№ 4304
гр. АДРЕС, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110134020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от М. ИВ. Б., чрез адв.П.С от АК-
гр.П, срещу С.О., със седалище: гр.АДРЕС, ... №...., представлявана от Кмета Й. Ф, с която
се иска да се признае за установено недължимостта на сумата от 200 лв., представляваща
глоба, наложено с Наказателно постановление №311401/2017, издадено на 11.05.2017г., от
Зам.- кмет на С.О., издадено на основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, с твърдяна дата
на влизане в сила на 07.09.2017г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, връчено на 31.08.2017г.,
поради погасяването му по давност по реда на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, по което е
образувано изп. д. №2020...0405937 по описа на ЧСИ А.П, рег. №... в КЧСИ, район на
действие: СГС. Изложени са твърдения за изтекла изпълнителска давност по чл.82, ал.2 от
ЗАНН в полза на ищцата по делото, както и за липсата на надлежно връчване на
съставеното наказателно постановление. Претендират се сторените разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответната община, чрез юрк.Д.
Ц., с който се оспорва основателността на предявената искова претенция по подробно
изложени съображения за това. Прави се възражение относно редовността на исковата
молба с оглед изложени твърдения от ищеца за изтекла изпълнителска давност по реда на
ЗАНН, респ. погасителна давност по реда на ЗЗД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискан препис на горното изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 11.12.2020г. въз основа на възлагателно писмо за събиране на
публични вземания от СО, на основание чл.163, ал.1 и 3 от ДОПК, вр. чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, за
събиране на глоба от 200 лв., наложена с Наказателно постановление №311401/2017,
издадено на 11.05.2017г., от Зам.- кмет на С.О., с поставен печат за влязло в законна сила на
15.10.2017г. и АУАН №311401/09.05.2017г., съставен за пътуване в линия на обществения
градски транспорт без редовен превозен документ. На 27.05.2021г. е връчена по пощата с
обратна разписка покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнението, чрез
работодателя му и са извършени действия по налагането на запор върху трудово
1
възнаграждение.
Служебно е изискана административнонаказателната преписка от С.О., видно от която
съгласно протокол от 31.08.2017г. ищцата не е открита на адреса си и Наказателното
постановление е върнато като невръчено. Данни за връчването му не са налице. Видно от
поставения печат върху наказателното постановление същото е прието за връчено редовно
на 25.09.2017г., като е влязло в законна сила на 15.10.2017г.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
С разпоредбите на чл.82 от ЗАНН е дадена правната регламентация на
изпълнителската давност в административнонаказателното производство, с изтичането на
която се погасява възможността наказващият орган да реализира изтърпяването на
наложената административна санкция. Изпълнителската давност бива обикновена,
предвидена в чл.82, ал.1 от ЗАНН и абсолютна такава, по реда на чл.82, ал.3 от ЗАНН. При
наложено наказание глоба административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
повече от 2 години, като давността започва да тече от влизането в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
На основание чл.163 от ДОПК, общината има възможност да избира реда и органа,
който да извърши принудителното изпълнение - публичен изпълнител по реда на ДОПК или
съдебен изпълнител по реда на ГПК. Когато събирането на публични задължения, каквото е
глобата, е възложено на съдебен изпълнител, редът за събиране е по ГПК, съгласно
разпоредбата на чл.163, ал.4 от ДОПК. Горното предопределя и реда за защита срещу
изпълнението. Защитата по реда на чл.128, ал.1, т.4 от АПК и чл.292 от АПК е допустима
единствено в изпълнително производство по реда на чл.267 и сл. от АПК, съгласно
съдебната практика на ВАС. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането
на ответния взискател. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за принудително събиране на вземане. Надлежен ответник
по иска е кредиторът, респ. лицето, което е встъпило в правата му. С оглед на горното за
ищеца е налице правен интерес по реда на настоящия исков процес да търси съдебна защита.
В настоящия случай следва да се приеме, че горното наказателно постановление е
влязло в законна сила на 08.09.2017г., независимо от извършеното вписване върху него на
поставения печат. Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител е образувано на
11.12.2020г., след изтичането на изпълнителската давност по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН.
Доказателства за прекъсване теченето на давността чрез предприети действия на
надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието не са налице. С оглед на
горното процесното задължение за глоба се явява погасено по давност, като не е налице
правна възможност да бъде реализирано принудително изтърпяването на наложената
административнонаказателна санкция и поради това предявения иск следва да бъде приет за
основателен. С оглед наведените от ответника аргументи следва да се посочи, че общите
правила на ЗЗД се явяват приложими единствено по отношение на частноправните вземания
между гражданскоправни субекти, какъвто не е настоящия случай.
За пълнота следва да се посочи и че в случай, че наказателното постановление не е
било връчено, същото не е влязло в сила и не е налице основание за приложението на
горепосочената изпълнителска давност. С оглед препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН и липсата на правна уредба в ЗАНН уреждаща абсолютната давност, при която
административнонаказателното преследване се изключва независимо, че наказателното
2
постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила, в съдебната практика се
поддържа, че се прилагат по аналогия разпоредбите на чл.81, ал.3, във връзка с чл. 80, ал.1,
т.5 от НК, като началото теченето на абсолютната давност за реализиране на
административнонаказателното преследване е от датата на извършване на деянието. В
случая не може да се приеме, че наказателното постановление е останало невръчено по
надлежен ред, с оглед предприетите действия от ответния взискател за принудително
събиране на наложената глоба по реда на ГПК. Да се приеме обратното води до създаване на
трайна несигурност в правния мир и застрашава адекватното упражняване на процесуалните
права на нарушителите.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай се претендира присъждането на
следните разноски, съгласно представен списък, /стр.75/: адвокатско възнаграждение от 400
лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и сума от 50 лв.- заплатена
държавна такса, като в тежест на насрещната страна следва да се присъди сумата от общо
450 лв., с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., със седалище: гр.АДРЕС,
представлявана от Кмета Й. Ф, че ищецът М. ИВ. Б., ЕГН:**********, не дължи на
ответника С.О., със седалище: гр.АДРЕС, ... №...., представлявана от Кмета Й. Ф, сумата от
200 /двеста/ лв., представляваща глоба, наложена с Наказателно постановление
№311401/2017, издадено на 11.05.2017г. от Зам.- кмет на С.О., на основание чл.35, ал.7, т.1
от НРУПОГТТСО, поради погасяването му по давност по реда на чл.82, ал.1, б. „а“ от
ЗАНН.
ОСЪЖДА С.О., със седалище: гр.АДРЕС, ... №...., представлявана от Кмета Й. Ф, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М. ИВ. Б., ЕГН:**********, сума в размер общо
на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3