РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 234 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж”, гр. София с рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ – клон България с ЕИК ., представлявано от Д.Д.–
заместник управител е предявил обективно кумулативно съединени искове против
Т.В.С. с ЕГН ********** ***.
За да обоснове своята активна
процесуална легитимация за предявяване на иск в исковата молба се твърди, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж” е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
В исковата молба твърди, че с
договор за потребителски заем с номер № .2017 г., ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 2686.00
лева, от които сумата в размер на 2500.00 лева, представляваща размер на
кредита за потребителски цели и 186.60 лева – за покупка на застраховка „защита
на плащанията“, като усвояването на сумата, ответникът бил удостоверил с
полагане на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“. Сочи, че сумата
за покупка на застраховката била преведена директно от ищеца с еднократно
плащане на „Директ сървисис“ ЕАД. Твърди, че С. следвало да погаси отпуснатият
му заем на 24 месечни вноски, всяка по 125.09 лева, които представлявали
изплащане на главница по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент
на разходите – 15,36 % и годишен лихвен процент от 10,63 %, като последната
падежна дата била на 20.10.2019 г. Сочи, че ответникът бил погасил две месечни
вноски, като на 20.01.2018 г. преустановил погасяването му, поради което на
основание чл.5 от договора, вземането станало изискуемо в пълен размер. Сочи,
че останали за погасяване 22 погасителни вноски към 20.02.2018 г., на обща
стойност от 2490.38 лева за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г., от която
сумата в размер на 1644.99 лева – падежирала главница за периода от 20.01.2018
г. до 20.03.2019 г. и непадежирала главница в размер на 845.39 лева, за периода
от 20.04.2019 г., като поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично било обявено
вземането за изискуемо, като С. бил поканен да го погаси. Твърди, че поканата
била получена лично от ответника, който дължал и сумата в размер на 261.60
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
20.10.2019 г., която към 19.04.2019 г., начислена върху падежиралата главница
била в размер на 231.36 лева за периода от 20.01.2018 г. до 20.03.2019 г. и
възнаградителна лихва в размер на 30.24 лева за периода от 20.04.2019 г. до
20.10.2019 г., начислена върху непадежиралата главница към 19.04.2019 г. Излага
доводи, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 225.73 лева,
представляващо законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита – 20.02.2018 г. до 11.01.2019 г.
Сочи, че за събиране на вземането
си е подал заявление пред РдРС, като в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 78/2019 г. на РдРС.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца по договор за потребителски кредит с номер
№ .2017 г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
78/2019 г. на РдРС на следните суми: сумата в размер на 2490.38 лева –
главница, сумата в размер на 261.60 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.01.2018 г. до 20.10.2019 г., сумата в размер на 225.73 лева, представляваща
законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 20.02.2018 г.
до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в съда до окончателното изплащане на задължението, като му се
присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока за отговор, ответника Т.В.С. не е депозирал отговор на исковата молба и не е везел
становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата
страна представител не изпраща. В депозирана по делото писмена молба чрез
пълномощникът ю.к. П. поддържа предявеният иск и моли съда да постанови
решение, д което предявеният иска да бъде уважен като основателен и доказан,
като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника оспорва
предявеният иск, и моли съда да има предвид, че когато е взел кредита е нямал
възможност да плаща вноските, тъй като бил останал без работа.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 78/2019 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 74 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 29.01.2019 г., с която е разпоредено
ответника да заплати на ищеца сумата от 2490.38 лева – главница по договор за
потребителски заем с № .2017
г., сумата от 261.60 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 20.10.2019 г., сумата в размер на 225.73 лева – мораторна лихва за периода
от 20.02.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът е подал две
възражения, в едно от които е посочил, че не дължи изпълнение на вземането, а в
другото е посочил, че няма финансови възможности да изплаща целият кредит
наведнъж и моли да му бъде одобрена малка частична вноска по 60.00 лева на
месец. В следствие на депозираните възражения с разпореждане от 07.02.2019 г.,
съдът е дал указания на ищеца за предявяване на иск в едномесечен срок. Искът е предявен в указаният на страната
срок.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства (л.29 – л.34 от делото) се
установява по безспорен начин, че считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален
правоприемник на ”БНП Париба Лични финанси” ЕАД, ЕИК *********.
По делото
няма спор относно обстоятелството, че на 11.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит с номер .2017 г.
От приложените по делото договор за потребителски паричен кредит с номер № .2017 г.; условия по договора; кратък медицински въпросник
за застраховане; сертификат № EMLIN-15358998;
Общи условия застраховка „Защита на плащанията“; стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и погасителен план EMLIN-15358998,
се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставила на
ответника и кредитополучател Т.В.С., кредит в размер на 2500.00 лева, като
последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите на 24 месечни
погасителни вноски в размер на 125.09 лева, за период от 20.11.2017 г. до 20.10.2019
г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния месец, с уговорен
годишен процент на разходите 15,36 % и лихвен процент 10.63 %, а общата
стойност на плащанията е 3002.16 лева, които включват и уговорените за сметка
на кредитополучателя застрахователна премия от 186.60 лева и такса ангажимент
100.00 лева.
Между
страните няма спор, че ответницата е подписала договора и условията към него на
всяка страница.
Приложена
е последна покана за плащане от 11.07.2018 г. до ответника, която съгласно
представената товарителница е получена от ответника на 24.07.2018 г.
За
установяване размера на вземането, по делото е изслушана и приета съдебно –
икономическа експертиза, която сочи, че на 11.10.2017 г. е сключен договор за потребителски
паричен кредит, съгласно който на ответника е отпуснат кредит в размер на
2500.00 лева за потребителски цели, който С. е следвало да върне на 24 месечни
погасителни вноски с обща сума на плащане от 3002.16 лева, в която е включена и
сума за закупуване на застраховка в размер на 186.60 лева. Вещото лице сочи, че
ответникът е усвоил сумата на кредита по посоченото в договора банкова сметка, ***ита – на 13.11.2017 г. и на 23.12.2017 г. на обща стойност
от 250.18 лева, с които при ищеца е погасена главница в размер на 186.22 лева и
възнаградителна лихва в размер на 53.96 лева, като е останала непогасена главница
в размер на 2490.38 лева за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г. Вещото
лице в заключението сочи, че плащанията по процесния договор са преустановени
след 20.01.2018 г., като не са платени дължимите месечни погасителни вноски за
м.01 м.02.2018 г., поради което кредита е станал изискуем след 20.02.2018 г.,
поради невнасяне на две месечни погасителни вноски. В заключението вещото лице
е изчислило дължимата договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.10.2019
г., която е в размер на 261.60 лева, като е изчислило и дължимото обезщетение
за забава за периода от 20.01.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 222.06 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, срещу
която ответникът е подал възражение, като исковете за установяване на вземането
са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване на кумулативното наличие
на няколко предпоставки: наличието на сключен с ответника договор за заем - кредит,
както и да установи обстоятелството, че има забавено изпълнение по договора за
кредит от страна на длъжника, т. е., че длъжникът е неизправна страна по
договора, в т. ч., че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответника
е бил уведомен за това, както и основанието и размера на всяко едно вземане –
главница и обезщетение за забава, а ответника следва да обори тези твърдения,
като докаже че е изпълнил своите задължения по договора и в негова тежест е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
От
приложените по делото договор за потребителски паричен кредит с номер № .2017 г.; условия по договора; кратък медицински въпросник
за застраховане; сертификат № EMLIN-15358998;
Общи условия застраховка „Защита на плащанията“; стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и погасителен план EMLIN-15358998,
се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, че между
страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 от ЗЗД вр. чл.9 от
Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД. По силата на договорът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на ответника, в качеството му на
кредитополучател, сума в размер на 2500.00 лева, която е получена от С. по
посочената в договора банкова сметка, ***ице по
изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
Не се спори, че ответникът има качеството на кредитополучател, като се е
задължил с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, като
заплати и застраховка „Защита на плащанията“, подробно конкретизирани в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказано съществуването на договор
за потребителски кредит между страните и изпълнение на задълженията на ищеца по
последния – предоставяне на ответника на сумата по кредита.
От
приложения по делото договор за потребителски кредит се установява по безспорен
начин, че Т.В.С. се е задължил да върне предоставения му кредит на 24равни
месечни вноски, всяка от по 125.09 лева, включваща непогасена главница по
кредита и договорената лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.10.2019 г., като
падежа на всяка вноска е 20-то число на съответния месец, с обща стойност на
плащанията в размер на 3002.16 лева.
Съгласно
приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, дължимата непогасена
главница за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г. е в размер на 2490.38
лева, дължимата договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.10.2019 г. е
в размер на 261.60 лева, а дължимото обезщетение за забава за периода от
20.01.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 222.06 лева, а не както се
претендира с исковата молба в размер на 225.73 лева. С оглед на това
предявеният иск за признаване за установено на дължимост на законната лихва за
забава (обезщетение за забава) за периода от 20.01.2018 г. до 11.01.2019 г. в
размер на 222.06 лева е основателен и доказан до тази сума, като за разликата
до пълния предявен размер от 225.73 лева, искът е неоснователен и недоказан.
От
приетата по делото последна покана и товарителница, се установява че ищецът
надлежно е обявил на ответника предсрочната изискуемост на кредита, което също
не се спори от С.. Ето защо ответникът дължи всички непогасени вноски по
отпуснатия му кредит.
Не се
установи по делото процесния договор за потребителски кредит, при съвкупна
преценка на всички клаузи в договора, предвид преди всичко на невисоките
размери на уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на разходите да
е налице явна нееквивалентност между престациите на страните по договора, като
данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на договора като сключен при накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при нарушаване принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. Не се установи по делото в облигационните
отношения между страните да е уговорена и неравноправна клауза по смисъла на чл.143
от ЗЗП, която да е във вреда на ответника - потребител, да не отговаря на
изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и лихва.
С оглед
изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза размери на задълженията на ответника, установи се основателност на
предявения иск за главница, договорна лихва, и частична основателност на
обезщетението за забава, като искът в тази му част е основателен за периода от
20.01.2018 г. до 11.01.2019 г. и за сумата в размер на 222.06 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 225.73 лева, искът е неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Върху
признатия размер на дължимата главница, следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 78/2019 г. на РдРС – 29.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 290.07 лева за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице, като следва на основание чл.78, ал.8 от ГПК, на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, тъй като в хода на делото е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил исковата молба и е депозирал по делото писмени по молби преди проведените съдебни заседания. С оглед на това общият размер на разноските, сторени от ищеца в исковото производство са в размер на 390.07 лева, като съразмерно с уважената част на иска върху ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 386.99 лева. Предвид изхода на спора, присъдените на заявителя разноски в заповедното производство следва да се редуцират до 108.68 лева. При това положение ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 495.67 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковата, които суми се дължат по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка.
***д
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.С. с ЕГН ********** ***, че
дължи на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег.№ *********,
чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда № 14, като
универсален правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********,
заличен търговец, сумата от 2490.38 лева,
представляваща неплатена главница за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г. по
Договор за потребителски кредит с номер № .2017 г., сумата в размер на 261.60
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2018 г. до
20.10.2019 г., сумата в размер на 222.06
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2018 г. до
11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019
г. до окончателното й плащане, за което е издадена Заповед № 74 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2019 г., по ч.гр.д. № 78/2019
г. по описа на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за забава за
разликата от 222.06 лева до пълния предявен размер от 225.73 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.В.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 495.67
(четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) лева,
представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.