Определение по дело №237/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 183/12.11.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 261/2014 год., Момчилградският районен съд е признал А. Х. А. от с.Д., О.К. за виновен в това, че на 25.06.2014 год. на кръстовище, сключено между път I-5 Русе - Маказа и пътна връзка - с.Ф., О.К., при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил „Ф. Е.” с рег.№ К **** АР, нарушил правилата за движение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, и по чл.47 от Закона за движение по пътищата, задължаващ водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил „Ф. П.” с рег.№ СА **** МР, собственост на Н. Н. К. от Г. С., на стойност 8 331.71 лева, поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „а”, във вр. с чл.342 ал.1, предл.3-то, във вр. чл.55 ал.1, т.2, б. „б”, във вр.чл.42а т.1 и т.2 от НК го е осъдил на наказание „Пробация”, като съвкупност от следните пробационни мерки: „3адължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК, съдът е лишил подс.А. Х. А. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от датата на изземане на свидетелството му за правоуправление на МПС. Осъдил го е да заплати по сметка на Районен съд - Момчилград сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. Х. А. от с.Д., О.К., обл.К., който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложените му наказания „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС”, които счита за явно несправедливи. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде заменено наказанието „пробация” с наказание „глоба”, както и да бъде намален срока на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”. В съдебно заседание подсъдимият А. и защитникът му поддържат жалбата така, както е предявена, като защитникът на подсъдимия развива подробни съображения относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които обосновават налагане на наказание „глоба” на подсъдимия около средния предвиден в закона размер – 250 лв., при приложението на чл.55 ал.1 б. „в” от НК

Прокурорът от О. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наложените на подсъдимия А. наказания са справедливи, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като пред настоящата инстанция не са искани и събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство, от фактическа страна се установява следното:

На 25.06.2014 год. св.К. П. от Г. С. пътувал с лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ СА **** МР, собственост на Н. Н. К. от Г. С., от Г. С. през Г. К. за Г. А., Р. Г. Около 14.30-14.40 часа св. П. бил на 32 километра след Г. К. и наближавал разклона за Г. З. Св.П. се движел по път е предимство, като разклона за Г.Златоград се намирал вдясно на посоката му на движение. Наближавайки кръстовището, сключено между път № I-5 Русе - Маказа и пътна връзка - с. Ф., О. К., св. П. забелязал, че по пътя, идващ от Г.З., вдясно от него, се движи лек автомобил марка „Ф. Е.“ с рег.№ К **** АР, който бил управляван от подс. А. А. от с. Д., О. К.. На кръстовището, образувано между двата пътя, подс. А. с лекия си автомобил не спазил предписанията на пътен знак Б2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”/ и предприел маневра завой на ляво в посока към Г. К.. В момента, в които св.П. възприел като опасност навлизащия в кръстовището лек автомобил, управляван от подс. А., задействал спирачната система на автомобила си и започнал да намалява скоростта си на движение. Също така, с цел избягване на сблъсък, св. П. отклонил автомобила си вляво. Въпреки, че задействал спирачната система и отклонил автомобила вляво, траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и същите се сблъскали. Лекият автомобил „Ф. Е.“, управляван от подс. А. с предната си лява част се ударил в предната дясна част на лекия автомобил „Ф. П.“, управляван от св. К. П. След удара лекия автомобил „Ф. П.“, управляван от св. П., се отклонил вляво по посока на движение към ГКПП „Маказа“ и спрял странично в мантинелата, опрян на цялата си лява страна. Лекият автомобил „Ф. Е.”, управляван от подс.А., извършил ротационно-транслационно движение, извъртял се с предната си част надясно и спрял в лявата част на платното за движение /лентата за Г. К./. Веднага след удара св.Петров излязъл през предната дясна врата на управлявания от него автомобил, тъй като предната лява врата била заклещена в мантинелата. След като излязъл от автомобила, св. Петров видял, че от лекия автомобил „Ф. Е.” излизат св.А. К. и подс. А. А.. След като св. К. и подс.А. излезли от автомобила, св. П. се обадил на тел.112, съобщил за възникналото пътно-транспортно произшествие и поискал да бъде изпратена линейка, тъй като св. К. се оплакал от болки в гърдите. Около 14.45 часа на място пристигнал медицински екип на „Спешна помощ” - с. Ф., О. К., който транспортирал с линейка св. К. до ЦСМП - К., за оказване на медицинска помощ. Около 15.10 часа на място дошли и свидетелите В. Н. и В. Т., и двамата служители на РУ „Полиция” – с.К.. На място св. Н. изпробвал св. П. за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер” с фабр.№ ARDN, тариран до м. октомври 2014 год., който отчел нулев резултат. След като изпробвал св.П. за употреба на алкохол, св. Н. му издал талон за медицинско изследване.

На подс. А. А. бил съставен АУАН с бланков № Т 623102 /04.07.2014 год. за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Видно от Протокол № 174/26.06.2014 год. от извършената на досъдебното производство химическа експертиза от вещото лице С. М., не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на св.К. А. П. А от Протокол № 176/26.06.2014 год. от извършената на досъдебното производство от вещото лице С. М. химическа експертиза се установява, че не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на подс.А. А..

От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 38/28.06.2014 год. е видно, че на св.А. Ю. К. е било причинено кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, като описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при пътно-траспортно произшествие, за каквото има данни в случая. Вещото лице е посочила, че на свидетеля е било причинено болка и страдание. Видно от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писменни данни № 39/28.06. 2014 год., на подс.А. А. са били причинени кръвонасядания на долните крайници, като вещото лице е посочило, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали при пътно-траспортно произшествие, за каквото има данни в случая, както и че е било причинено болка и страдание. А от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 50/24.07.2014 год. е видно, че на св.К. П. са били причинени: контузия на гръдния кош; лентовидни кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и корема; кръвонасядания на горните и долните крайници. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали при пътно-траспортно произшествие, за каквото има данни в случая. Вещото лице е дали заключение, че в случая е било причинено болка и страдание.

От писменото заключение на вещото лице В. Д. по извършената на досъдебното производство автотехническа експертиза № 146/15.07.2014 год. се установява следното: ПТП е възникнало извън населено място, където няма наложени ограничения и съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост за движение на леки автомобили в този участък от пътя е 90 км/час; скоростта на движение на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ К **** АР към момента на настъпването на ПТП е била около 35 км /час, а скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА **** МР в началото на критичната ситуация е била около 90-100 км/ час; леките автомобили „Форд Ескорт“ и „Фолксваген Пасат“ непосредствено преди ПТП са били технически изправни, не е имало технически неизправности, които да са във връзка с допуснатото произшествие. Вещото лице сочи в заключението си, че водачът на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ К **** АР – подс.А. А., е имал много голяма видимост към мястото на ПТП и приближаващият по първокласния път лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СА **** МР, като видимостта му от мястото на контакта е била повече от 150 метра; водачът А. е действал крайно неправилно - не е изпълнил задълженията си, пр¯изтичащи от поставената вертикална сигнализация: не е спрял и не е осигурил предимство на пътно превозно средство, движещо се по главния път, като това е причината за настъпването на ПТП, а действията му могат да се окачествят като неадекватни на конкретната пътна ситуация, същите не са съобразени с изискванията за безопасност и не съответстват на тези по чл.6 т.1 и чл.47 от ЗДвП. Вещото лице дава заключение, че е било редно подс.А. да спре, да осигури предимство за преминаване на приближаващият лек автомобил и след това да навлезе в платното на първокласния път. Вещото лице сочи още в заключението си, че според чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП навлизането на св.П. в лентата за насрещно движение е нередно, но с оглед на това, че със спирачки не е могъл да предотврати настъпването на ПТП и в развилата се ситуация е предстоял силен челен удар, то тази маневра въпреки нередността й е редуцирала удара от пряк челен в челно-страничен, с което е снижена степента на обществената опасност, поради което може да се оцени като подходяща в конкретната пътна ситуация. В заключението вещото лице е посочило следния механизъм на възникване на ПТП: лекият автомобил Фолксваген Пасат“, управляван от Красен Петров се е движел по път I-5, с посока от Г. К. /път с предимство/ към ГКПП „Маказа“; лекият автомобил „Форд Ескорт“, управляван от подс.А. А., се е движел по пътя Г. З. към път I-5. На кръстовището, образувано между двата пътя, подс.А. е преминал през него без да спре и осигури предимство на другия автомобил. Св.П. е предприел режим на спиране и е отклонил автомобила вляво, но не е достигнало време, поради което траекториите на движение на двата автомобила са се пресекли и същите са се сблъскали. Лекият автомобил „Форд Ескорт“ с предната си лява част се ударил в предната дясна част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“; след удара лекият автомобил „Форд Ескорт“ е извършил ротационно-транслационно движение и се е извъртял с предната си част надясно, поради голямата маса и скорост на другия автомобил и придобитата по време на удара скорост и посока, като се е плъзгал до положението, в което е открит. Лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ от получения кинетичен момент е избутан наляво, застъргал се е в еластичната ограда и е спрял. Вещото лице е дало заключение също, че дължината на „опасната зона“ за спиране на лекия автомобил „Форд Ескорт“ е 18.63 метра, а дължината на „опасната зона“ за спиране на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ е 63.93 метра; водачите на двата автомобила не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП, като подс.А. е предизвикал критичната ситуация; стойността на нанесените материални щети на лек автомобил „Форд Ескорт“ в резултат на настъпилото ПТП на 25.06.2014 год., към датата на настъпването му, възлизат на 792.00 лева; а стойността на нанесените материални щети на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ , в резултат на настъпилото ПТП на 25.06.2014 год., към датата на настъпването му възлизат на 8 331.71 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подс.А., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите К. П., В. Н., Е. К., С. Ч., дадени в хода на досъдебното производство пред орган по разследването; протокол за оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествието, фотоалбум, докладна записка и скица, акт за адм. нарушение, справка за нарушител от региона, бял плик съдържащ СД с аудиозапис и електронни картони по инцидента, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, аудиозапис на хартиен носител, електронни картони по инцидента на хартиен носител, уведомително писмо до Н. К., протокол за доброволно предаване, заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № 486/2014 год., копие от медицинско направление, копие от фиш за спешна медицинска помощ, писмени заключения по извършени съдебномедицински експертизи - 3 броя, протоколи от извършени химически експертизи - 2 броя, талон за медицинско изследване, писмено заключение по извършена автотехническа експертиза, справка за собственост на МПС - 2 броя, справки за лица български граждани, свидетелство за съдимост на подс.А., както и характеристични данни и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.А., които доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимия А. Х. А. от с.Д., О.К., обл.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 343 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд с обжалваната присъда. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложените му наказания „пробация” и „лишаване от правоуправление на МПС”.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването именно на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият А. А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 ал.1, б.”а” от НК от обективна страна. Безспорно е установено по делото, че на посочената дата подс.А. е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Ескорт” в посока от Г.З. към Г.К., като на кръстовището, сключено между разклона на пътна връзка с.Фотиново, О.К. и главен път I-5 Русе -Маказа не спазил предписанието на пътен знак Б2 и вместо да спре и да пропусне движещите се по главния път с предимство МПС, предприел завой наляво, включвайки се на главния път в посока Г.К.. В този момент, въпреки усилията на правилно движещия се с лек автомобил „Фолксваген Пасат” по главния път с предимство водач - св.П., да задейства спирачната уредба на управлявания от него лек автомобил, последвалото намаляване на скоростта от последния и предприетия опит да отклони автомобила вляво с цел да избегне удара с автомобила на подсъдимия, последвал челно-страничен удар между двете МПС, като вследствие на този удар, на управлявания от св.П. автомобил, собственост на св.Н. К., са причинени имуществени вреди, които съгласно заключението на вещото лице възлизат на сумата от 8 331.71 лв. С други думи, подсъдимия, в качеството си на водач на МПС, е нарушил правилата за движение по чл.6 т.1 и чл.47 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от вертикалната сигнализация, пътен знак Б2 - не е спрял и не е осигурил предимство на пътно превозно средство, движещо се по главния път, което е и причината за настъпване на ПТП. Настъпилите от причиненото от подсъдимия ПТП имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на св.Костова, са в пряка причинно - следствена връзка с неправомерното поведение на подсъдимия, като същите са значителни, с оглед утвърденият от съдебната практика критерий за такива - надхвърлящи равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието /т.е. над 4 760 лв. /.

Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването на престъплението, а именно: при непредпазливост – същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед нивото на физическото и психическото му развитие и опита и правоспособността му като водач на МПС.

При налагане на наказанието на подсъдимия А. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието, признанията на подсъдимия, разкаянието му за извършеното, както и чистото му съдебно минало, респ. липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия такива. С оглед на тях първоинстанционният съд е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива, предвидена в закона, а именно: наказание „лишаване от свобода”. Приел е също, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода” за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание императивните разпоредби на чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.4 от НК е намерил, че разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК се явява по-благоприятна от тази на чл.58а ал.1 от НК, като е заменил определеното наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация” и на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК е определил на подс.А. следните пробационни мерки: „3адължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца; а на основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 т.7 от НК е наложил на подс.А. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление на МПС. Изводите на първоинстанционният съд при определяне на наказанията на подс.А. са правилни, обосновани и законосъобразни. Настоящата инстанция намира, че при определяне на вида на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.А. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд обосновано е намерил, че следва на същия да бъде наложено наказание по първата алтернатива, предвидена в закона, а именно: наказание „лишаване от свобода”. Това е така, с оглед вида и характера на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, както и с оглед на настъпилия вредоносен резултат от деянието.Така, подс.А. е извършил много груби нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е спрял и не е дал предимство на движещият се с висока скорост по първокласен път с предимство лек автомобил, управляван от св.П., като само по случайност, а и вследствие извършените от св.Петров действия по задействане на спирачната система и отклоняване на автомобила вляво, не са последвали значително по-сериозни последици от ПТП. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че нанесените вследствие осъщественото от подс.А. престъпление имуществени вреди на лекия автомобил „Фолксваген Пасат”, управляван от св.П., надхвърлят близо двукратно минималния инкриминиран праг на имуществените вреди, посочен по-горе в мотивите. Освен това, настоящият състав намира, че неправилно от първоинстанционният съд е отчетено като смекчаващо отговорността на подс.А. обстоятелство направеното самопризнание от подсъдимия, доколкото същият ползва привилегията за определяне на по-ниско наказание при провеждане на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, но всъщност на досъдебното производство не е съдействал за разкриване на обективната истина /отказал е да дава обяснения/, респ. не е направил самопризнания още в тази фаза на наказателното производство, само което би могло да се отчита като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Ето защо въззивният съд намира, че определянето на наказание по втората алтернатива на предвиденото в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.”а” от НК – „пробация”, съчетано с безспорно наложителното приложение на разпоредбите на чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК /поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, респ. липсата на отегчаващи такива, както правилно е приел и първоинстанционния съд/, би довело да налагане на подсъдимия А. на наказание „глоба”, което не би отговаряло на характера и тежестта на извършеното престъпление и не би било в състояние да постигне целите на наказанието по чл.36 от НК. С други думи, настоящият състав намира, че правилно след приложението на чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК първоинстанционният съд с присъдата си е определил вида и размера на наказанието, което следва да търпи подс.А. – наказание „пробация”, като съвкупност само от двете задължителни пробационни мерки, и то в минималните им предвидени в закона размери, т.е. наложеното наказание на подс.А. не е явно несправедливо и не са налице условия за замяната му с наказание „глоба”, каквото искане прави защитника на подсъдимия с въззивната жалба. Същото се отнася и до кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, наложено на подс.А., като настоящият състав намира извода на първоинстанционния съд – че така наложеното кумулативно наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, за обоснован, правилен и законосъобразен, поради което не са налице условия за исканото от защитника на подсъдимия намаляване на това наказание по размер.

Следва да се отбележи само за прецизност, че в случая не са налице императивните условия за приложението на чл.78а от НК, въпреки, че закона предвижда за такова престъпление налагането на наказание „лишаване от свобода” до 1 година или наказание „пробация”, тъй като от престъплението има причинени имуществени вреди, които не са възстановени от подсъдимия.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 183/12.11.2014 год. по Н.о.х.дело № 261/2014 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.