О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
Гр. Перник, 30.01.2023 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 472 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 – ал. 4 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по искане за спиране изпълнението
на Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от 27.03.2022 година, издаден от И.М.Р.
и И.В.М.-Н., потвърден частично с Решение № 1911 от 06.12.2022 година на Е.С.П.–
директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при
централно управление на Националната агенция за приходи София от „***“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за
кореспонденция: гр. Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от
изпълнителния директор П.Е.Б..
Ответникът по молбата – Директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София не представя възражение по направеното
искане за спиране.
Настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник, след като прецени доказателствата по делото и изложените
съображения, намира искането за неоснователно поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.
157, ал. 1 ДОПК предвижда, че обжалването на ревизионния акт
/РА/ пред съда не спира неговото изпълнение. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на
посочената правна норма, изпълнението може да бъде спряно от административния
съд по искане на жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва. Според чл.
157, ал. 3 ДОПК се изисква към искането да бъдат приложени
доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а
когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за
обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение разпоредбите на чл.
153, ал. 3 – ал. 5
ДОПК. Нормата на чл.
153, ал. 4, във връзка ал. 3
от ДОПК предвижда, че следва да е представено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането, като алтернативно
в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго обезпечение, във
връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в определен срок
да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение имущество.
Законът не регламентира критериите, по които
следва да се извърши преценката дали предложението е подходящо, но най – общо
тя следва да се съсредоточи по въпроса, дали направеното, съответно
предложеното обезпечение гарантира в максимална степен правото на държавата да
получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт, а именно дали
длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори, дали върху
активите има наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени
възбрани върху същите имоти в полза на други кредитори или за обезпечаване на
задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти
и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените
задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интереса на държавата.
При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност
на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както
и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на
публичните вземания.
Безспорно, към подаденото искане за спиране на
изпълнението на ДРА, няма приложени доказателства за направено обезпечение,
нито се съдържа предложение за обезпечение. В случая доказателства за направено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането или
предложения за друго обезпечение не са представени и не са направени от
жалбоподателя.
Доводите на дружеството – жалбоподател изложени
в искането са относими към законосъобразността на РА, но не сочат обстоятелства
по чл.
153 от ДОПК.
Предварителното изпълнение на РА е
законодателно уредено с изрични правни норми от ДОПК, а видно от
изложеното по – горе, изчерпателно в кодекса са уредени и реда и
предпоставките, при които административният орган или съдът могат да спрат
изпълнението на РА.
Ито защо искането е неоснователно, тъй като не
е предложено обезпечение в размер на задълженията по обжалваната част от РА и
съответно не са спазени изискванията на приложимата уредба, както и не са
осъществени предпоставките по чл.
157, ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на оспорването на РА чрез
спирането на изпълнението му от съда.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
157, ал. 4 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
О П Р
Е Д ЕЛ И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Радомир, ***, с адрес за кореспонденция: гр.
Перник, ул. „***“ № 1, ***, ет. ***, представлявано от изпълнителния директор П.Е.Б.
за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001421004954-091-001 от
27.03.2022 година, издаден от И.М.Р. и И.В.М.-Н., потвърден частично с Решение
№ 1911 от 06.12.2022 година на Е.С.П.– директор на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ при централно управление на Националната
агенция за приходи София, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд Перник,
в 7-дневен срок от връчването му.
Съдия:/п/