Р Е Ш Е Н И Е
№ 937 /24.07.2020 година, град Бургас
Административен съд – Бургас,
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 501/2020 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК във
връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Кей
ар козметикс“ ООД с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, улица „Св. Патриарх
Евтимий“ № 55, ет. 4, представлявано от управителя С. Т. Р. против заповед № ФК
- С384 - 0035427/17.02.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“
- С., в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (лист 9 - 12).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „ски
гардероб „България“ в хижа „Гоце Делчев““, намиращ се в град Добринище, община
Банско, стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Изтъква, че посоченото нарушение не е извършено, тъй като до
момента на легитимацията от служителя продавачът не е докосвал парите за покупката.
Поддържа, че служителят на НАП е прибързал и не е дал възможност да му се
издаде касова бележка. Посочва, че представляваното от него дружество е
добросъвестен платец и от регистрирането му до настоящия момент във връзка с
дейността си няма наложени никакви санкции или глоби или издадени предписания
от контролни органи при извършване на текущи проверки. Иска отмяна на
заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира
разноски.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с
чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
На 11.02.2020
година, в 11:10 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена
проверка от служители на НАП. При проверката от органите по приходите била
извършена контролна покупка на щеки под наем на стойност 5,00 лева, заплатена в
брой от проверяващия екип, като за извършената продажба не била издадена
фискална касова бележка от фискално устройство в обекта, модел ELTRADE A1KL, ИН на ФУ: ED340519 и ФП № 44340519, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането на стоката. В хода на проверката бил разпечатан дневен финансов отчет
№ 0000516 от 11.02.2020 година от ФУ, от който било установено, че продажбата
на 11.02.2020 година в 11:10 часа не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон и реализирания до момента на проверката оборот е 0,00 лева
(лист 32). Установена била положителна разлика в касовата наличност в размер на
100,00 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от Е. А. П.(лист
31). За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен
протокол сер. АА № 0035427/11.02.2020 година (лист 27 - 29). Същият бил връчен
срещу подпис на търговеца.
На 17.02.2020
година, била издадена и заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед,
търговецът, получил на 22.02.2020 година (лист 22 - 26).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗДУ - ОПР - 16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 34).
При
издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно
чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред,
в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
В
случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице
– констатирано е, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има
издаден АУАН и наказателно постановление и дали то е влязло в сила, тъй като
това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.
3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра
на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
В конкретния
случай, при извършената проверка, оформена с протокола, е констатирано
неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане
на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на
закона.
Административният
орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност
и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи
или не ПАМ, а е длъжен да го направи.
В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския
обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който период е близък до
средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както
и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният
недопускане на вреда за фиска.
В конкретния случай, съдът счита, че превантивната
и възпираща цели, търсени със срока на наложената ПАМ, биха били постигнати от
администрацията. Съдът приема, че ПАМ с продължителността, посочена в
заповедта, е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени
отношения.
Жалбоподателят оспорва установените факти, че за извършената
продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен протокол за
извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се ползва с
материална доказателствена сила по
силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата, установени
с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, а
съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството.
Затова следва да бъде кредитиран.
Основното твърдение на търговеца е, че проверката
не е била извършена коректно, тъй като служителят на НАП е прибързал и не е дал
възможност да му се издаде касова бележка. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.
3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането, като същата се предоставя на клиента едновременно с
получаване на плащането. В настоящият случай видно от съставения протокол за
извършена проверка, покупката „наем на щеки“ е била заплатена в брой от П. К.
В.– инспектор по приходите в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Това се потвърждава и от обясненията на продавача Е. П., в които се твърди, че
първоначално са били оставени 10 лева от проверяващият, но след като той му е
заявил, че не можи да му върне банкнотата е била сменена с 5 лева. Т.е.
плащането е било извършено и продавачът е бил длъжен да издаде фискална касова
бележка за извършеното плащане.
С оглед на изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. Предвид правната сложност на
спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято
структура е органът - ответник) разноски в размер на 100 (сто) лева, дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кей
Ар Козметикс“ ООД с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, улица „Св.Патриарх
Евтимий“ № 55, ет. 4, представлявано от управителя С. Т. Р. против заповед № ФК
- С384 - 0035427/17.02.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“
- С., в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Кей Ар Козметикс“ ООД с ЕИК
********* и адрес – град Бургас, улица „Св.Патриарх Евтимий“ № 55, ет. 4,
представлявано от управителя С. Т. Р. да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: