Р Е Ш Е Н И Е № 260205
гр.Пловдив 08.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№687/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №2/04.01.2018г. по гр.д.№304/2017г. по описа на РС-Мадан от С.А.А.,с което исковата претенция с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е била отхвърлена за заплащане на обезщетение в размер на 7000лв.,както и за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума в размер на 1239,14лв. за периода 05.11.2015г.-31.07.2017г.,като жалбоподателя счита решението за неправилно и незаконосъобразно и като такова моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи изцяло исковата претенция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
Делото е след отмяна от ВКС и дадени указания относно преценка на продължителността на делото в разумен срок,както и сложност и поведение на компетентните органи.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори,че по подадена жалба от Т.Р.,съдружник на ищеца в дружеството „Био-МТ“ ООД е била образувана прокурорска преписка.С постановление на ОП-Смолян от 14.10.2010г. е било въдзложено извършването на предварителна проверка за установяване достоверността на жалбата.На 21.10.2010г. в ОП-Смолян е постъпило уведомление,че прокурорска преписка №1419/2010г. е била заведена в РУП-Мадан под №ЗМ-235/19.10.2010г.Предварителната проверка била извършена от РУП-Мадан с мнение за прекратяване,но с постановление на зам.окръжен прокурор е била извършена допълнителна проверка пак от РУП-Мадан,като вече на 06.04.2011г. е било образувано досъдебно производство №235/2010г. срещу С.А. за престъпление по чл.255,ал.3,вр.с ал.1,т.2,предл.2 от НК,като са били дадени конкретни указания относно извършването на разследването.След извършване на следствени действия от разследващ полицай и събиране на множество документи като доказателства по досъдебното производство на 08.09.2011г. жалбоподателя е бил привлечен като обвиняем и е бил разпитан в това му качество,като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение подписка.Материалите по досъдебното производство били изпратени на ОП-Смолян,която на 04.11.2011г. внесла в съда обвинителен акт против С.А. за това,че на 11.03.2005г. в качеството си на управител и представляващ „Бано“ ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери –ДДС от 13 948,61лв. за данъчен период от 01.02.2005г.-28.02.2005г.,като затаил истина в подадена декларация,която се изисква по закон,чл.100,ал.1 и 3 от ЗДДС/отм./,като не е отразил в справката декларация извършената облагаема доставка по договор за продажба от 10.02.2005г.,сключен между „Бано“ ЕООД като продавач и „Био-МТ“ ООД като купувач и било образувано в ОС-Смолян нохд №100/2011г.С присъда от 17.01.2012г. ОС-Смолян признал подсъдимият А. за виновен и му наложил наказание.На 30.01.2012г. е постъпила жалба от А. против така постановената присъда по нохд №100/2011г. по описа на ОС-Смолян.Делото с всички материали било изпратено на АС-Пловдив и там било образувано внохд №67/2012г. по описа на ПАС.С решение от 05.04.2012г. ПАС отменил присъдата на ОС-Смолян и върнал делото на ОП-Смолян,тъй като били констатирани множество съществени процесуални нарушения.От ОП-Смолян били извършени необходимите процесуално-следствени действия,след което отново бил внесен обвинителен акт в съда и било образувано нохд №54/2012г. по описа на ОС-Смолян.Делото било приключено на 21.03.2013г. с постановяване на присъда,с която съдът оправдал подсъдимия С.А. за повдигнатото му обвинение.Тази присъда била протестирана от ОП-Смолян и пред ПАС било образувано внохд №192/2013г. по описа на ПАС.С присъда от 24.06.2013г. ПАС отменил присъдата на ОС-Смолян и му наложил наказание.На 04.07.2013г. постъпила касационна жалба от подсъдимия против решението по внохд№192/2013г. по описа на ПАС.
Пред ВКС било образувано КНД№1890/2013г.,което било насрочено за 02.12.2013г. и на същата дата било обявено за решаване от състава на съда.ВКС отменил изцяло решението по внохд№192/2013г. по описа на ПАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание със съответните указания.
След връщането на делото в ПАС същото било образувано под №20/2014г. по описа на ПАС.След неколкократни отлагания на делото,същото било обявено за решаване и било постановено решение от ПАС на 20.05.2014г.,с което била отменена оправдателната присъда на ОС-Смолян и била постановена нова,с която ПАС признал за виновен подсъдимия и му наложил наказание.Отново тази присъда била обжалвана пред ВКС е там било образувано КНД№1580/2014г.С решение от 17.09.2014г. ВКС потвърдил присъдата на ПАС,като решението било окончателно и не подлежало на обжалване.
При това положение общата продължителност на делото станала четири години,пет месеца и единадесет дни.Първоинстанционния съд е приел,че присъдата е постановена в разумен срок,като този срок е бил една година,един месец и единадесет дни,но този съд приема за първоначален момент за разглеждане на делото момента от повторното внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия,което е неправилно.Разумността на сроковете зависи както от началния момент на привличането като обвиняем до момента на влизане в сила на постановената присъда против него.Същият е бил привлечен като обвиняем на 08.09.2011г., а окончателно решение по делото е било постановено на 17.09.2015г.Освен,обаче продължителността на делото,съдът преценява относно разумността на срока и се преценява сложността на делото,както и поведението на компетентните органи.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени поради следното:
На първо място следва да се посочи,че държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, &1 от Конвенцията.Независимо от факта дали лицето е било признато за виновно или не,то същото има право на приключване на делото в разумен срок с оглед причиняването на неимуществени вреди.Това е така,защото при по-дълга продължителност на делото,както е в настоящия случай,без да е налице голяма фактическа и правна сложност на делото,то състоянието на жалбоподателя се е променило,като висящността на наказателното производство е засегнала неговата психика.
Дори и преценката на Инспектората към МП е приел,че делото е било разгледано в разумен срок,без да отчита негативното въздействие върху жалбоподателя на срока на разглеждане на делото.
Настоящата инстанция намира,че основна вина за голямата продължителност на делото има Прокуратурата на РБ,тъй като самото досъдебно производство се е проточило,като след връщането на делото от ПАС също са извършвани действия,които са забавили делото на фаза досъдебно производство.
Районният съд е нарушил материалния закон,като е приел,че срокът за разглеждане на делото на жалбоподателя е в разумни граници,като не е отчел факта,че с оглед изготвяне на експертизите по делото в хода на досъдебното производство,както и разпита на свидетелите и разпита на обвиняемия,не е налице сложност на делото,поради което същото е следвало да приключи в един разумен срок.
За да е налице обаче отговорност на държавата следва да се изследва и въпроса относно настъпилите вреди,били те имуществени или неимуществени,т.е въпроса тук е дали е налице деликтна отговорност от страна на държавата.По делото се установява,че на ищеца му е било повдигнато обвинение,като делото е продължило в неразумен срок и тъй като през времетраенето на делото за същия са настъпили неблагоприятни последици,изразяващи с в разваляне на репутацията на лицето,което до момента на започване на наказателното преследване срещу него е бил управител на две търговски дружества,но след започване на наказателното производство и бил изложен авторитета му,а така също налице е било и наличието на стрес.
Решението се явява неправилно и по отношение на отхвърлителната част на мораторната лихва,която се претендира,която също следва да се присъди,защото след като се приема,че основния иск е основателен,но настоящата инстанция намира,че по размер следва да се присъдят 5000лв.,които напълно справедливо биха репарирали настъпилите вреди в правната сфера на жалбоподателя,като му се дължи и обезщетение за забава в размер на 882,37лв.В останалата част,с която претенцията е отхвърлена, решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2/04.01.2018г. по гр.д.№304/2017г. по описа
на РС-Мадан,с което е отхвърлена исковата претенция на С.А.А. с ЕГН-**********
със съдебен адрес:г***,партер,** адв.С.Л. ***,адв. Т. Д. против Прокуратурата
на РБ за заплащане на обезщетение до размера на 5000лв./пет хиляди
лв./,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.2б ЗОДОВ и чл.6,&1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,вследствие
забавянето и разглеждането в разумен срок на нохд №54/2012г. по описа на
ОС-Смолян,както и сумата 882,37лв.,представляваща обезщетение за забава върху
тази сума за периода 05.11.2015г.-31.07.2017г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на С.А.А. с ЕГН-********** със съдебен адрес:г***,партер,** адв.С.Л. ***,адв. Т. Д. обезщетение до размера на 5000лв./пет хиляди лв./,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.2б ЗОДОВ и чл.6,&1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,вследствие забавянето и разглеждането в разумен срок на нохд №54/2012г. по описа на ОС-Смолян,както и сумата 882,37лв.,представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода 05.11.2015г.-31.07.2017г. като в останалата част,с която е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер ОСТАВЯ В СИЛА решение №2/04.01.2018г. по гр.д.№304/2017г. по описа на РС-Мадан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на С.А.А. с ЕГН-********** със съдебен адрес:г***,партер,*** адв.С.Л. ***,адв. Т. Д. направените от него разноски пред всички инстанции в размер на 1890лв./хиляда осемстотин и деветдесет лв./съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: Членове: