О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
23.06.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Таня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 1197/2022 г. на Административен съд-Варна, констатира
следното:
Производството е образувано
по искова молба от Н.А.Н. ***, с която са предявени обективни съединени искове с правно основание
чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на Определение № 286 от
08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна и на Определение №
1478 от 13.05.2021 г. по ЧКАНД на Административен съд – Варна. С исковата молба
е направено и алтернативно искане за обезсилване на двата съдебни акта.
Към
исковата молба е приложена и молба за освобождаване от държавна такса и
разноски, като е представена и декларация за семейното и материално положение и
имотно състояние на ищеца.
С Определение № 1798
от 15.06.2022 г. съдът освобождава Н. *** от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството,
образувано по негова искова молба, с която са предявени обективни съединени искове с правно
основание чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на Определение № 286
от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна и на Определение
№ 1478 от 13.05.2021 г. по ЧКАНД на Административен съд – Варна.
С
Разпореждане № 7869/15.06.2022 г. е оставена без движение исковата молба на Н.
и е дадена възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба като
посочи ясно ответната страна по отделните искове.
На
15.06.2022 г. Н. подава молба с.д. 9371 за отвод на съдията, мотивирана с това,
че по делото ще се установява нищожност и на определение на АдмС – Варна, а
съдията е на щат в АдмС – Варна.
На
21.06.2022 г. (т.е. в срока за отстраняване на нередовността на исковата молба)
Н. представя уточняваща молба в отговор на разпореждане от 15.06.2022 г., като
сочи следното: 1. „НАХД 1551/2021 г. на РС – Варна е било по чл. 72 от ЗМВР,
което е било извършено от двама полицейски инспектори към сектор Пътна полиция
Варна“; 2. Делото не е насрочвано, не е изпращан препис и не е конституиран
ответник; 3. Ответник се конституира съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 АПК, а
съгласно чл. 160, ал. 1, изр. 2 АПК, когато производството е прекратено, не се
изпраща препис на ответната страна; 4. Независимо кой е ответникът, препис не
следва да се представя, т.к. делото е прекратено преди да има конституиран
ответник; 5. Правният интерес на Н. е ясен – след издаване на изпълнителен лист
по НАХД 1551/2021 г. на РС – Варна, ищецът ще обжалва разпореждането, обаче от
АдмС – Варна „умишлено“ ще се остави без разглеждане, т.к. ще твърдят, че имало
потвърждаващ съдебен акт; 6. Когато се разглежда по същество искането, ответник
по чл 72 ЗМВР е полицейският инспектор; 7. Ответник на иска не трябва да има,
тъй като не е конституиран, а ако съдът сметне, че е задължително, то
ответникът на иска трябва да е полицейски инспектор при Пътна полиция Варна; 7.
Без значение е, че някакво определение на РС – Варна е преминало касационен
контрол, след като то изобщо не е подлежало на касационен контрол.
С
уточняващата молба от 21.06.2022 г. ищецът настоява, че съдията е предубеден,
т.к. служебно следва да установи нищожността на определение, издадено от нейни
колеги, поради което се моли всички съдии от АдмС – Варна да си дадат отвод.
С
уточняващата молба от 21.06.2022 г. и с отделно приложена молба ищецът отправя
искане за допускане на правна помощ, за да може да отстрани нередовностите
напълно, като прилага и декларацша зо семейното и материално положение и
имотното състояние.
С отделна молба ищецът
прави и искане за удължаване на срока за отстраняване на нередностите от
процесуалния му представител.
По искането за отвод:
Изрично законодателят с
разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 АПК е определил компетентния съд, пред който се
подават, респективно разглеждат исковете по чл. 128а, ал. 1 АПК, т.е.
независимо че искът е за обявяване на нищожност на определение, постановено от
административния съд , същото следва да бъде подадено пред „съответния
административен съд“. Съдия докладчикът по настоящото съдебно производство не е
в йерархични отношения със състава, постановил Определение № 1478 от 13.05.2022
г. по адм. дело № 936/2022 г. Само фактът, че става въпрос за съдебен акт на
колеги, правораздаващи в съда, в който правораздава и съдията докладчик не следва да се приема, че представлява
обстоятелство, което да поражда основателно съмнение в безпристрастието на
съдия докладчика. В този смисъл съдът намира, че е напълно несъстоятелно съмнението
на ищеца за предубеденост на съда. Спецификата на работата на съдията изисква
отговорно отношение и изграждане на вътрешното убеждение у съдията за спора
единствено въз основа на закона. Уважаването на искането за отвод в случая би
способствало и за изключване въобще законодателното разрешение за подсъдността
на исковете по чл. 128а, ал. 2 АПК, а е недопустимо подсъдността в случая да се
определя според волята на ищеца.
По изложените
съображения искането за отвод на съдия докладчика е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
По искането за допускане на
правна помощ:
Съдът установява
наличието на следните факти, обуславящи за липсата на достатъчно средства у
оспорващия за заплащане на правна помощ за производството, образувано по
исковата му молба: оспорващият е несемеен, не получава трудови възнаграждения,
доходи от свободни професии, от наеми и хонорари, получава единствено 282 лева
други доходи за месец май 2022 г., както следва: 62 лева – финансова подкрепа
по чл. 70 от ЗХУ от ДСП – Варна, 170 лв. пенсия от НОИ Варна и 60 лв. добавка
от НОИ Варна, не притежава недвижими имоти, притежава единствено лек автомобил
Рено Меган.
Искането за
предоставяне на правна помощ за допустимо и основателно и следва да бъде
уважено.
Съдът взе предвид възрастта
на ищеца, липсата на доходи, липсата на недвижимо имущество и наличието
единствено на едно движимо имущество - автомобил, семейното му положение и
обстоятелството, че към настоящия момент е безработен, както и изразеното
желание на ищеца. Изложеното обосновава извод, че Н. не разполага със средства
за заплащане на адвокат, но желае да има такъв.
Правната помощ в
случая се изисква и с оглед интересите на правосъдието, тъй като казусът е във
връзка с приложението на регламентираната в АПК специфична защита с иск за обявяване на нищожност на определение на
административен съд. Респективно случаят попада в хипотезата на чл. 23, ал. 2
от Закона за правната помощ (ЗПП), а и съдът е компетентен да вземе решението
за предоставяне на правната помощ – чл. 25, ал. ЗПП.
По искането за удължаване
на срока за отстраняване на нередовността на исковата молба:
След назначаване на
конкретен процесуален представител на ищеца по реда на ЗПП, съдът ще даде
възможност на адвоката, в определен срок да отстрани нередовностите на исковата
молба. Определянето на нов срок, ще даде възможност на адвоката да се запознае
с делото, поради което съдът не дължи изрично произнасяне понастоящем по
направеното искане за удължаване на срока.
На основание чл. 23, ал. 2,
във вр. с чл. 22, ал. 2 ГПК, и на основание чл.
95, ал. 2-5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 ЗПП, административният
съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА отвода по искането на Н.А.Н. за
отстраняване на съдия Таня Димитрова от участие в състава на съда, разглеждащ адм.
дело № 1197/2022 г. на АдмС – Варна.
ДОПУСКА предоставяне на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се
в процесуално представителство по адм. дело № 1197/2022 г. на АдмС – Варна, до
приключването му пред всички инстанции.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Адвокатски съвет -
Варна препис от определението за определяне на адвокат от Националния регистър
за правна помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: