№ 755
гр. Сливен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103795 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от Д. Й. П.М. от гр. Сливен срещу Община Сливен с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за периода на оставане
без работа.
Ищцата твърди, че до 03.11.2023 г. работила в Община - Сливен по
трудово правоотношение на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Общинска
икономика и защита на потребителя“ с брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1379 лв. Със Заповед № 41/02.10.2023 г. на Зам.
кмета на Община - Сливен трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 03.11.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради
„опреД.ето на длъжността за заемане от държавен служител“. По предявени
от ищцата искове, с влязло в сила Решение № 404/09.05.2024 г. по гр. д. №
4906/2023 г. по описа на СлРС уволнението било признато за
незаконосъобразно и заповедта била отменена, ищцата била възстановена на
преди заеманата длъжност, а ответната Община Сливен била осъдена да й
заплати обезщетение за времето, в което ищцата останала без работа. След
влизане в сила на решението и в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, на 12.05.2025 г.
ищцата подала писмено заявление до работодателя, че се връща на работа и
1
лично на същата дата в началото на работния ден се явила, за да заема
длъжността, на която била възстановена от съда. При явяването й на работа й
била връчена Заповед № 04/12.05.2025 г., издадена от Зам. кмета на Община
Сливен, в която било посочено, че я възстановява на длъжността. Без обаче да
я допусне по същество до работното й място, няколко часа след връчването на
заповедта, работодателят връчил на ищцата нова Заповед № 14/12.05.2025 г., с
която отново на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ прекратил трудовото
правоотношение „поради опреД.ето на длъжността за заемане от държавен
служител“. Ищцата излага, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и
като такава я оспорва, тъй като за посоченото в заповедта основание съдът
вече се е произнесъл с влязло в сила решение, с което е приел, че това
основание за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразно поради
нарушаване принципа на добросъвестност, установен в императивната норма
на чл. 8, ал. 1 КТ и представлява злоупотреба с право. С издаването на заповед
№ 14/12.05.2025 г. между ищцата и работодателя не възникват нови трудови
правоотношения, различни от тези преди отмяната на незаконосъобразното й
уволнение, поради което трудовото й правоотношение не може да бъде
прекратено повторно на същото това прието за незаконосъобразно основание.
Независимо от изложеното, ищцата намира, че фактите, свързани с
повторното й освобождаване от работа на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ
сами по себе си обективно сочат, че работодателят използва преобразуването
на трудовото правоотношение за длъжността „главен инспектор“ в отдел
„Общинска икономика и защита на потребителя“ в служебно с единствената
цел да освободи ищцата от работа. Оспорената заповед № 14/12.05.2025 г. е
издадена във връзка със същата заповед на зам. кмета на Община Сливен, е
която е променен видът правоотношение за заемане на една от двете
длъжности „главен инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“, която е послужила за основание за предишното прекратяване на
правоотношенията с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Ищцата
излага, че през времето, в което е заемала посочената длъжност, е отговаряла
изцяло на изискванията по длъжностна характеристика за квалификация,
професионален опит и други конкретни изисквания, изпълнявала е
задълженията си в рамките на посоченото по длъжностна характеристика и не
е била санкционирана за несправяне с възложената работа. При първото
прекратяване на трудовото й правоотношение, като причина било посочено
2
утвърденото със Заповед № РД 15-1864/28.09.2023 г. ново длъжностно
разписание, с което една от двете длъжности в отдела „главен инспектор“ се
трансформирана от такава за заемане по трудово правоотношение, в длъжност
за заемане по служебно правоотношение. В самата заповед за
трансформацията на длъжността е посочено, че тя се издава във връзка с
докладна записка с вх. № ОРД 02- 33/26.09.2023 г., в която е посочено, че
промяната се „налага“ поради честото боледуване на ищцата, което създава
затруднения в работата на отдела и че при утвърждаване на промяната следва
да й се предложи друга длъжност в администрацията на Община - Сливен. В
оспорваната сега заповед отново било посочено, че прекратяването на
трудовото правоотношение е във връзка със Заповед № РД 15-1864/28.09.2023
г. и утвърденото с нея длъжностно разписание. Ищцата описва още, че към
момента на издаване на оспорваната Заповед № 14/12.05.2025 г., както и към
предходното прекратяване на трудовото правоотношение, в отдел „Общинска
икономика и защита на потребителя“ са утвърдени три броя длъжности „
главен инспектор“. Няма освободени от длъжност други лица освен ищцата,
поради настъпилата трансформация, няма проведена процедура за заемане на
трансформираната длъжност „главен инспектор“ по служебно
правоотношение и трансформираната длъжност не е заета и към настоящия
момент за постоянно. Тези обстоятелства сочат на извода, че утвърдената от
работодателя трансформация не е извършена, защото това е необходимо за
нуждите на работата. Предвидените по длъжностни характеристики едни и
същи задължения при едни и същи отговорности, не сочат на необходимост
спецификата на работния процес да налага различни по вид правоотношения
за заемане на едни и същи длъжности. Въведената промяна няма връзка с
трудовите задължения по двата вида правоотношения и е без значение за
изпълнението на работата по тях. Трансформацията на вида правоотношение
за заемане на длъжността с извършена не с оглед подобряване на работата в
отдела, а за да бъде преодоляна от една страна липсата на законова причина за
прекратяване на правоотношението с ищцата и да не се излагат конкретни
мотиви за това прекратяване, а от друга страна, за да се избегнат предвидените
в закона процедури за освобождаването й с оглед здравословното й състояние,
тъй като ищцата страда от сериозни заболявания, което е налагало
нееднократно да ползва отпуск по болест и които са включени в списък на MЗ
и в други случаи на прекратяване на трудовото правоотношение биха
3
наложили необходимостта работодателят да поиска и съответно да получи
предварително мнението на трудово-експертната лекарска комисия, съгласно
изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това ищцата счита, че
работодателят е действал недобросъвестно, целейки да заобиколи
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, неприложима в хипотезата
на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, съответно да заобиколи евентуалната необходимост
коя от двете служителки в отдела, заемащи длъжността „главен инспектор“ да
освободи. Ищцата допълва, че за времето от повторното прекратяване на
трудовото правоотношение с оспорената заповед до настоящия момент е без
работа и е регистирана в Бюрото по труда - Сливен като няма доходи от
новоустановени трудови правоотношения с друг работодател и търпи вреди в
резултат на незаконното й уволнение в размер на брутното й месечно
възнаграждение от 1 379 лв. за всеки месец, в който е без работа. На
изложените основания ищцата претендира отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, възстановяването й на предишната длъжност и осъждане
на ответника да й заплати обезщетение за времето на оставане без работа,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник - адвокат,
чрез който поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи и да
присъди направените в производството разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, не изпраща
представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и
кумулативно съединен с него осъдителен иск с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, за което е останала без работа поради уволнението.
Исковете са предявени в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и са
процесуално допустими.
4
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Безспорни са между страните обстоятелствата, че ищцата е заемала
длъжността „Главен инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на
потребителите“ на ответната Община Сливен, както и че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 14 от 12.05.2025
г. на Зам. кмета на Община Сливен на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ
„поради опреД.ето на длъжността за заемане от държавен служител“.
Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже законността на
извършеното уволнение на ищцата на посоченото правно основание - поради
опреД.ето на длъжността за заемане от държавен служител.
В изпълнение на указанията на съда, със Становище по чл. 312, ал. 2
ГПК ответната Община Сливен е представила множество писмени
доказателства по делото.
Видно обаче от приложеното за послужване гр. д. № 4906/2023 г. по
описа на СлРС, абсолютно идентичните писмени документи са събрани като
писмени доказателства и в производството по гр. д. № 4906/2023 г. по описа на
СлРС, които ответната Община Сливен е ангажирала за доказване на
законността на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
41/02.10.2023 г. на Зам. кмета на Община - Сливен на същото правно
основание - чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради „опреД.ето на длъжността за
заемане от държавен служител“.
Ето защо, съдът намира, че с издадената Заповед № 14 от 12.05.2025 г.
на Зам. кмета на Община Сливен за уволнение на ищцата повторно на
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ „поради опреД.ето на длъжността за заемане
от държавен служител“, работодателят отново е нарушил принципа на
добросъвестност, което води до незаконност на уволнението.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Ал. 2 на посочената
норма въвежда презумпция за добросъвестност до доказване на противното. В
настоящия случай, съдът намира, че чрез ангажираните от страните писмени
доказателства и приложеното за послужване гр. д. № 4906/2023 г. по описа на
СлРС, презумпцията за добросъвестност на работодателя при упражняване
правото на уволнение се оборва.
5
Установи се, че с влязло в сила Решение № 404/09.05.2024 г. по гр. д. №
4906/2023 г. по описа на СлРС уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ 41/02.10.2023 г. на Зам. кмета на Община - Сливен на основание чл. 325, ал.
1, т. 12 КТ поради „опреД.ето на длъжността за заемане от държавен
служител“ е признато за незаконосъобразно и заповедта е отменена, ищцата е
възстановена на преди заеманата длъжност, а ответната Община Сливен е
осъдена да й заплати обезщетение за времето, в което ищцата останала без
работа.
Безспорно съдебното решение по предходно водения между страните
процес се ползва със сила на пресъдено нещо, чиито обективни и субективни
предели съвпадат изцяло с предмета на настоящия правен спор.
Видно от приетите в настоящото производство писмени доказателства и
тези, приети по приложеното по гр. д. № 4906/2023 г. по описа на СлРС,
релевантните за спора факти във връзка с уволнението на ищцата на
посоченото правно основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради „опреД.ето на
длъжността за заемане от държавен служител“, са установени от съда,
разглеждащ гр. д. № 4906/2023 г. по описа на СлРС и са мотивирали
уважаването на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ поради
обстоятелството, че при упражняване на потестативното право да прекрати
едностранно трудовия договор с ищцата, работодателят е нарушил принципа
на добросъвестност, тъй като единственото му желание, ползвайки се от
законово допустимо средство, каквото е правото да измени трудовото
правоотношение в служебно, е постигане на една - единствена цел:
прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител, която цел не би
могъл да постигне по друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или
предполага сбъдване и на друго условие, което работодателят не желае или не
може да изпълни. С уволнението на ищцата работодателят е действал
недобросъвестно, целейки да заобиколи предварителната закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 1 КТ, неприложима в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
Страните не спорят, че след влизане в сила на решението гр. д. №
4906/2023 г. по описа на СлРС и в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, на 12.05.2025 г.
ищцата подала писмено заявление до работодателя, че се връща на работа и
лично на същата дата в началото на работния ден се явила, за да заема
длъжността, на която била възстановена от съда. Без обаче да я допусне по
6
същество до работното й място, след връчването на Заповед № 04/12.05.2025
г., издадена от Зам. кмета на Община Сливен, в която е посочено, че ищцата се
възстановява на длъжността, работодателят издал процесната Заповед №
14/12.05.2025 г., с която отново на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ прекратил
трудовото правоотношение „поради опреД.ето на длъжността за заемане от
държавен служител“.
В случая, с незачитането на силата на присъдено нещо на влязлото в
сила решение по гр. д. № 4906/2023 г. по описа на СлРС, работодателят отново
действа недобросъвестно, тъй като повторното уволнение на ищцата с
процесната Заповед № 14 от 12.05.2025 г. на Зам. кмета на Община Сливен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ „поради опреД.ето на длъжността за заемане
от държавен служител“, не е обусловено от настъпила промяна в релевантната
за спора фактическата обстановка, а е извършено с единствената цел ищцата
да не започне фактически да изпълнява отново трудовите си функции.
Предвид изложеното, уволнението на ищцата се явява незаконно и
следва да бъде отменено, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изложените съображения за основателност на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира за доказано, че е налице незаконно уволнение на
ищцата. Наред с това, страните не спорят по обстоятелството, че трудовият й
договор е бил безсрочен, поради което няма пречка да бъде възстановена на
същата длъжност. Следователно и този иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без
работа в резултат от уволнението за процесния период, за което
доказателствената тежест се носи от ищцата.
По делото се доказа, че трудовото правоотношение на ищцата е
незаконно прекратено.
Въпросът на каква база се определя обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е
7
разрешен еднозначно и непротиворечиво в правната доктрина и съдебната
практика, при приложение на разпоредбите на чл. 228 КТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 -
7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за опреД.е обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено.
Съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че
размерът на последното месечно брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец, което ищцата е получила преди уволнението е 1379,00 лв.
Следователно, изчислено за 21 работни дни, среднодневното брутно трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на 65,67 лв.
От приетия по делото Трудов договор № 102/29.07.2025 г. се установи,
че ищцата е започнала работа, считано от 04.08.2025 г., тоест същата е
останала без работа в резултат от уволнението за периода от 13.05.2025 г. до
03.08.2025 г., вкл.
Ето защо, предявеният осъдителен иск е частично основателен за
периода от 13.05.2025 г. до 03.08.2025 г., вкл. и за сумата от 3808,86 лв. (13
раб. дни през м. май 2025 г., 21 раб. дни през м. юни 2025 г., 23 раб. дни през
м. юли 2025 г. и 1 раб. ден през м. август 2025 г. или общо 58 раб. дни през
периода по 65,67 лв. среднодневно БТВ), като съответно за сумата над
уважения размер на иска от 3808,86 лв. до пълния претендиран размер от
8274,00 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на
800,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърления размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
тъй като видно от представения Договор за правна защита и съдействие е
договорено и заплатено едно общо адвокатско възнаграждение с ДДС в
размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
8
за адвокатска работа и не е посочено конкретно договорено и заплатено
възнаграждение по осъдителния иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса за уважените искове. С оглед основателността на
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и частичната основателност на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, дължимата държавна такса е в общ размер на 254,98 лв. (по
50,00 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и 154,98 лв.
върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО извършеното със Заповед №
14/12.05.2025 г. на Заместник - кмета на Община Сливен прекратяване на
трудовото правоотношение на Д. Й. П.М., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, ............................ с ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 и
ОТМЕНЯ Заповед № 14/12.05.2025 г. на Заместник - кмета на Община
Сливен, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Д. Й. П.М., ЕГН: **********, считано от 13.05.2025 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Й. П.М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
............................ на заеманата преди уволнението длъжност „Главен
инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ в
Община Сливен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Й. П.М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ............................, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ , сумата от 3808,86 лв.
/три хиляди осемстотин и осем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 13.05.2025 г. до 03.08.2025 г., вкл. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2025 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 3808,86 лв. до пълния предявен размер от 8274,00
9
лв., като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно присъждането на сумата от 3808,86 лв. /три
хиляди осемстотин и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Й. П.М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ............................, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Районен съд - Сливен сумата от 254,98 лв. /двеста петдесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок, считано от 24.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10