Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
Гр.Разград, 07 април 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА, с участието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 15 по описа
за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 – 196 от АПК.
Образувано
е по жалби на Кмета на Община Разград
против разпоредбите на чл. 18в, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 2 от Раздел V „Такси
за административни услуги“ от Наредба №14 за определянето и администрирането на
местни такси и цени на услуги на територията на Община Разград (Наредба №14),
приети с Решения №200 и №202 по Протокол №16/29.12.2020г. на Общински съвет
Разград.
В
тях и по същество се развиват доводи, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като са
приети при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
регламентирани от Закона за нормативните актове (ЗНА) и в противоречие с
материален закон от по-висока степен, в частност с норми от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ). Предвид това жалбоподателят
моли съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по спора, чрез своите процесуални
представители заявява, че жалбите са недопустими и неоснователни и моли съда да
ги отхвърли.
Прокурорът заключава, че жалбите са основателни, като
споделя изложените в тях доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при приемане на процесните изменения в Наредба № 14 на Общински съвет Разград.
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени от надлежна
страна срещу нормативен административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
С разпоредба на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА е предвидено,
че кметът на общината може да оспорва незаконосъобразните актове пред
съответния административен съд. Общинският съвет е орган на местно
самоуправление, а кметът на общината е сред изброените в чл. 19, ал. 3 от
Закона за администрацията териториален орган на изпълнителна власт, поради
което законодателят е създал механизъм за взаимен контрол върху издаваните от
тях актове. Налице е специална норма, която оправомощава кмета на общината да обжалва
по съдебен ред всички актове на общинския съвет (индивидуални, общи и
нормативни) и в тези случаи за допустимост на оспорването е достатъчно да е
налице акт на органа на местното самоуправление, по отношение на който е
констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност от негова страна.
В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение № 5/10.12.2008г. по т. д.
№ 20/2007г. на ОС на Върховния административен съд. С оглед на това съдът
намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника
за недопустимост на жалбите.
Разгледани по същество жалбите са основателни по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор, че оспорените решения са приети
от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и
начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Изменението
в наредбата е удостоверено и обнародвано по предвидения за това ред. С оглед на
това съдът намира, че е налице валиден нормативен административен акт, действащ
към момента на оспорването.
Тези разпоредби обаче са приети при допуснати
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
С Решения №200
и №202 по Протокол №16/29.12.2020г. на Общински съвет Разград са изменени
разпоредбите от Наредба №14. Съгласно чл. 79 от АПК, съответно чл. 11, ал. 3 от
ЗНА, нормативният административен акт се изменя с изрична разпоредба на
последващ нормативен акт. Следователно, по силата на закона актовете, с които се
изменя нормативен административен акт, имат качеството на нормативен
административен акт. По отношение на тях са приложими всички разпоредби,
свързани с процедурата по изготвяне на проекта, обявяването, обсъждането и приемането
му.
С Решение №200 от заседанието си на 29.12.2020г. Общински съвет
Разград е изменил разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2 от Раздел V „Такси за
административни услуги“ от Наредба №14, като е определил, че цената на таксата,
която се заплаща за издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни
имена - за обикновена и бърза услуга, придобива „нулева стойност“. Преди
изменението за тази услуга се е дължала такса в размер на 4,00 лева, когато тя е
със срок на изпълнение до 7 дни и 8,00 лв., когато тя се изпълнява веднага. Производство
е инициирано по проект (докладна записка) на общински съветници от ДПС. Той е
обявен на 13.11.2020г. по предвидения от закона начин и обсъден на заседанията
на съответните постоянни комисии на
Общински съвет Разград. В докладната записка са изложени и мотиви, които обаче
не съдържат всички задължителни реквизити и по своето съдържание не отговарят
на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, а са бланкетни и само формално ги
изпълняват. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА към мотивите на
проект за нормативен акт следва да се посочат очакваните резултати от
прилагането му, включително и финансовите. В настоящия случай това изискване е
от особено значение, тъй като се касае до определяне на размера на дължима по
закон такса за административна услуга (чл.110, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ).
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията
на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси установени
със закон, като в чл. 141, ал. 4 от нея е предвидено, че общинският
съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. Със ЗМДТ
са установени по вид дължимите местни такси, а общинските съвети са овластени
да определят техния размер, но при спазване на реда и условията, посочени в
закона. В чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че местните такси се определят въз
основа на необходимите материално-технически и административни разходи по
предоставяне на услугата, а в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че общинският
съвет определя размера на таксите, но при спазване на посочените там принципи,
сред които е и възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на
услугата. Според легалното определение на § 1, т. 15 от ДР ЗМДТ "пълните
разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата,
включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала;
материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на
таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата,
определени конкретно от общинския съвет. Следователно действащата законова уредба обвързва размера
на таксата с размера на разходите по предоставяне на услугата. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 115а, ал. 1 от ЗМДТ. Безспорно общинските съвети могат да определят и размер на таксите, който
не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена
услуга (чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ), но това не освобождава вносителите на
проекта да изложат конкретни мотиви, съдържащи финансова и икономическа
обосновка, в частност какви са разходите по предоставяне на тази услуга, които
ще са за сметка на общинските приходи.
На следващо място следва да се отбележи, че процесната
административна услуга (издаване на удостоверение за идентичност на имена) се
предоставя не само на граждани от турски произход, чиито имена са принудително
променени, а на всички лица, чиито имена са променени по административен или
съдебен ред, при сключване на брак и др. В мотивите на вносителите се сочи, че
исканата промяна цели постигане на справедливост предвид факта, че смяната на
имената на българските граждани от турски произход е насилствено приложена. Тълкувайки
изразената от тях воля, съдът намира, че тяхното желание е било тази категория
лица да се освободи от заплащането на предвидената такса, което е допустимо по силата
на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. В него е регламентирана възможността общинският съвет
да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на
отделни видове такси. С процесното изменение обаче по същество е прието, че не
се дължи такса, която е установена от закона.
Въз основа на така изложените съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Раздел V „Такси за административни
услуги“ от Наредба №14 е приета при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с посочените
по-горе разпоредби на ЗМДТ, който се явява нормативен акт от по-горна степен,
поради което следва да се отмени.
С Решение №202
от заседанието си на 29.12.2020г.
Общински съвет Разград е изменил разпоредбата на чл. 18в, ал. 1 от Наредба №14.
Производството е започнало във връзка с изготвен проект (докладна записка) от
заместник-кмета на Община Разград, изпълняващ функциите на кмет към този момент.
С него е предложена промяна в текста на разпоредбата, според която се
освобождават от заплащане на такса за битови отпадъци (ТБО) законно
регистрираните вероизповедания в страната - за молитвени домове, храмове и
манастири, заедно с поземлените имоти, върху които са построени и в които се
извършва богослужебна дейност, при условие, че имотите не се ползват със
стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 71а от ЗМДТ. Проектът за изменение на наредбата е обявен на
18.11.2020г. по предвидения от закона начин и обсъден на заседанията на съответните постоянни комисии на Общински
съвет Разград. В хода на заседанието на Общинския съвет, при обсъждане на
проекта са постъпили предложения от различни общински съветници за допълване на
лицата и имотите, за които да не се заплаща ТБО. Тези предложения първоначално
са постъпили устно, а в последствие и в писмен вид, някои от които ръкописно
изписани. След обсъждане на всички постъпили предложения с процесното Решение №
202 е прието изменение на разпоредбата на чл.18в, ал.1 от Наредба № 14, според
което „Освобождават се от заплащане на
такса за битови отпадъци:
1. Законно регистрираните вероизповедания в страната –
за молитвени домове, храмовете и манастирите, заедно с поземлените имоти, върху
които са построени и в които се извършва богослужебна дейност, при условие, че
имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна
дейност;
2. Читалищата – за имоти или обособени обекти в тях,
използвани за читалищна дейност;
3. Български червен кръст;
4. Общинските и държавните училища – за сградите,
използвани за учебен процес и научна дейност;
5. Правоприемниците на неизползвани имоти на закрити
учебни заведения;
6.Детските
градини и детските ясли „
Както вече беше посочено актовете, с които се изменя
нормативен административен акт, имат качеството на нормативен административен
акт и по отношение на тях са приложими всички разпоредби, свързани с
процедурата по изготвяне на проекта, обявяването, обсъждането и приемането му.
Процедурата по изработване, приемане и обнародване на
нормативни административни актове е уредена в глава трета – "Изработване
на проекти на нормативни актове" на ЗНА, прилагани субсидиарно на
основание чл. 80 от АПК. Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА изработването на проект на
нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост,
обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност,
пропорционалност и стабилност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за
издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Разпоредбата на чл. 28 от
ЗНА урежда изискванията към мотивите на нормативните актове. Нормата предвижда,
че проектът на нормативен акт заедно с мотивите се внася за обсъждане и
приемане от компетентния орган. Мотивите съдържат: причините, които налагат
приемането; целите, които се поставят; финансовите и другите средства,
необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от
прилагането, включително финансовите, ако има такива, и анализ за съответствие
с правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА изрично
предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви според
посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган.
В случая, постъпилите предложения на общинските
съветници по своето естество съставляват проект за изменение на нормативен
административен акт, тъй като те не са във връзка с вече изготвения и обявен
проект за изменение на разпоредбата, а с тях се въвеждат нови категории лица и имоти,
които се освобождават от задължението да заплащат ТБО, установена от закона. Те
са приети при съществени процесуални нарушения. Изискванията за предварително разгласяване
на проекта заедно с мотивите към него, както и за предоставяне на достатъчен
срок за подаване на становища, предложения и възражения са императивно въведени
от ЗНА и АПК ( по арг. на чл. 77 от АПК). Те са проявление и на залегналите в
чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи на обоснованост, откритост и съгласуваност. За да
се обезпечат правата на заинтересованите лица, следва административният орган
да приеме проекта във вида, в който е бил обявен, а при направени предложения
извън неговите рамки да отложи решението
си за да се изпълни процедурата по изготвяне, обявяване и обсъждане на новия проект.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Обратното би
означавало, че компетентният орган може по своя преценка да публикува за
обсъждане проект на нормативен акт с оскъдно съдържание, което впоследствие да
бъде коренно изменено или съществено допълнено, като окончателните промени не са
мотивирани, оповестени и подложени на обсъждане по предвидения ред и съответно общността
не е запозната с тях.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че оспорените разпоредби на Наредба №14 са незаконосъобразни, тъй като са приети от
Общински съвет Разград при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се
отменят.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ чл. 18в, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 2 от Раздел V „Такси за
административни услуги“ от Наредба №14 за определянето и администрирането на
местни такси и цени на услуги на територията на Община Разград, приети с
Решения №200 и №202 по Протокол №16/29.12.2020г. на Общински съвет Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се
разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/