РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 17.07.2013 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,
VІ-І СЪСТАВ на двадесет и пети февруари
през две хиляди и тринадесета година в открито съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА
секретар П.П.
прокурор
разгледа докладваното от съдия Галина Иванова т.д. №
2531 по описа за 2012
г.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Д.л.Б.” ЕАД твърди, че е предявил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника П.С.П., действащ като ЕТ „В. – П.П.”V Със заявлението е поискано издаване на заповед и изпълнителен лист за част от вземанията по договора дължими и неплатени 18 бр лизингови вноски в общ размер 45 820,99 евро ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на заявлението 23.11.2011 г. както и направените деловодни разноски. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. 50 774/11 г. СРС, 48 състав, и на 9.12.2011 г. е издадена заповед. На 8.2.2012 г. длъжникът е подал възражение .
Ответникът е сключил с ищеца договор за финансов лизинг L-08-371/3.12.2008 г. По силата на този договор ищецът приел да придобие от трето лице лизингов обект 1 бр енгел инжекционна формовъчна машина 1800/220 Tech от Engel Austria Gmbh и да го предостави за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя, а той да плаща лизингови вноски, определени в погасителен план. Договорният обект е придобит и придобитият лизингов обект е предаден на лизингополучателя и приет без всякакви възражения от последния на 16.2.2009 г. видно от приемателно-предавателен протокол. По този начин ищецът си е изпълнил задълженията си. Ответникът не е заплатил 15 от 60 месечни вноски. Последната частично платена вноска е № 16 с падеж 10.6.2010 г. като и платените дотогава вноски били погасени с голяма забава след техния падеж. Неизпълнени са останали остатък от 16 вноска 941,61 евро с падеж 10.6.2010 г. и неустойка от падежа 23.11.2011 г. 499, 99 евро.
Освен това неиздължени са още вноски от № 17 до № 33 всяка по 2 639,96 евро и падеж 10 то число на месеца като върху тези вноски има и дължими от ответника неустойки с посочен размер.
Предявените искове са за установяване съществуване на вземане, на основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 232 от ЗЗД и на основание чл. 92 от ЗЗД.
Моли да се установят вземанията му, общ размер на вноските 45 820,99 евро и на неустойките 12 031,34 евро.
Дължи и застрахователни премии 1 132,17 лв до разваляне на договора 29.1.2012 г. и неустойка 383,31 лв за неизпълнение на това задължение.
Освен това дължи и 34 и 35 вноска, чийто падеж е настъпил след подаване на заявление и неустойки за тяхното неизпълнение.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че сделката е търговска, настъпила е непреодолима сила, след сключване на процесния договор. Това било форсмажорно обстоятелство от извънреден характер, което се случвало извънредно, неочаквано, необичайно. Това била световната икономическа криза.
Била налице причинно-следствена връзка между неизпълнението и форсмажорните обстоятелства. Ставало ясно, че разходите и приходите били в диспропорции. През 2009 г. бил настъпил рязък спад. Намалели поръчките. Сочи конкретни данни. Моли да се отхвърлят исковете по изложените съображения.
Софийски
градски съд, търговска колегия, VІ- 1
състав като взе предвид събраните по делото доказателства и ги прецени в
тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК както и
доводите на страните намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК от 23.11.2011 г. ищецът е поискал издаване на такава срещу ответника и такава е издадена на 9.12.2011 г. срещу ответника за суми както следва 45 820,99 евро главница, лихва от 23.11.2011 г. и 1 792,36 лв разноски. Вземането произтича от неплатени лизингови вноски.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК е допустим за установяване само на тези вземания, които са предявени в заповедното производство. При този иск ищецът има интерес, който му е признат от закона със специалната посочена уредба.
Установява се, че между страните е сключен договор за финансов лизинг на движимо имущество № L-08-371/3.12.2008 г., по силата на който Д.л.Б. ЕАД е поело задължение като лизингодател спрямо П.П. в качеството му на ЕТ „В. П.П.” да придобие от доставчик и отдаде за възмездно ползване при условията на този договор и общите условия към него лизингов обект 1 бр енгел инжекционна формовъчна машина. Лизинговата цена е 151 037,23 евро. Уговорено е погасяването на лизинговите вноски да стане съгласно погасителен план с първоначална вноска 22 846,68 евро за 62 месеца.
От приемо-предавателен протокол се установява, че е предадена на ответника машината.
От представените фактури и вносни бележки, както и от заключението на вещото лице М.Г. се установява, че са фактурирани и платени вноски от 1-17 на обща стойност 133 920 ,96 лв. Остатъкът от 18 до 35 вноска е в размер на 92 3939,76 лв, не са платени.
Не се ангажираха доказателства за изпълнение на задълженията от ответника.
На 25.1.2012 г. е изпратена и на същата дата е получена нотариална покана от ищеца до ответника като тя съдържа покана за плащане на всички задължения на ответника към ищеца, включително и вноските от 16 до 35 по процесния договор като е даден 3 дневен срок за изпълнение, след който договорът ще се счита за развален. Преди това съответно на 29.5.2009 г. на 2.12.2010 , 10.12.2010 г. са връчвани покани на ответника да изпълни задълженията си. Но изпълнение не е извършено. Установява се от заключението, че 16 вноска е платена, а 17 вноска е платена частично в размер на 3 355,49 лв от дължимите 5 136,32 лв, с равностойност2 639,96 евро
Няма доказателства за изпълнение и погасяване на задълженията до настъпилото прекратяване на договора на 28.1.2012 г. след изтичане на дадения срок за изпълнение. Поради това на договорно основание ищецът дължи заплащане на вноски от 16 частично до 35 както се твърди в исковата молба.
Изпратена е нотариална покана от ответника П.С.П. в качеството му на ЕТ „В. – П.П.” до ответника „Д.л.Б.”, с която по сочил, че дължимите от него суми, били незначителни с оглед вече платените. Тази оценка е субективна и разликата между дължимите 396 419 лв (посочени в поканата ) и платените 547 339 лв (пак посочени там) не е незначителна с оглед интереса на кредитора да получи всичко, което е уговорено.
Представени са отчет за приходите и разходите за 2005 – 2011 г. От тях съдът не може да направи изводите, сочени от ответника. А именно спадане в оборотите и липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите лизингови вноски. Лизинговите вноски се дължат ежемесечно ,следователно следв ада има данни за всеки месец какви са били приходите ,какви разходите. Дори и да няма доходи като предходни години, то е налице доход за текущите 2009 , 2010 , 2011 г. след възникване на задълженията по процесния договор. Налице са приходи според тези данни. Но съдът не разполага със специални знания, от които да направи анализ за невъзможност да изпълни задълженията си към ищеца по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Установи се , че между страните е сключен договор за лизинг. Съгласно този договор ищецът е поел задължение да придобие право на собственост върху една вещ и да я даде за ползване на ответника срещу заплащане на възнаграждение. Договорът е формален, консенсуален и наименован. Съгласно чл. 344, ал. 1 ТЗ вр. чл. 230 от ЗЗД лизингодателят, ищецът по делото, има задължение да даде вещта за ползване на ответника. Това свое задължение той е изпълнил, наред със задължението да придобие собствеността върху вещта. От своя страна, ответникът като лизингополучател има задължение да заплаща уговорените лизингови вноски, на основание чл. 345 от ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Липсват доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си. Тежестта за доказване е негова, на основание чл. 154 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че в посочения период и размер, ответникът дължи плащането на лизинговите вноски.
Направено е възражение за непреодолима сила, на основание чл. 306 от ТЗ.
Ответникът нарича финансовата и икономическа криза форсмажорно обстоятелство. В отношенията между търговци определението на чл. 306 от ТЗ предвижда, че непреодолима сила това е „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора”. Това понятие включва такова събитие или действие, за което длъжникът не отговаря, ако докаже, че това е препятствие извън неговия контрол и не би могло разумно да се очаква при сключване на договора да се предвиди, а ако може да се предвиди при случването му не би могло да се избегне или преодолее или да се преодолеят последиците му. Това е обективна характеристика, която съществува и води до обективна невъзможност за изпълнение. В този смисъл се поставя въпросът за това виновно или не, е неизпълнението на ответника.
Съдът намира, че позоваването на непреодолима сила, изисква доказване на настъпването й, т.е. да се ангажират и съберат такива доказателства, които да установят наличието на финансова криза на българския пазар. Ноторно не е известно, съществуването на криза. Понятието финансова криза е оценка, което включва в себе си редица данни, подлежащи на доказване, спадане на обороти, покачване или намаляване на лихвени проценти, липса на свободни парични средства, липса на търсене и невъзможност за предлагане. Като на доказване ще подлежи не само криза в съответния отрасъл, а във всички икономически отрасли. Но в случая няма доказване на настъпването на финансова и икономическа криза, която да действат като непреодолима сила, т.е. да са непредотвратими. Още повече, че не е ясно твърдян моментът на финансовата криза. Договорът е от 3.12.2008 г. , т.е. той дали е сключен във време когато има икономическа криза или тя е настъпила в по-късен момент. Спадът в оборотите на един търговец, не е доказателство за наличие на финансова криза.
Освен това не може да се установи и причинна връзка между евентуална криза и дейността на търговеца, което също изключва настъпването на непреодолима сила.
От посочените обороти в отговора на исковата молба на ответника, съотнесени със задълженията му по лизинговите договори, съдът не може да направи извод, за такова дълбоко поражение върху търговската дейност на ответника от спиране на поръчки, което го е водело до невъзможност да престира на кредиторите си и по-специално да изпълни задълженията си по процесния договор. Действително наличието на приходите, както са посочени, не отразяват разходите, но това означава, че ответникът не е направил задълбочен анализ на дейността си и не е посочил обективните причини, довели до невъзможност да изпълнява търговските си задължения. А след като това е така, не се доказва обективно наличие на невъзможност за изпълнение на възникналите задължения.
От изпратената покана от ответника до ищеца не се установява да се нотифицира на основание чл. 306, ал. 3 от ТЗ обстоятелство, свързано с финансова и икономическа криза , със затруднения в ликвидността. Това обстоятелство също следва да се вземе предвид, като такова, недоказващо дори косвени факти за настъпила обективна невъзможност за изпълнение.
Липсва обективна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на ответника. Възражението е недоказано и следва да се отхвърли.
Поради липса на доказателства, изключващи отговорността на ответника и липса на доказателства за реално изпълнение на задълженията, то те не са погасени и искът следва да се уважи.
Следва да се признае за установено, че сумите по заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 417 от ГПК, са дължими от ответника и да се уважи иска. Като само за вноски 16 и частично 17 за разликата над 3 355,49 лв се отхвърли иска.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото съразмерно на уважената част от иска. Общо направените разноски от ищеца са 1792,36 лв – държавна такса, 5 040 лв адвокатско възнаграждение и 300 лв възнаграждение за вещо лице , сбор 7 132,36 лв. Като се вземе предвид отхвърлената част от исковете съразмерно следва да се присъдят разноски от 6 454,36 лв.
Съдът на посочените основания
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Д.л.Б.”*** , ЕИК ***********, представлявано от Р. М. и Н. С. срещу П.С.П., ЕГН **********, действащ като ЕТ „В. – П.П., вписан в търговския регистър ЕИК ************, гр. С., ул. „Й. Х.” № **, вх. *, че П.С.П. в качеството си на ЕТ „В. – П.П. дължи на „Д.л.Б.” ЕАД, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 345 от ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД сумите , представляващи неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № L-08-371/03.12.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 18248/08.12.2008 г. на нотариус № 053 от регистъра на нотариалната камара и погасителен план към него за неплатени лизингови вноски както следва:., вноска № 17 – 924,33 евро с падеж 10.7.2010 г., вноска № 18 – 2 639,96 евро, с падеж 10.8.2010 г., вноска № 21 – 2 639,96 с падеж 10.11.2010 г., вноска № 22 от 2 639,96 евро с падеж 10.12.2010 г. , вноска № 23 – 2 6396,96 евро с падеж 10.1.2011 г. вноска № 24 – 2 639,96 евро с падеж 10.4.2011 г., вноска № 25 – 2 639,96 евро с падеж 10.3.2011 г. ,вноска № 26 – 2 639,96 евро с падеж 10.4.2011 г., вноска № 27 – 2 639,96 евро с падеж 10.5.2011 г., вноска № 28 от 2 639,96 евро с падеж 10.6.2011 г., вноска № 29 – 2 639,96 евро, с падеж 10.7.2011 г., вноска № 30 от 2 639,96 евро с падеж 10.8.2011 г., вноска № 31 от 2 639,96 евро с падеж 10.9.2011 г. вноска № 32 от 2 639,96 евро с падеж 10.10.2011 г. ,вноска № 33 от 2 639,96 евро с падеж 10.11.2011 г., разноски по заповедното производство 1 792,36 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.л.Б.” ЕАД срещу ЕТ „В. – П.П.” за установяване дължимост на вноска 16 с падеж 10.6.2010 г. и частично за вноска 17 над 924,33 евро.
ОСЪЖДА ЕТ „В. – П.П.”, вписан в търговския регистър ЕИК ************, гр. С., ул. „Й.Х.” № *, вх. *, че П.С.П. в качеството си на ЕТ „В. – П.П. да заплати на „Д.л.Б.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 6 454,36 лв (Седем хиляди сто тридесет и два лева и 36 ст), направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: