№ 49532
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20231110104610 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, депозирано от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителите ***, чрез пълномощника им юрисконсулт Г. П..Заявителят
моли да бъде издадена заповед за изпълнение против В. Л. П., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес в *** - за сумата от 1269.14лв. (две хиляди двеста шестдесет и
девет лева и четиринадесет стотинки), от която неплатена главница в размер на 500 лева;
неплатено договорно възнаграждение в размер на 96.57 лева, дължимо за периода от
20.02.2022 г. до 20,12,2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 175 лева, дължимо до 20,12,2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 325, дължимо до 20,12,2022 г.; неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 07,03,2022 г., б)
лихва: 129.65 лева лихва за забава от 21,02,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до
20.12.2022 г., както и лихва за забава в размер на 12.92 лева, дължима от 20,12,2022 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г., както и за сумата от 25.38лв.,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева/сто и осемдесет лева /.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 40007805106 от 02.02.2022 г., съгласно който *** е предоставило
на В. Л. П., ЕГН: **********, парична сума, която заемателят се е задължил да върне в срок
от 11 месеца, с месечна вноски по погасителен план от 99.7 лева .
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. П., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на *** – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител,
според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски
районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение, такса за извънсъдебно събиране на вземането, мораторна и
законна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1
и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от
ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова
молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на юрк.П., от която изхожда искането за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, такса, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите
нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че длъжникът В. П. има качеството на потребител по смисъла на
пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка
дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от
ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на
допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и
гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно 175
лв. и 325 лв. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до
значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма
данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на
правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави.По тези
съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на
допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта
му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и Флекси, е неоснователно.
По отношение претендираната такса за събиране на вземането от 30 лева, съдът
намира следното :
Кредиторът по заем, безспорно има право да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на
заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е
установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
2
кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за
потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените
законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за
това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били
предоставени от кредитора в полза на длъжника. Ищецът не е изложил твърдения за
извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че
действително са извършени действия, за който да се дължат такси и разходи. От друга
страна, към заявлението не е представена и Тарифа на заявителя. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на
такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива
санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи
законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа
не е заплатил вноската си. Освен това, не е ясно за какво точно се дължи и какви точно са
тези действия.
По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се
събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая са посочени
общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване
на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл
заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на
разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на *** против В.
П. за претендираните главница, договорно възнаграждение, такса, мораторна и законна
лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според
съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са за
заплащане на държавна такса в размер на 25.38 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
3
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от
50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителите ***, чрез пълномощника им юрисконсулт Г. П..Заявителят
моли да бъде издадена заповед за изпълнение против В. Л. П., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес в *** , за сумите дължими по договор за потребителски кредит
№ 40007805106 от 02.02.2022 г., а именно: сумата от 500 лева неплатена главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.01.2023г., до
окончателното изплащане на вземането ; сумата от 96.57 лева, неплатено договорно
възнаграждение дължимо за периода от 20.02.2022 г.до 20.12.2022 г.; сумата от 129.65
лева лихва за забава от 21,02,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.12.2022г.,
както и лихва за забава в размер на 12.92 лева, дължима от 20.12.2022 г. - датата на изтичане
на погасителния план до 29.01.2023 г., както и за сумата от 14.79лв., представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и сумата от 29.11лв.
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението и след
намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителите ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против В. Л. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в *** , за сумата
от 175 лв.– възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, и сумата от 325лв. –
възнаграждение за закупена услуга Флекси, претендирани на основание договор за
потребителски кредит № 40007805106 от 02.02.2022 г. и за неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 07,03,2022 г.,
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
4
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителите ***, че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето
разпореждане може да предяви иск за осъждане на В. Л. П., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес в *** , за сумата от 175 лв.– възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, и сумата от 325лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, претендирани на
основание договор за потребителски кредит № 40007805106 от 02.02.2022 г. и за неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
07,03,2022 г., като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5