РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. гр. Хасково, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640100184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на Л. Ф. Ю., ЕГН **********, с адрес:
********************************************************************** адв. В. Л.
от АК – Хасково против Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с
която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на П. Г. Б. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор 77195.729.402, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 569 кв. м. при
граници и съседи: 77195.729.403, жилищна територия; 77195.729. 378, жилищна територия;
77195.729.401, жилищна територия и 77195.729.400, улица;
Жалбоподателката твърди, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна,
издадена е при противоречие с материално правни разпоредби, неспазване на установената
форма и съществено нарушение на административно- производствените правила, като се
иска същата да бъде отменена. Узнала, че по отношение на притежавания от нея имот има
издадена заповед на Кмет на Община Хасково и същия се възстановява на наследниците на
П. Г. Б.. С молба до Община Хасково, жалбоподателката поискала процесната заповед №
315/03.02.2020 г. на Кмет на Община Хасково да й бъде връчена, за да упражни надлежно
правото си на защита, но общината отказала да й я връчи, тъй като последната не попадала в
1
кръга заинтересовани лица по издаването на заповедта и само предоставила последната.
Според жалбоподателката, фактическите основания, посочени в оспорваната заповед
не обосновавали извод, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за
издаването на акта. В мотивите на оспорваната заповед било посочено, че е налице
хипотезата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с § 4б, ал. 1, изр.
първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не ставало ясно по какъв начин административния орган е
достигнал то този извод, за да издаде оспорваната заповед. Липсвало решение на Комисията
по § 4 от ЗСПЗЗ, както и ПУП. Оспорваната заповед била издадена в нарушение на чл. 59,
ал. 2 от АПК. Изложените мотиви били неясни и противоречиви, което представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила. В атакувания административен акт
липсвало конкретно посочване на мотиви за фактическото основание за неговото издаване.
Обжалваната заповед била издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - не било проведено законосъобразно
производство по реда на глава 5, раздел 1 от АПК, като не бил спазен чл. 26, ал. 1 от АПК.
Когато започнало производството, била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй
като не били уведомени известните заинтересовани граждани и организации, освен
заявителите. Индивидуалният административен акт се издавал, след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите страни, ако такива са дадени, съответно направени. Административният
орган, издал Заповед № 315 от 03.02.2020 г. нарушил това свое задължение, което му било
вменено и с императивна разпоредба на чл. 9, ал. 2 от АПК.
Поддържа се в жалбата, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не
кореспондирала с действителната такава, а актът бил съставен при не напълно изяснени
фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта била несъответна,
както по фактите, така и по правото. Въпреки че административният орган следвал
установената в § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с § 4б, ал. 1,
изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, специална административна процедура при издаване на акта, в
проведеното административно производство се констатирало допуснато нарушение на
административно производствените правила, което било съществено. В нарушение на чл. 35
и чл. 36 от АПК административният орган не съобразил, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от
него. В тази връзка се сочи, че законодателят в АПК разширил кръга на доказателствените
средства, с помощта на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за
конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният
орган осъществяващ контрола по строителството, следвало да събере всички необходими
доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна
проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В процесния случай
административният орган не изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и
2
обстоятелства, които били от значение за правилното решаване на въпроса, с който е
сезиран, и конкретно не съобразил собствеността на процесния имот и неговото точно
местоположение, за ангажиране правилното материалноправно основание, което да е
съответно на фактическите констатации.
В случая, процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал
на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в
обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като
неотговаряща на материалните изисквания на закона, поради това че жалбоподателката Л.
Ф. Ю. била собственик на процесния имот с идентификатор № 77195.729.402, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1100, том VI, peг. № 5962, дело
№ 877/2006 г. на Нотариус № 81 по регистъра на Нотариалната камара на Р.България с район
на действие, PC - Хасково. Декларирала имота пред данъчна служба при Община Хасково и
съответно заплащала данък за него. Границите на имота били трайно материализирани и
следователно имотът не бил новообразуван. Процесният имот следвало да се изключи от
процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на
чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на
§ 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. Първоначално имотът бил
собственост на Д. И. Д., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, съгласно НА за
покупко- продажба № 164, том V-ти, дело 2415/1992 г. на ХРС. Съгласно чл. 28, ал. 4,
изречение трето от ППЗСПЗЗ, данните за собствеността на новообразуваните имоти се
записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните
имоти. Това изискване било приложимо и по отношение на имотите, които макар да не са
новообразувани, попадат в границите на територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно било от
обжалваната заповед, че именно жалбоподателката следвало да бъде записана като
собственик на имот с идентификатор № 77195.729.402 по ПНИ на ж.р. „Изгрев" - гр.
Хасково, като правоприемник на Д. И. Д. и Г. Р. Д., а не както било записано - наследниците
на П. Г. Б.. Освен това се сочи, че в плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ се нанасят
имотите на три категории лица: 1. Ползватели, на които по предвидения законов ред правото
на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез
заплащане цената на земята; 2. Бивши собственици на имотите или техните наследници, с
признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и
гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и 3. Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ
за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в
ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези,
които никога не са изгубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателката
пападала в последната категория и следователно, процесният имот не представлявал
новообразуван такъв, не следвало да се включва в ПНИ и не следвало за него да се издава
обжалваната Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково. Ето защо
издадената заповед се явявала незаконосъобразна и не преследвала целта на закона, респ.
3
следвало да бъде отменена като такава. Като не изяснил изложените по-горе факти и
обстоятелства, Кметът на Община Хасково издал неправилен и незаконосъобразен акт, който
бил в противоречие с на материално-правните и процесуалните правила и целта на закона. В
хода на административното производство по издаване на оспорената заповед били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, в резултат на което се стигнало и
до неправилно приложение на материалния закон. Административният орган издал
заповедта в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да бъде
отменена Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски. С уточняваща молба вх. рег. № 3326/13.03.2023
г. са изложени основания за нищожност на атакувания администативен акт като се иска
обявяването и на нищожността на Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община
Хасково.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В. Л. от АК – Хасково, който
поддържа всички изложени в жалбата съображения и моли същата да бъде уважена като се
отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът Кмет на Община Хасково поддържа неоснователност на жалбата, респ.
законосъобразност на оспорваната заповед.
Заинтересованата страна Л. Д. Б., чрез пълномощника си адв. И. К. от АК -
Пазарджик оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита процесната заповед
за обоснована и законосъобразна.
Във връзка с представено удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г. от Районен
съд Хасково, съгласно което Р. Г. Б. се е отказала от наследството оставено от наследодателя
й Г. П. Б., същата е била заличена като заинтересована страна с определение № 606 от
10.04.2023 г., постановено по настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици № №
4086/28.01.2020 г.; 4087/28.01.2020 г.; 4088/28.01.2020 г.; 4089/28.01.2020 г. и 4090/28.01.2020
г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б. включително и върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на
4
Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.402, ж.р.“Изгрев“, землище
гр.Хасково, с площ 569 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.403, жилищна територия;
77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.401, жилищна територия и 77195.729.400,
улица; ограничения в собствеността няма.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „Каменец“.
По делото е представена и цитираната в Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на
Община Хасково – скица № 4088 от 28.01.2020 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.729.402 по План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр.
Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област
Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на П. Г. Б..
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно
предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и отдих” фигурира и
процесният новообразуван имот № 77195.729.402 с площ от 569 кв.м., идентичен по номер и
площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот;
със стар № 85 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ
от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – П. Г. Б., без данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план, за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ;
с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50261;
име на стария собственик – П. Г. Б.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
С Протокол за въвод във владение на новообразуван имот 77195.729.402,
ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково от 15.09.2020 г. конституираната в качеството й на
заинтересована страна в настоящото производство Л. Д. Б., като наследник на П. Г. Б. и на
основание чл.33 ал.4 ППЗСПЗЗ е въведена във владение на процесния недвижим имот по
влезлия план на новобразуваните имоти, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на
Областния управител на Област Хасково.
С писмо с рег. индекс 94 Л-403-1 от 07.09.2022 г. на Община Хасково до
жалбоподателката й е отказано да й бъде предоставено копие от Заповед № 315 от
03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково и от Заповед № 1873 от 28.10.2020 г. на Кмета на
Община Хасково.
Със Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково
издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията
5
и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-
494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на
технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След
изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Липсва спор по
делото, а и от писмо вх. № 16264/12.12.2023 г. от Областна администрация Хасково се
установява, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково,
по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана в срок във връзка със
законосъобразността й и същата е влязла в сила, считано от 13.07.2019 г.
Безспорно е също обстоятелството, а и от съдържащите се в преписката, представена
от ответната община удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО – 571/05.11.2020 г. се
установява, че заинтересованата страна Л. Д. Б. – съпруга, е единствен наследник на Г. П. Б.,
доколкото дъщеря й Р. Г. Б. се е отказала от неговото наследство съобразно приложеното по
делото удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г., издадено от Районен съд Хасково, а
същият от своя страна е също единствен наследник /син/ на П. Г. Б., починал на 21.09.1963 г.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от ОСЗ - Хасково Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на град Хасково на наследниците на П. Г. Б., на Поземлена комисия – Хасково,
както и Протокол № 36-24 за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град
Хасково от 21.12.1994 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г.
Б.. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г.
Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота, находящи се в
терен по §4 в местността „Чешма дере“, а именно- две ниви от 5.000 дка и една нива от 3.360
дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ,
като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
За удостоверяване правото си на собственост, от страна на жалбоподателката е
представен цитираният в жалбата Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№ 1100, том VI, рег. № 5962, дело № 877 от 08.09.2006 г. на Нотариус Х. К. – рег. № 081 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на
Районен съд-Хасково, съгласно който Д. И. Д. и Г. Р. Д. продават поравно на Бъди Ружди
Али и Л. Ф. Ю. следния собствен недвижим имот, представляващ СИО, а именно:
Неурегулиран поземлен имот с площ по скица № 589/31.07.2006г. – 604 кв.м., а по
нотариален акт № 164, том V, дело № 2415/1992г. на ХРС – 600 кв.м., с планоснимачен № 85,
заснет по кадастралния план на м. „Изгрев“, Хасковско землище, одобрен със Заповед №
969/1988г., при граници на имота: път и имоти №№ 84,82 и 86.
6
Съдът прие като доказателство и Решение № 527/03.07.2024 г., постановено по гр.
(адм.) дело № 376 по описа за 2024 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 15.08.2024 г., от което
се установява, че подадената от Л. Ф. Ю. жалба против Заповед № ДС- 28-1/11.06.2019 г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти
/ПНИ/ на жилищен район „Изгрев“, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.729.402, е отхвърлена като неоснователна.
Представени са и други документи, съдържащи се в преписката по заявление №
50261/20.09.1991 г. на наследниците на П. Г. Б., както и скици от СГКК – Хасково, които
според настоящия съдебен състав са неотносими в случая и чието съдържание не следва да
бъде обсъждано.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от
надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта,
противно на становището на ответника. Релевирани са в уточняващата молба и основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на
жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а доколкото не е
било съобщено на жалбоподателката за издаването му, следва да се приеме, че е спазен и
преклузивният срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Следователно жалбата е
допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна съображенията за това са
следните:
Най-напред следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията
за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания
за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната практика приема освен
това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по
т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този
7
смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например -
поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Жалбоподателката оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на П. Г. Б. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор 77195.729.402, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 569 кв. м. при
граници и съседи: 77195.729.403, жилищна територия; 77195.729.378, жилищна територия;
77195.729.401, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността
няма. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните
имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният
административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на
общината по местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези
предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ,
местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта в оспорваната й
част е издадена скица № 4088 от 28.01.2020 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия
основания, служещи като причина за издаването й, следва да се посочи, че Заповедта е
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4088/28.01.2020 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Както бе посочено вече, не е
спорно между страните, че със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от
ЗСПЗЗ на ж.р. „Изгрев“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019 г.,
като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.729.402 в законоустановения
срок не е подадена жалба и съответно заповедта е влязла в сила. Не е проведено успешно от
8
страна на жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния
управител на област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила
Решение № 527/03.07.2024 г., постановено по гр. (адм.) дело № 376 по описа за 2024 г. на
РС-Хасково по отношение на процесния недвижим имот.
Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл
в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието
на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и
обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011 г., постановено по адм.д. № 11210 по описа
за 2010 г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008 г., постановено по адм.д. № 9333 по
описа за 2007 г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012 г., постановено по адм.д. №
7585 по описа за 2011 г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011 г., постановено по
адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Доколкото в настоящия случай жалбоподателката не е оспорила в срок плана на
новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният
имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на П. Г. Б. в съответствие с
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил
задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на
влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната
община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на
собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в
този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за
законосъобразността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните
от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Изгрев“, гр.
Хасково, с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е
индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има
идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени
като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателката са свързани с доводите й за притежание
на правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост.
Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е
недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху
същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на
решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8
т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на
процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета
9
на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната
нищожност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателката бъде
осъдена да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид конкретиката на спора.
Предвид факта, че разноски се претендират и от заинтересованата страна Л. Д. Б. за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, съобразно представения по
делото списък на разноските и доказателства за реалното му изплащане /л.75/, на основание
чл.143 ал.4 АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да и заплати сумата от 1000,00
лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да се приеме за неоснователно, доколкото уговореният
и заплатен размер на адвокатския хонорар към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 23.03.2023 г. е в минималния, предвиден в НМРАВ към посочената
дата размер, а и е съответен на извършените от адв. Колчев процесуални действия и участие
в повече от две на брой съдебни заседания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Ф. Ю., ЕГН **********, с адрес:
********************************************************************** адв. В. Л.
от АК – Хасково против Заповед № 315 от 03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с
която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на П. Г. Б. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор 77195.729.402, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 569 кв. м. при
граници и съседи: 77195.729.403, жилищна територия; 77195.729. 378, жилищна територия;
77195.729.401, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността
няма, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. Ф. Ю., ЕГН **********, с адрес:
********************************************************************** адв. В. Л.
от АК – Хасково, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, да заплати на Община Хасково, адрес: гр.
Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата 100,00 лева, представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
10
ОСЪЖДА Л. Ф. Ю., ЕГН **********, с адрес:
********************************************************************** адв. В. Л.
от АК – Хасково, на основание чл.143, ал.4 АПК, да заплати на Л. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: ******************************************** сумата от 1000,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
11