№ 429
гр. Търговище, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. И.а
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20223530100133 по описа за 2022 година
Предявен е иск,с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.2,
от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата е имала задължение по
договор за кредит от разстояние № 154611 от 03.01.2017 година, сключен чрез средствата
за комуникация, във формата на електронен документ, при условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Кредитополучателят е декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация, за предоставяне на
финансовата услуга от разстояние. Ответницата е получила сумата от 1000 лв., която е
следвало да върне в срок до 26.02.2018 година, с фиксиран лихвен процент 40.15%.
Ответницата не е изпълнила задължението си да върне сумата предмет на договора за
кредит, в уговорения срок. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си. С оглед на това е предявен и настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, съществуване
на вземането му от ответницата което е в размер на 1 000 лв. – главница по кредита,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 18.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 264.44 лв. - лихва за забава от 01.12.2018
г. до 12.03.2020 година и от 15.07.2020 г. до 11.11.2021 година. Претендира и разноски в
заповедното и в настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Твърди се, че договор между страните не съществува. Навежда се възражение за изтекла
1
погасителна давност с мотив, че паричните престации са винаги делими, а в случая и
периодични, поради което по отношение на тях е приложими кратката 3-годишна
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1620/21 год. на РСТ в полза на
ищеца е била е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1000 лв. /, главница, ведно
със законната лихва от 18.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 264.44 лв.,
представляваща лихва за забава от 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
11.11.2021 г., както и сумата 25 лв./двадесет и пет лева/, разноски по делото, сумата от
50 лв./петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на
длъжника-ответницата в настоящото производство, при условията на чл.47, ал.5, във вр.
с чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния интерес от
предявяване на иска.
Ищецът основава вземането си на договор за кредит № 154611 от 03.01.2017
година, сключен с ответника, при условията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Съгласно цитирания договор, ответницата е получила заем в
размер на 1 000 лв., като страните са договорили и съответните лихви по договора.
Задължението е срочно, а падежа е на 26.02.2018 година.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза, неоспорена от
страните и напълно възприета от съда, размерът на задължението на ответницата
възлиза на : 1 000 лв., представляваща непогасена главница, сумата от 264.72 лв.,
представляваща лихва за забава, за периода 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г.
до 11.11.2021 г. По договора, плащане от страна на ответницата няма.
За доказване на сключения договор за кредит беше назначена техническа
експертиза. Съгласно изготвеното и напълно възприето заключение по делото, в
информационната система са налице данни за сключен между страните договор за
кредит. Процедурата по сключване на договора е изпълнена.
При така установеното съдът прави следните изводи : Безспорно е, че процесния
договор за заем е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което
същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл. 18,
ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
2
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При този тип договори както преддоговорните
отношения, така и самото сключване на договора се осъществява чрез използване на
средствата за комуникация от разстояние. Като законът въвежда в тежест на
доставчика да докаже както, че е изпълнил задълженията си да предостави
необходимата информация на потребителя и е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2, така
също и изразеното от потребителя съгласие за сключване на договора. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3). За сключване на договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при спор
следва да се докаже от доставчика. В настоящия случай безспорно е установено, че
между страните е сключен такъв договор, а ответницата е получила сумата по нега.
Представени са доказателства- аудиозапис, извършен със съгласието на ответницата, че
на последната е изпратена, съобщена необходимата информация за предоставената
услуга, както и доказателства, че последната е приела предложените и условия, за да е
обвързана с тях, т.е че е изразила съгласие за сключването на договора. Поради което
следва да се приеме, че между страните е възникнала облигационна връзка, въз основа на
сключен договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111,
б. „б” и б. ”в” от ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и други
периодични плащания. Процесното вземане за главница произтича от договор за
потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. За разлика от периодичните плащания,
при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора за кредит с уговорени вноски
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. В този смисъл е трайната практика на ВКС. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в
който същото е станало изискуемо. В конкретния случай, възражението за недължимост
на главницата в размер на 1 000 лв., поради изтекла погасителна давност, се явява
неоснователно. По отношение на главното вземане, съдът намира, че следва да се
3
приложи общата 5 - годишна давност. В тази връзка съдът не споделя довода на
представителя на ответницата, че вземането е погасено поради изтичане на кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В случая вземането за непогасената главница,
представляваща предадената в заем парична сума не попада в нито една от хипотезите,
визирани в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. Обстоятелството, че страните са уговорили
издължаването на кредита на части, не го превръща в „периодично плащане” по смисъла
на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. При така уговорения начин на изпълнение кредиторът се е
съгласил да приеме изпълнение на задължението на части по смисъла на чл. 66 ЗЗД.
Доколкото връщането на главницата по кредита е уговорено да става на отделни вноски с
определени падежи, то изискуемостта на задължението по всяка една вноска настъпва
отделно. Изискуемостта настъпва поетапно – с падежа на всяка отделна вноска, като
давностният срок тече поотделно за всяка вноска, съобразно уговорения срок за
плащането и, а не за цялото вземане. При тези съображения съдът намира, че
петгодишният давностен срок за всички вноски с падежи от 01.02.2017 г. до 26.02.2018 г..
включително, не е бил изтекъл към 18.11.2021 година-датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 1620/21 по описа на Районен съд - Търговище, поради което и вземанията за
главница по същите не са погасени. Тъй като не са погасени главниците по посочените
вноски, по аргумент от чл. 119 от ЗЗД, не са погасени и акцесорните задължения за
договорна и мораторната лихва по тях.
С оглед на горното, следва извода, че облигационната връзка между страните е
възникнала, ищецът се легитимира като кредитор на ответницата, по силата на договор
за кредит. Последната не е погасила задължението си по процесния договор, с оглед на
което следва да се приеме, че вземането по издадената заповед съществува.
В тежест на ответницата следва да бъдат възложени, разноските сторени от
ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75 лв., както и разноските в
настоящото производство, които са в размер на 1 093.11 лв.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК
********* гр.София, ул.”Балша”, № 17, партер, офис 1, п.к.1408, представляван от Б.И.Н.,
действащи чрез пълномощника си А. Г. – юрисконсулт от Л. Н. Д. ЕГН ********** от
*********************, представлявана от назначения и особен представител адв. Л. М.
АК-Търговище, в размер на 1 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за
кредит от разстояние № 154611 от 03.01.2017 година, сумата от 264.44 лв.,
представляваща лихва за забава, за периода 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г.
до 11.11.2021 г. за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на осн.
4
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, № 760 от 19.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1620/21 по описа на РСТ,
СЪЩЕСТВУВА, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1, чл.240,
ал.2, от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Н. Д. ЕГН ********** от *********************, представлявана от
назначения и особен представител адв. Л. М. АК-Търговище да заплати на „Изи Финанс”
ЕООД, ЕИК ********* гр.София, ул.”Балша”, № 17, партер, офис 1, п.к.1408,
представляван от Б.И.Н., действащи чрез пълномощника си А. Г. – юрисконсулт, разноски
по ч.гр.д.№ 1620/21 по описа на РСТ, в размер на 75 лв., както и разноски, в настоящото
производство, в размер на 1 093.11 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5