно майката следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. Съобразно законовият критерий на чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 ППЗЗДет., относно осигуряваните от държавата на средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, които се равняват на необходимите средства за издръжка на дете  от 7 до 14 години  е  3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 75,00 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС № 305/2017 г. Следователно съобразно посочения критерий минимално необходимите средства за издръжка на детето Антон Т. е в размер на 262,50  лева.

По делото не се събраха доказателства за допълнително необходими разходи за издръжката на детето А. Т. Т.. Този извод на съда не се опровергава и от събраните гласните доказателства на свидетелите А.М. и Жулиета Ж.. Нуждите на детето А.Т.Т. се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на децата от храна, облекло,  занимания, като за дете на 11 години без да са налице установени специални нужди на детето, свързани  с неговото здравословно състояние, изискващи непрекъснат прием на скъпо струващи лекарства и същевременно разходи за лекарства и лечение за детето или изключителни възможности и дарби, поради което са необходимите средства в размер на 262,50 лева, съобразени с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД.

Като за възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същия е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, следва да се  има в предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетните деца е безусловно, тъй като и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. При определяне на размера на издръжката следва да се съобразят, както непосредствените грижи на родителя при когото живее детето, така и изцяло интереса на детето, което следва да живее  така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят и възможностите на дължащия издръжка и за който се установи, че работи в чужбина  и конкретните реални нужди на детето А. Т. Т. с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно.

В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че ответникът Р.Т.Т. реализира доходи , тъй като работи в Кипър. От справка  на Агенция по вписвания  с изх.  № 5827  от 17.07.2018г. е видно, че Р.Т.Т., ЕГН ********** няма регистрирани вписвания, като справката е извършена за такива в цялата страна. От  писмо с вх. № 5809 от 17.07.2018 г. от ТД на НАП, офис гр. Хасково е видно, че Р.Т.Т., ЕГН ********** няма  регистрирани трудови договори.

От  ангажираните гласни доказателства  се установи, че  за периода от 2009г. до  датата на завеждане на исковата молба ищцата е изпратила 100 евро.

Съдът след като определи издръжка по отношение на малолетното дете А.Т. Т. в размер на 262,50  лв., съобразен с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД и установи, че ответникът е в трудоспособна възраст, намира, че  за детето А. Т. Т. следва да се заплаща издръжка в размер на 140 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата на детето, който полага непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи считано от  20.03.2018г., а до пълния предявен размер от 200,00 лева искът следва да се отхвърли.

По отношение на иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време  настоящият състав намира, че периодът, за който се търси издръжка попада в рамките на допустимия съгласно чл.149 СК, а и  по делото няма спор, че преди тази дата страните са се разделили и ищецът е поел всички грижи, свързани с оглеждането на  детето, като определянето на размера й следва да се използва посочената вече месечна база, като  размерът за малолетното дете А.Т.  е 140,00 лева за периода от  20.03.2017г. до 20.03.2018 г., като до пълния предявен размер от 200,00 лева искът следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора ищецът Т.Т.П., с ЕГН **********  има право на разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответен на уважената част в размер на 210,00 лева, за адвокатско възнаграждение и 150,00 лева, възнаграждение за особен представител.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 268,80 лв., от които 201,60 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 67,20 лв. по иска по чл.149 СК съгласно чл.7, т.2 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********,***   на основание чл. 143, ал.2, вр. чл. 149 СК, да заплаща на Т.Т.П., с ЕГН **********,***, като законен представител на малолетното дете А. Т. Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140,00 лв., считано от 20.03.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********,*** ,  на основание чл.78, ал.6 ГПК,  да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС-Харманли държавна такса по настоящото производство в размер на общо 268,80 лв., от които 201,60 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 67, 20  лв. по иска по чл.149 СК .

ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********,***  да заплати на  Т.Т.П., с ЕГН **********,*** направените  разноски по делото в размер на 360,00 лв., от тях 210,00 лева, за адвокатско възнаграждение и 150,00 лева възнаграждение за особен представител.

Решението може да се обжалва пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.09.2018г. на основание чл. 315, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: