№ 5
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110130541 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Е. И. срещу „фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е сключен договор за
застраховка „Каско+“ на автомобил Ауди А6 с рег. № **** с период на покритие
08.06.2023г.-07.06.2024г. В срока на действие на договора, на 27.04.2024г., било настъпило
застрахователно събитие – в гр. София, ул. „Връх Манчо“, в района на бл. 8, по процесния
автомобил били нанесени щети, докато бил в паркирано състояние. На 29.04.2024г. била
заявена пред ответника претенция, по която била образувана щета № ***** Били
констатирани повреди по задна лява врата и заден ляв калник - за боядисване. По заявената
претенция ответникът изплатил обезщетение на 02.05.2024г. в размер от 298,98лв. Според
ищеца, тази сума е крайно занижена и недостатъчна за възстановяване на щетите в пълен
размер.
С определение № 45235/06.11.2024г. /л. 85/ на основание чл. 213 ГПК към настоящото
производство е присъединено за съвместно разглеждане гр. д. № № 30550/2024г. по описа на
СРС. Същото е образувано по искова молба на Д. И. срещу „фирма“ ЕАД, като е заведена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по същата застрахователна полица.
Твърди се, че на 28.04.2024г. е настъпило застрахователно събитие – увреждания по
автомобила, за което е заведена щета при ответника под № *********, по която са
установени следните увредени детайли – задна дясна броня, предна дясна врата и преден
десен калник, всички за боядисване. Изплатили обезщетение от 409,84лв., което обаче било
силно занижено.
Съобразно изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100лв., предявена като част от вземане в общ
размер от 9200лв., представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилото на 27.04.2024г. застрахователно събитие, и сумата от 100лв., предявена като
част от вземане в общ размер от 9200лв., представляваща остатък от дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилото на 28.04.2024г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
1
Признава, че между страните съществува застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ с обект на застраховане „Ауди А6“, както и обстоятелствата около увреждането на
автомобила. Твърди, че с изплатените обезщетения напълно са покрити щетите по
автомобила, като сумата от 409,84лв. била изплатена за първата щета, а сумата от 289,98лв.
за втората. Поддържа, че полицата била сключена със специална договореност „Доверен
сервиз“, като стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза. Поддържа, че
обезщетението е определено на база „експертна оценка“ по искане на ищеца. Оспорва
предявените искове по размер, като счита, че претендираните обезщетения не отговарят на
пазарните цени.
Съобразно изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да
възникне притезателното право на застрахования по имуществено застраховане срещу
застрахователя за получаване на застрахователно обезщетение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1/ сключване на валиден
договор за имуществено застраховане на процесното имущество между страните и 2/
настъпване на събитие, което представлява покрит застрахователен риск, в резултат на което
се е стигнало до увреждане на застрахованото имущество.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между
Д. Е. И. и „фирма“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско+“ на автомобил Ауди А6 с
рег. № ****, обективиран в застрахователна полица № ******, с период на покритие
08.06.2023г.-07.06.2024г.; че на 27.04.2024г. и 28.04.20204г. са настъпили застрахователни
събития, като на лекия автомобил са нанесени имуществени увреждания по задни леви
врати и калник, предни десни врати и калник и задна дясна врата, за които при ответника са
образувани щети под № ********* и *****; че ответникът е изплатил на ищеца две
обезщетения в размер от 409,84лв. и 289,98лв., като е спорно кое обезщетение за коя щета и
по коя преписка е изплатено.
Съдът намира, че извършеното извънсъдебно плащане на застрахователно
обезщетение за уврежданията представлява признание, извършено с конклудентни действия,
от страна на застрахователя, че тези увреждания представляват покрит застрахователен риск
по застрахователния договор и са резултат от настъпило застрахователно събитие. Предвид
че е извършено плащане на парично обезщетение, а не ремонт в доверен сервиз, следва да се
приеме, че този способ на обезщетяване също е част от възможностите по договора и е
приет от застрахователя. След като ответникът се съгласява да изплати парично обезщетение
вместо да настоява изпълнение в натура (отстраняване на уврежданията в доверен сервиз),
то очевидно възприема този способ като равностоен и дължим според договора. Ето защо,
изложените в отговора на исковата молба доводи са неоснователни.
Установява се, че ищецът е завел две претенции за уврежданията, като за тези от дата
27.04.2024г. е образувана преписка по щета № ***** и на 29.04.2024г. е извършен опис /л. 7/,
съгласно който са установени увреждания по задна лява врата и заден ляв панел (калник) със
степен на уврежданията първа – за боя. По другата претенция за уврежданията от
28.04.2024г. е образувана преписка по щета № ********* и на 29.04.2024г. е извършен опис
/л. 7 от гр. д. № 30550/2024г./, съгласно който са установени увреждания по задна дясна врата
и предни десни врата и калник със степен увреждане – за боя.
За изясняване на това кое обезщетение по коя щета е изплатено е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата от 409,84лв. е изплатена на ищеца
за щета с № ********** (за уврежданията от 27.04.2024г.), а сумата от 298,98лв. за щета с №
********* (за уврежданията от 28.04.2024г.).
2
За установяване размера на уврежданията по средни пазарни цени към датата на
произшествията, по делото са изслушани и приети съдебно-технически експертизи.
Съгласно експертните заключения, стойността, необходима за отстраняване на уврежданията
на база средни пазарни цени към датите на настъпването по щета с № ********** възлизат
на 997,20лв., а по щета с № ********* на 939,60лв. Вещото лице е категорично, че
уврежданията са от най-леката възможна степен и се не налага подмяна на детайлите с нови.
По отношение възраженията на ответника, че обезщетенията следвало да се
определят и изплатят по метода експертна оценка на застрахователя, съдът намира същите за
неоснователни. По делото не са представени изходящи от ищеца документи, които да
съдържат негово изявление за съгласие с този способ. Представени са два броя описи –
заключения, които носят подписа само на „експерт“ и нямат обвързваща сила спрямо ищеца.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. В константната съдебна практика -
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по
приложението на аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ (отм.), е прието, че при настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208,
ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други. Определянето на застрахователно обезщетение по експертна оценка обаче
не би репарирало вредите за застрахованото лице, с оглед обстоятелството, че по делото е
установено, че размерът на вредите, изчислени по средни пазарни цени, е по-висок. В
аналогичен смисъл са и решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС,
№ 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011 г. по
т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС,
ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС, приложими и след влизане
в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г., според които при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилагана от
застрахователя методика. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер, който съответства на пазарните
условия към датата на събитието, за да могат уврежданията да бъдат надлежно отстранени.
С оглед изложеното, съдът приема, че необходимите суми за отстраняване на
настъпилите увреждания по автомобила възлизат на 997,20лв. и на 939,60лв., посочени в
приетите по делото експертни заключения. Ответникът, в качеството на застраховател,
дължи обезщетения именно в тези размери, но е изплатил в по-ниски - 409,84лв. по щета с
№ ********** (за уврежданията от 27.04.2024г.) и 298,98лв. по щета с № ********* (за
уврежданията от 28.04.2024г.). След приспадане на тези суми, остават дължими 587,36лв. и
640,62лв. Предвид че вземанията в настоящото производство са предявени като частични от
3
по 100лв., исковете се явяват изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса и 575лв. за експертизи или
общо 675лв. На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди и адв.
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 480лв. с ДДС, предвид че е
регистриран по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ******, да
заплати на Д. Е. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ******* на основание чл. 405, ал.
1 КЗ сумата от 100лв., предявена като част от вземане в общ размер от 9200лв.,
представляваща дължимо остатъчно застрахователно обезщетение за настъпилите
увреждания по задни лява врата и калник от дата 27.04.2024г. по л. а. „Ауди А6“ с рег. №
****, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № ******/07.06.2023г., за които увреждания при ответника е
образувана преписка по щета № *****, и сумата от 100лв., предявена като част от вземане в
общ размер от 9200лв., представляваща дължимо остатъчно застрахователно обезщетение за
настъпилите увреждания по предни десни врата и калник и задна дясна врата от дата
28.04.2024г. по л. а. „Ауди А6“ с рег. № ****, застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № ******/07.06.2023г., за
които увреждания при ответника е образувана преписка по щета № *********, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 29.05.2024г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 675лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ******, да
заплати на адв. Д. Р. Т. от САК, личен № ****, с адрес: ******* на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 480лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4