МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД №1882/2019г.
Делото е образувано по внесен в
РС-Плевен обвинителен акт от ***, която е повдигнала обвинение по отношение на
подсъдимите Х.С.П., роден на ***г***, с
адрес за призоваване в страната: гр. №**, обл. №**,
ул. „№**, №**, български гражданин, българин, с основно образование, неженен,
не работи – №**, с ЕГН **********, реабилитиран и В.С.П. е роден на ***.***, с
адрес за призоваване в страната: село ***, обл.
Плевенска, ул.“№**“ №**, български гражданин, българин, с начално образование,
не е женен /живее на семейни начала с Н. *** П./, не работи, с ЕГН **********, осъждан, за
това, че на *** година, около №**часа, в село ***, обл.
Плевенска, влезли в чуждо жилище, а
именно къща, находяща се в село ***, на ул. „***“ №**, обитавана от В.П.К. от
с.с., като употребили за това сила /счупили прозорец
и повредили врата/, деянието е извършено нощем и от три лица, които са били
въоръжени с дървени колове и газов пистолет – престъпление по чл. 170, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимия В.С.П. в съдебното заседание
се явява лично и с адвокат Б.П., не се признава за виновен и моли съда да бъде
оправдан.
Подсъдимия Х.С.П. в съдебното заседание
се явява лично и с назначения му за служебен защитник адвокат Х.К., не се
признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.
Пострадалият В.П.К., редовно призован, се
явява лично и с адвокат М. ***, като на основание чл.76 от НПК е конституиран като
частен обвинител в наказателното производство.
Представителят на Р.П. подържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими, като подробно излага
основанията си за това.
Представителят на частния обвинител –
адвокат М.Б. също подробно излага
съображенията си относно обвинението.
Съдът, след като се запозна обстойно със
събраните по делото доказателства, анализирайки ги както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, и след като взе предвид становището на страните, счита за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.С.П. е роден на *** ***. С
адрес за призоваване в страната: гр. №**, обл. №**,
ул. „№**, №**. Български гражданин. Българин. С основно образование. Неженен.
Не работи – №**. С ЕГН **********. Не е осъждан /реабилитиран/. Подсъдимият В.С.П.
е роден на *** ***. С адрес за призоваване в страната: село ***, обл. Плевенска, ул.“№**“ №**. Български гражданин.
Българин. С начално образование. Не е женен /живее на семейни начала с Н. *** П./.
Не работи. С ЕГН **********. Осъждан.
Пострадалият В.П.К. ***, на адрес – ул.
„***“ №**. В едно домакинство с него живеели свидетелят П.К. – негов баща и
свидетелят В.И.К. - негов племенник. В.П.К. се занимавал с оглеждане на животни.
В близост до тяхната къща, заедно със семейството си живеели подсъдимите и
тяхното семейство. На *** година към ***., пострадалият К. заедно със св. И.С.
и П.Х. прибирали стадото от паша. Св. И.К. отворил портите на къщата и излязъл
да посрещне стадото на брат си, като
застанал на мостче малко преди дома им. Когато приближил, В.П.К.
се разминал с членове от семейството на подсъдимия В.П., а именно – свидетелите
Н.П., Г.П. и един от синовете му – Л.П.. Св. Л.П. ритнал една от козите, която
била и бременна в този момент. Това предизвикало реакцията на В.П.К., който
направил забележка на П.. Тогава св. Г.П. започнала да обижда В.П.К. с
множество обидни думи, сред които „боклук, педераст, негодник“. В.П.К.
отговорил възпитано на тази вербална атака, а св. И.К. казал на Н.П., Г.П. и Л.П.
да се прибират вкъщи. В.П.К. заедно с И.С., П.Х. и И.К. прибрали стадото и се заели с
едно бременно животно, като пострадалият К. продължил да се разправя с Н.П. и Г.П.,
викайки от двора на къщата си. Малко след това при тях пристигнал полицейски
патрул, извикан след сигнал на св. В.И., по искане на Н.П. и Г.П.. Последните
се оплакали на ***, че са нападнати от пострадалия К.. Адресът бил посетен от
св. П.К. и И.Х. – ***на РПУ-***. Те изслушали и двете страни, предупредили В.П.К. да не се разправя с другите участници
и си тръгнали. Св. И.С. и П.Х. също си
тръгнали, а след вечеря си заминал и И.К., който живеел в друга къща в същото
село. Късно вечерта на същия ден свидетелите Я.Я. и Д.И.
посетили дома на пострадалия В.К.. Настанили се в кухнята на къщата му, където
се черпели, а в съседната стая спели свидетелите П.К. и В.И.К.. Около полунощ в
дома си се прибрал подс. В.П., който работел извън
селото, но бил извикан от близките си. Те разказали за случилото се през деня и
набедили пострадалия в извършване на посегателство срещу
половата неприкосновеност на св. Г.П.. Провокиран от това, на *** година ,
около №**часа през нощта, той, заедно с брат си подс.
Х.П. и още едно лице се отправили към къщата на пострадалия К., започнали да
блъскат по външната порта с дървени колове, при което възникнали множество
деформации и резето, с което била заключена се счупило. Влезли в двора и
продължили да удрят вече по къщата - счупили и прозореца на стаята, в която
спели свидетелите П.К. и В.И.К.. След това тримата влезли в остъкленото
помещение на къщата, чиято врата, водеща към двора била отключена и използвали
сила, за да преминат през вратата, която водела към коридора на къщата, при
което я повредили. Пострадалият К. излязъл от кухнята и ги посрещнал в коридора
на къщата. Подс. В.П. също нахлул в коридора. Замахнал с дървен кол към пострадалия К.. Тъй като колът се
запречил в тавана и не успял да го удари, започнал да
му нанася удари с юмруци в лицето и тялото. От стаята, в която спели, се
показали свидетелите П.К. и В.И.К.. В това време подсъдимият Х.П. и другото
неустановено лице, застанали пред бащата и племенникът на пострадалия и ги
заплашили, че ще ги пребият, ако се намесят и им наредили да стоят в стаята. През цялото време
нападателите отправяли псувни, обиди и закани към пострадалия К. и семейството
му. В къщата дошли и други роднини на подсъдимите, като при намесата на
свидетеля Н.П., която издърпала В.П., тримата извършители и всички придошли
роднини на подсъдимите напуснали къщата на пострадалия К.. Последният се обадил
на свидетеля С.К. *** и му съобщил за случилото се. Кметът реагирал веднага и
дошъл на място да провери случая, изслушал и двете страни и им казал на
сутринта да си напишат оплакванията в *** Пристигнал и св. И.К.. Последният
останал да пази семейството си на един стол в двора на къщата с брадва в ръка и
цяла нощ слушал продължаващите псувни, обиди и закани към пострадалия К. и
семейството му. По случая било образувано досъдебно производство.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на
свидетелите И.С., П.Х., П.К., И.Х., Д.Ц.И., Я.Т.Я., С.К. и
В.И..
Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото гласни и писмени доказателства, както и
поради липсата на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. В.П.К., П.М.К., В.И.К. и
И.К., които, макар да са в близки родствени връзки помежду си, дават показания,
които, от една страна, не си противоречат помежду си, от друга кореспондират и
с приетата от съда фактическа обстановка и с показанията на св., изброени
по-горе. Третата група свидетели са близките на подсъдимите - Н.П., Г.П., С.П.,
Л.П., С.П., чиито показания съдът не кредитира изцяло, имайки предвид
роднинската връзка с подсъдимите, заинтересоваността от изхода на делото
- безспорно
те имат желание да спомогнат избягването на наказателна отговорност по
отношение на подсъдимите. Безспорно част от показанията на този група свидетели
противоречат и на приетата от съда фактическа обстановка и останалите събрани
по делото доказателства и няма как да бъдат приети в частта им, противоречаща
на тази приета обстановка и с показанията на св., изброени по-горе. Съдът
не кредитира изцяло обясненията на двамата подсъдими, доколкото противоречат и
на приетата от съда фактическа обстановка и на останалите събрани по делото
доказателства и няма как да бъдат приети в частта им, противоречаща на тази
приета обстановка.
От
показанията на разпитаните свидетели, както и от останалите приложени към
делото писмени доказателства - свидетелства за съдимост и характеристични
справки се събраха достатъчно данни касаещи виновността на подсъдимите В.П. и Х.П.
за извършено престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 и 3 от НК. Ключови тук са
показанията на св. Д.Ц.И., Я.Т.Я., които пряко са възприели разигралите се
действия, от тези показания се установява по ясен и непротиворечив начин фактът
на влизане в чуждо жилище, чрез употреба на сила, нощно време и от повече от
две лица. От показанията на свидетелите С.К., И.П.К., Д.Ц.И., Я.Т.Я., В.П.К.,
П.М.К., В.И.К. се описва повреденото имущество. Следва да се посочи факта, че не се събраха
неопровержими данни за противозаконно поведение от страна на пострадалия спрямо
членове на семейството на подсъдимите. Нито св. П.К., И.Х., нито св. В.И.
потвърждават твърдяното от членовете на семейството на подсъдимите посегателство
срещу половата неприкосновеност от страна на пострадалия към св. Г.П.. Но дори
и да е било налице някакво подобно поведение, то по никакъв начин не отменя
нуждата от наказателна санкция спрямо подсъдимите за извършеното от тях
престъпление по чл. 170 от НК, каквато е защитната позиция и на подсъдимите и
на техните защитници.
От
гореизложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите В.П., Х.П. и още
едно неустановено по делото лице са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.170, ал.2, вр.
ал.1 от НК, като на *** година в село ***, обл.
Плевенска, влезли в чуждо жилище, а именно къща, находяща се в село ***, на ул.
„***“ №**, обитавана от В.П.К. ***., като употребили за това сила /счупили
прозорец и повредили врата/, деянието е извършено нощем и от три лица. От обективна страна са на лице всички елементи
от състава на чл. 170, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно: предмет на престъплението - чуждо жилище, използване на сила, която предшества
проникването в имота, влизане в жилищните помещения, като в случая нарушаването
на неприкосновеността на жилището е извършено нощем от две или повече лица по смисъла
на чл.93 т.12 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Налице
е и общност на умисъла. Всеки един от извършителите цели нарушаване неприкосновеността
на чуждото жилище и съзнава, че останалите лица също участват, като и те имат
за цел същия резултат.
При
индивидуализация на наказанието на В.С.П. съдът взе предвид отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства в тяхната съвкупност. Отегчаващи
вината обстоятелства са предходните му осъждания за извършени престъпления от
общ характер, които не са осъществили необходимото предупредително и
превъзпитателно въздействие върху личността му, както и нанесеният побой над пострадалия
и отправените псувни, обиди и закани към пострадалия К. и семейството му, както
и продължителността на противоправното поведение на
В.П.. Видно от показанията на свидетелите И.К., С.К. и П.К., подсъдимият В. има
агресивно и импулсивно поведение, което често води до намесата на органите на
реда. Смекчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че последния работи и
издържа семейството си и че инкриминираните действия са извършени при мнима
защита на близките, предвид обстоятелството, че същият е бил подведен от
близките си за извършено посегателство срещу половата неприкосновеност от
страна на пострадалия към св. Г.П.. От показанията на служителите нa ***П.К. и И.Х. става ясно, че в деня преди извършване на
престъплението са се отзовали на подаден сигнал от семейството на П. във
връзка с пререкания с пострадалия В.К., което най-вероятно е провокирало и акта
на агресия, продължително демонстриран от подсъдимия.
При
определяне размера на наказанието по чл.170, ал. 2,
вр. ал 1 от НК съдът прецени степента на обществената
опасност на деянието и личността на извършителя и счита, че следва да се наложи
наказание между средата и минимума на предвиденото в закона, а именно - 2/две/
години лишаване от свобода, като за постигане целите на наказанието, от една
страна, а от друга и предвид предходното осъждане на подсъдимия, спрямо В.П., последното
трябва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
При
определяне размера на наказанието на Х.С.П. по
чл.170, ал. 2, вр. ал 1 от НК съдът прецени по-ниската
обществената опасност на извършителя и счита, че следва да му се наложи
наказание малко над минимума, при превес на смекчаващите обстоятелства. Такива
са реабилитацията на подсъдимия и фактът, че последният е №**. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и степента на участие на Х.П. в
посегателството върху неприкосновеността на жилището и личността на В.К., тъй
като той не е участвал в нанесения над пострадалия побой. Утежняващо
обстоятелство безспорно са отправените псувни, обиди и закани към пострадалия К.
и семейството му и продължителността на противоправното
поведение на **.П.. С оглед на тези съображения, съдът счита, че
превъзпитателното въздействие върху Х.П. може да се постигне и чрез прилагане в
случая на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Поради
гореизложените съображения, съдът призна подсъдимите Х.С.П. – роден на ***г***, с адрес за
призоваване в страната: гр. №**, обл. №**, ул. „№**, №**,
български гражданин, българин, с основно образование, неженен, работи, №**,
неосъждан, с ЕГН ********** и В.С.П. – роден на ***.***, с адрес за призоваване
в страната: село ***, обл. Плевенска, ул.“№**“ №**,
български гражданин, българин, с начално образование, не е женен, работи,
осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че на *** година, около №**часа, в
село ***, обл. Плевенска, влезли в чуждо жилище, а именно къща находяща
се в село ***, на ул. „***“ №**, обитавана от В.П.К. от с.с.,
като употребили за това сила /счупили прозорец и повредили врата/, деянието е
извършено нощем и от три лица, поради което и на основание чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.54 от НК ги осъди,
както следва: осъди В.С.П. - роден на ***.***, с адрес за призоваване в
страната: село ***, обл. Плевенска, ул.“№**“ №**,
български гражданин, българин, с начално образование, не е женен, работи,
осъждан, с ЕГН ********** на основание
чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.54 от НК, а именно: 2/две/
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в затвор и осъди подсъдимия Х.С.П. – роден на ***г***, с адрес за
призоваване в страната: гр. №**, обл. №**, ул. „№**, №**,
български гражданин, българин, с основно образование, неженен, работи, №**,
неосъждан, с ЕГН ********** на основание чл.170, ал.2, вр.
ал.1, вр.чл. 54 от НК, а именно: 1 /една/ година и
6/шест/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяване на наказанието се отлага с четири години и шест месеца изпитателен
срок.
Според
съда не са събрани безспорни и ясни доказателства, подкрепящи тезата на
обвинението за наличие на квалифициращо обстоятелство на извършеното от
подсъдимите деяние по чл.170, ал.2 от НК, а именно - деянието да е извършено от
въоръжени лица. Видно от всичките събрани свидетелски показания, единствено В.И.К.
пряко е възприел факта на възпроизвеждане на изстрел. Същият твърди, че е видял
подсъдимия В.П. да стреля във въздуха на улицата преди да влезе в двора им, но
не е в състояние да определи какво оръжие е използвано – боен или газов
пистолет. Нито той, нито някой от другите свидетели са видели подсъдимите да
нахлуват в двора и в къщата, въоръжени с пистолет. Всички са категорични, че В.С.П.
и Х.С.П. са държали в ръцете си колове, но няма абсолютно никакви данни да са
носели огнестрелни или хладни оръжия. Съдът счита, че носените от подсъдимите
колове не следва да се квалифицират като оръжие. Основното предназначение на
оръжието е именно да нанася поражения, а дървени колове могат да послужат за
различни цели, но тяхната основна употреба е да бъдат битови пособия.
Действително последните са използвани за повреждане на чуждо имущество, но
материални щети могат да бъдат нанесени с всякакви предмети, включително и
човешки крайници, а от това не следва, че всяко нещо, способно да нанесе вреди,
попада в категорията оръжие. Посочените дървени колове не попадат в нито една от
изчерпателно изброените в чл. 4 от ЗОБВВПИ хипотези на огнестрелни и
неогнестрелни оръжия. Безспорно не представляват и хладни такива. Да се приеме
обратното становище, а именно - че всяка вещ, извън огнестрелно, неогнестрелно
и хладно оръжие, може да се квалифицира като оръжие, понеже употребата й може
да доведе до някакво нараняване, е безспорен правен и логически абсурд, пълен
нонсенс и може да доведе до квалифициране на предмети от рода на пита кашкавал
или по-тежка възглавница, като „оръжия“, което не бива да се допуска в никакъв
случай. Ето защо съдът призна
подсъдимите Х.С.П. – роден на ***г***,
с адрес за призоваване в страната: гр. №**, обл. №**,
ул. „№**, №**, български гражданин, българин, с основно образование, неженен,
работи, №**, неосъждан, с ЕГН ********** и В.С.П. – роден на ***.***, с адрес
за призоваване в страната: село ***, обл. Плевенска,
ул.“№**“ №**, български гражданин, българин, с начално образование, не е женен,
работи, осъждан, с ЕГН ********** за невинни в това, че са извършили
гореописаното престъпление, въоръжени с
дървени колове и газов пистолет, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда
по така повдигнатото им в тази част обвинение за престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, съобразно диспозитива на обвинителния акт.
Съдът
приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК и наказанието, наложено с присъда по НОХД № ***. на РС-Плевен, с която подсъдимият В.С.П. с ЕГН ********** е осъден на 10/десет/ месеца
лишаване от свобода, като определи първоначален строг режим на изтърпяване на
това наказание.
Предвид гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: