Решение по дело №7/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20227220700007
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    22

 

Гр. Сливен, 04.03.2022 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

              ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                                                                                         

 

при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ

и при секретаря ВАНЯ КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 7 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200917 по описа на Районен съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 253/08.11.2021 г., постановено по АНД № 20212230200917/2021 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 21-0455-000162/07.07.2021 г., издадено от Началника на РУ – Твърдица при ОД на МВР - Сливен, с което на К.М.И., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева, както и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. първо и второ от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.   

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател К.М.И., който го обжалва в срок, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради липса на осъществено от субективна страна нарушение. Управлението на автомобила от страна на И. било факт, но собственик на превозното средство бил Д. Г., като по преписката липсвали всякакви доказателства, удостоверяващи, че водачът е знаел или е бил уведомен за изтеклия срок на регистрационните табели на автомобила. Предвид това не можело да се приеме, че И. е осъществил от субективна страна съставя на нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл наказващият орган нарушил чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, като не установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя. Това обуславяло неправилно приложение на материалния закон, доколкото на жалбоподателя било наложено наказание за деяние, което не е доказано, че е извършил. Прави се позоваване на чл. 6 ал. 1 от ЗАНН, в която норма е дадена легалната дефиниция на понятието „административно нарушение“, във връзка с която изтъква, че предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който произтича до започване на изпълнителното деяние. Без интелектуален компонент не можело да се формира и волеви, поради липса на целево отношение, представи за резултат и насока към цел. По делото се установило безспорно, че водачът И. е управлявал автомобил с табели с изтекъл срок на регистрация, но в случая липсвала вина от негова страна. Тъй като превозното средство било оборудвано с регистрационни табели, то нямало как И. да предполага, че същите автомобилът е с прекратена регистрация. Липсата на вина изключвала административнонаказателната отговорност, от което следвало, че нарушението не е извършено. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение, с отмяна на потвърденото със същото наказателно постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. По повод наведените в жалбата доводи заявява, че по делото са налични писмени доказателства, удостоверяващи знанието на И. относно липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и годишен технически преглед. В тази връзка счита изводите на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието от субективна страна за правилни и обосновани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред първата съдена инстанция писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.

От всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2021 г. полицейски служители при РУ – Твърдица спрели за проверка лек автомобил Роувър МГЗР с рег. № ………, собственост на Д. А. Г. и управляван от К.М.И., при която проверка установили, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена на 26.05.2021 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Водачът И. не представил пред контролните органи и СУМПС с контролен талон към него за съответната категория. За така установеното срещу И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 160/23.06.2021 г., в който деянията били квалифицирани като административни нарушения по чл. 140 ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. В акта К.И. вписал, че няма възражения по констатациите. Въз основа на съставения акт, на 07.07.2021 г. Началник РУ - Твърдица при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 21-0455-000162, с което при горната фактическа обстановка за нарушения по чл. 140 ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175 ал. 3, предл. първо и чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. първо и второ от ЗДвП наложил на К.И.М. административни наказания „глоба“ в общ размер от 210,00 лева и постановил спрямо водача лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление било връчено на неговия адресат И. на 16.07.2021 г.

По преписката е приложено и приобщено като доказателствен материал в хода на първоинстанционното съдебно производство Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при Районна прокуратура – Сливен от 01.07.2021 г. Видно от съдържанието на същото, в хода на проверката и писмено сведение К.М.И. е заявил, че превозното средство е собственост на б. му Д. А. Г.; И. се з. от ч. и решил да провери състоянието на автомобила, за да му бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и извършен ГТП. Съгласно представена пред настоящата съдебна инстанция Докладна записка рег. № 455р-6026/24.06.2021 г., съставена от мл. експерт при РУ – Твърдица: „Видно от стикерите на предното стъкло на автомобила, същият е без валидни ГО и ГТП, при поискването й, водачът заяви, че няма сключена ГО, не е представил автомобила на ГТП и представи само СРМПС част II“.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че административното нарушение е извършена, както и е установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:

От гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по безспорен начин авторството на визираните в процесния санкционен акт административни нарушения. Последните са установени и доказани по безспорен начин и от обективна страна. Съгласно правната квалификация на нарушението чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая от доказателствата – писмени и гласни е установено по безспорен начин, че управляваното от водача И. моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация при извършената проверка. Правилно съдът е приел, че знанието на водача за липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ обуславя извод, че същият е бил наясно и с последиците от неизпълнението на това задължение, а именно – служебно прекратяване регистрацията на автомобила. Решаващият съдебен състав е обсъдил и приложените санкционни норми, в т.ч. размера на определените административни наказания „глоба“, въз основа на който съвкупен анализ обосновано е формирал извод за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

 Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд. Съобразно изискването на определената от наказващия орган правна квалификация на първото деяние – чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допуска движение само на регистрирани превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от с.з., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на превозното средство. В процесния случай е установено по категоричен начин, че управляваният от И. автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нещо повече – това обстоятелства е било добре известно на И., доколкото е изрично заявено от същия. Последиците от неизпълнението на нормативно вменено задължение на водачите за сключване на цитираната застраховка са ясно нормирани, поради което и следва да са добре известни на всяко лице, управляващо превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване. Непознаването на закона не е аргумент за отпадане на отговорността, в каквато насока се излагат отменителни доводи в касационната жалба. Не може да се сподели и твърдението в същата за липса на субективния елемент от извършеното нарушение. Доказаният по делото факт, че И. е управлявал автомобил, за който е бил наясно, че липсва сключена застраховка ГО по никакъв начин не може да обуслови извод за липса на вина, поради незнание досежно прекратената регистрация на превозното средство. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че водачът е бил длъжен да предвиди последиците от несключването на задължителната застраховка, а именно – служебно прекратяване регистрацията на автомобила. Изложените от решаващия състав на първоинстанционния съд мотиви в тази насока напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат приповтаряни. В атакуваното съдебно решение съдът е извършил задълбочен анализ както на писмените и гласни доказателства, така и на приложимите и относими правни норми, в т.ч. санкционни такива и обосновано е приел, че атакуваното наказателно постановление е материално и процесуално законосъобразно. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да се определят в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253/08.11.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 20212230200917/2021 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР - Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

               

                                                                                     2.