Решение по дело №2419/2016 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1009
Дата: 14 юни 2017 г. (в сила от 28 март 2018 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20167180702419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1009

 

гр. Пловдив,  14 юни 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря  Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дело № 2419 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Жалбоподателят  Р.М.К., ЕГН: ********** е оспорил Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009555-091-001/01.07.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 638/15.09.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6406,49лв. и лихви 762,78лв. и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: ДОО за 2014г. 3041,28лв. и лихва- 362,10лв.; вноски за ЗО за 2014г.- 1900,80лв. и лихва- 226,32лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г.- 1188лв. и лихва- 141,45лева.

Административният кат се атакува със съображения за необоснованост и като издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че констатацията за приложение на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е необоснована и недоказана, тъй като органът по приходите е подходил избирателно при анализа на разходите и приходите през процесните години, като фактически облага паричен поток, а не установени в хода на ревизията недекларирани облагаеми доходи, не е анализирал и обсъдил всички относими факти.  Оспорва се и незаконосъобразността на РА, в частта за установените обстоятелства по чл.124а от ДОПК и определени задължения за ЗОВ. Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените по делото разноски.     

          Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания ревизионен акт.   

         Съдът намира, че жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

         Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 160009155009555-020-001/24.11.2015г., като срокът за завършването й е бил продължен със последващи ЗВР № Р-16000915009555-020-02/07.03.2016г. и ЗВР № Р-16000915009555-020-003/29.03.2016г., всички на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват  задължения за данък  върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори за периода от 01.01.2014г.-31.12.2014г., вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице и вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващите се лица за същия период. 

         В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16000915009555-092-001/19.05.2016г. Против ревизионния доклад  е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № К7-37/21.06.2016г. 

         Видно от Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, е налице компетентност за органа по приходите, издал всички ЗВР.  

Въз основа на РД в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК бил съставен процесният  РА № Р-16000915009555-091-001/01.07.2016г., с който на жалбоподателя  били  определени допълнителни данъчни задължения.  В срока по  чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, който с решение № 638/15.09.2016г., го потвърдил. Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.   

Установявания по ЗДДФЛ.  

          Органите по приходите са установили, че през 2014 г. ревизираното лице има закупен лек автомобил „**“, модел „**“ с рег.№ **, шаси № **, двигател № **. Същото е закупено с договор за покупко-продажба на МПС от 21.10.2014г. от лицето А.М.И. с ЕГН ********** за сумата от 13 000,00 лв.

           Ревизиращите са извършили проверка на „**“ ЕАД с ЕИК по Булстат **, приключила с издаването на протокол № П-29002916000728-141-001/18.01.2016г. Чрез него било установено, че                    въпросният автомобил „**“, модел „**“ бил закупен от „**“ ЕАД от фирма „**“ ЕООД гр. София, с ЕИК по Булстат **, като при покупката са издадени две фактури: № 46/30.03.2010г. на стойност 150  000 лв. и фактура № 49/08.04.2010г. на стойност 82 352,60лв. или общо 232 352,60лв. На 26.09.2014г. бил съставен предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно  средство между фирма „**“ ЕАД с ЕИК по Булстат **, в качеството си на продавач и лицето И.Н.И. с ЕГН **********, в качеството си на купувач, като предмет на този договор е лек автомобил „**“, модел „**“ с рег.№ **, шаси № **, двигател № **, цената на автомобила е 72 365,71 лв. В чл.9 от този договор е записано, че страните се съгласяват, че купувачът може да посочи трето лице, с което продавачът да сключи окончателен договор за покупко - продажба, като това ще се счита за изпълнение на настоящия договор. По молба на И.Н.И., съгласно чл.9 от предварителния договор, окончателен договор за покупко - продажба на този автомобил е сключен с лицето А.М.И.. Представено е копие на окончателния договор за покупко - продажба на този автомобил сключен с лицето А.М.И. с ЕГН **********, който купува лекия автомобил „**“ за сумата от 72 365,71лв. Представен е приемо-предавателен протокол от 03.10.2014г., сключен между „**“ ЕАД и А.М.И..

          Настоящият жалбоподател в хода на ревизията е представил писмени обяснения и документи, че лекият автомобил „**“ е закупен в недобро техническо състояние, установено с протокол от 01.10.2014 г. на фирма „**“ ООД с ЕИК по Булстат **. Представено е заверено копие на протокол за технически оглед, в който е записано, че е установена техническа неизправност в двигателя /блокирал/.

            Ревизиращият екип е установил, че основната дейност на фирма „**“ ООД с ЕИК по Булстат ** през 2014г. е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и така установената основна дейност на „**“ ООД през ревизирания период не отговаря на декларираната от нея извършена услуга; при проверка в ПП на НАП - VAT 14 е установено, че фирма „**“ ООД няма издадена фактура за извършена услуга от 01.10.2014 г. – технически оглед на МПС, нито на фирма „**“ ЕАД, нито на лицето И.Н.И. с ЕГН **********, които са собственици на въпросното МПС през този период, няма издадена фактура на лицето А.М.И. с ЕГН **********, който става собственик на въпросното МПС на 03.10.2014 г.                                            

            В хода на ревизията е изготвена експертна оценка от инж. Венцислав Борисов Ненов от гр. Пловдив, независим оценител със сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от 14.12.2009 г., вписан в списъка на експертите на НАП под № 37. Според оценката от експертизата лек автомобил „**“, модел „**“ с шаси № ** и двигател № ** е с пазарна стойност към момента на придобиването му на 21.10.2014г. – 58 100,00лв. без ДДС.

                    Във връзка с тези доказателства и с оглед изследването на ресурсите за извършване на разходи от страна на лицето е установено, че жалбоподателят е придобил леки автомобили /Мерцедес 320 и **/ на значителна стойност и е извършвал други разходи, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери към момента на извършване на разходите. След  извършен  анализ на  всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2014г. в размер на 70 194,98 лв. и е посочено, че е налице обстоятелството и по чл.122, ал.1, т.7 на ДОПК за определяне на данъчната основа и данъка  за тези години по реда на ал.2 на чл. 122 от кодекса. 

            Връчено е Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл.122 от същия кодекс. На лицето са връчени Уведомление на основание чл.17 ал.1, т.2 от ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения.

           Органът по приходите е определил годишна данъчна основа за ревизираната година в размер на 67 628,18 лв. /сбор между облагаемия доход от трудови правоотношения и определения облагаем доход от нарастване на имущественото състояние на лицето, който е намален с размера на дължимите осигурителни вноски/. Върху така определената годишна данъчна основа е изчислен данък по чл.48 от ЗДДФЛ с прилежащите лихви. 

 Установявания по КСО и ЗЗО.  

          При ревизията органите по приходите са констатирали, че   Р.М.К. е едноличен собственик на капитала на „Капитал ТТ“ ЕООД. С подадена декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задълженото лице е декларирало начало на дейност и начало на осигуряване, считано от 01.09.2013 г.,  с вид осигуряване за всички осигурени социални рискове. От ревизираното лице е подадена информация с декларация обр.1 (чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за периода 04.04.2012 г. – 31.12.2013 г., а с декларация обр.6 (чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за 2014 г. Ревизиращият екип е установил, че за 2014 г. жалбоподателят в  качеството му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите  ЗОВ върху осигурителен доход, не по-нисък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Ревизиращият екип е направил констатация, че жалбоподателят е придобил доходи, които не е декларирал и които са му послужили за покриване на извършените от него разходи през посочената година. Установено е наличие на данни за реализирани доходи, недекларирани по надлежния ред, т.е. укрити доходи, конкретният източник на които не е установен, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК.  В резултат на установеното ревизията  е извършена по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски  за 2014 г. ще бъде определен  по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс.

В съдебно заседание на 29.03.2017г. е изслушано и прието без възражения от страните заключение по съдебно - икономическа експертиза, изготвено от вещото лице П.Т.. За изготвянето на заключението вещото лице е използвало цялата налична по делото документация и е взело предвид поставените на експертизата въпроси. В разпита си в съдебно заседание по повод приемане на заключението вещото лице е уточнило, че н таблици 7 и 8 има разминаване, защото освен разхода за автомобила има и други разходи и цената на купувача и продавача е отделно нещо от пазарната цена на автомобила. Реална не е получил адекватна цена за нов двигател на автомобил като проблемния тук, цената е извлечение по аналог от други подобни марки коли.  

         В същото съдебно заседание беше разпитан като свидетел лицето А.М.И.. Съгласно показанията му той е купил кола „**“ в България по оглед на снимка. След като дошъл в страната и купил автомобила започнал да чува шумове от посока на двигателя и в сервиза му заявили, че има голям проблем с двигателя и затова не я закарал в Турция. Оставил я в сервиза да й сменят двигателя и ремъците. Купил автомобила за 50000 турски лири от Ю.Ш.. Продал колата в България за 13000лв. 

         При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Възражението за нищожност на ревизионния акт съдът намира същото за неоснователно с оглед на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. на ВАС, където се приема, че Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.  

Продажбата е регламентирана в чл.183 ЗЗД. - 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за продажба – съглашение, по силата на което едната страна / продавач / се задължава да прехвърли определено субективно право на другата страна / купувач /, което на свой ред се задължава да прехвърли парична сума наречена цена.

Продажбата е: 1.двустранен договор – от него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни; 2.възмезден договор; 3.консенсуален договор – той е валидно сключен от момента , в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да плати насреща; 4.каузален договор – този договор се различава и за двете страни – за продавача да придобие парична сума , а за купувача да придобие вещно право; 5.алеаторен договор – само по изключение е такъв договор – при продажба на шанс / купуваш например улова / на едно лице;
6.комутативен договор – когато страните още по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения.

На следващо място договорът за продажба е неформален договор.Той е сключен, щом се постигне съгласие относно вещта и цената. Но има случаи, когато законът предвижда форма като условие за действителност, така е и в разглеждания случай  при продажба на автомобили - писмена форма с нотариална заверка на подписите. По делото се намира договор за покупко-продажба на МПС от 21.10.2014г./л.106 гръб/, сключен между А.М.И. и Р.М.К., нотариално заверен от нотариус № 251, РС-Кърджали.  

         Уговарянето на цената, за която се прехвърля вещта, е в пределите на договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД.  При и по повод на оценката на доказателствените средства органът по приходите не може да обсъжда упражняването на субективните права като средство за задоволяване на определен материален интерес /чл.8, ал. 2 от ЗЗД /. Вън от съмнение е качеството на документа като доказателствен източник и възможността с него да се установяват всякакви доказателства /вж. чл. 49 от ДОПК/ . Интензитета на убеждаващо въздействие на конкретното доказателствено средство се определя при преценката му наред с другите източници на познание за релевантните за спора факти /чл. 236, ал. 2 от ГПК/ и при съобразяване на правилата на формалната логика и опитните правила.

При ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК  установяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от с.к. е в тежест на приходната администрация и е условие за презумптивната доказателствена сила на РА /чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Отказът на администрацията a priori да цени събрано доказателствено средство, за да обоснове условията за особения ред на ревизията, изключва правомерното провеждане на ревизията при различна оценка на този доказателствен източник от съда. По разбирането на настоящия съдебен състав с договора за покупко-продажба на МПС от 21.10.2014г. е установена цената, за която е прехвърлено благото. Това се потвърди и от разпита на свидетеля А.И., който под страх от наказателна отговорност потвърди сумата, за която е продал автомобила на жалбоподателя. Не следва да се подминава и фактът, че жалбоподателят още по време на ревизията е представил на органа по приходите протокол от сервиз, стопанисван от „**“ ООД, че автомобилът е с блокирал двигател.     

От тези безспорни принципно факти между страните приходният и решаващият орган са стигнали до извода, че покупната цена в договора от 21.10.2014г.  е многократно занижена и реалната такава е експертната оценка на автомобила, посочена от експерта в административната фаза  – а именно 58100 лева без ДДС и именно това е действителният размер на разходите за придобиване на автомобила  от  жалбоподателя. Съдът намира, че пазарната оценка на автомобилите има предназначение да определи следващите се данъци във връзка с притежаването на същите (т.е. с имущественото облагане във връзка с притежавани вещни права от лицата). Същата може да се ползва за оценка на стойността на вещта при липса на други доказателства в тази насока – при липса на сделки или сключването на безвъзмездни такива. В случай, че вещта е предмет на възмездна сделка обаче, то цената на същия е уговорената между страните. След като страните са постигнали съгласие за определена цена, дори и под пазарната оценка на автомобила, то договорената между страните и платената такава е стойността на разхода за купувача и прихода за продавача. По делото е представен, каза се, договор за покупко-продажба на МПС от 21.10.2014г., от който е видна договорената и платена цена между страните по сделката. Съдът не кредитира заявеното от експерта па СИЕ, понеже то също разисква въпросът за пазарна цена на автомобила, а по изложените вече мотиви настоящият състав приема, че в синхрон на правилото в чл. 9 от ЗЗД следва да се приеме цената, посочена от страните в договора им от 21.10.2014г.

Съобразно горното и определения размер на приходите от същия период, съдът намира, че изводът за превишение на разходите над приходите на жалбоподателя на приходния орган са необосновани. Това означава, че не е налице предпоставката по чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК през 2014г. за жалбоподателя. След като липсва превишение на разходите над приходите не може да се презюмират укрити доходи на лицето до размера на това превишение, които да се облагат по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Следователно, незаконосъобразно е определянето на облагаема основа по посочения пред във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК на жалбоподателя на 2014г.

Установената липса на недеклариран доход, води и до отпадане на констатациите в РА, касателно ЗОВ.

Тези съображения налагат извод за незаконосъобразност на процесния РА относно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви за 2014г., както и относно вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014г., ведно с прилежащите лихви.

От страна на жалбоподателя в предвидения процесуален срок е направено искане за присъждане на разноски. Същите следва да се присъдят така, както са сторени от страната. Съдът констатира, че по делото са направени разноски  за държавна такса в размер на 10лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв., и 3600лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно това на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 3910лв.

         Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009555-091-001/01.07.2016г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 638/15.09.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който на Р.М.К., ЕГН: ********** е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 6406,49лв. и лихви 762,78лв. и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: ДОО за 2014г. 3041,28лв. и лихва- 362,10лв.; вноски за ЗО за 2014г.- 1900,80лв. и лихва- 226,32лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г.- 1188лв. и лихва- 141,45лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Р.М.К., ЕГН: ********** сумата в размер на 3910лв. (три хиляди деветстотин и десет) лева разноски по делото.   

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/